- Г-н Иванов, каква е промяната с цената на хляба във връзка с влязлото в сила решение на парламента за таван на надценката от 15%?
- Няма дефицит на предлагането на хляб. Не съм и очаквал това да се случи, а и промяна в цената няма.
- В момента има ли някакви икономически причини за поскъпване на хляба и каква е средната цена на килограм насъщен?
- От гледна точка на цените на суровините и енергийните ресурси в краткосрочен и средносрочен период няма никакви условия за увеличение на цените. За средна цена за килограм трудно може да се говори, тъй като на пазара има много видове хляб, но най-масовият се продава между 2 и 2,20 лева за кг. На едро има и по-ниски цени. Няма почти никакви изменения в рамките на повече от година в стойността на насъщния.
.
На практика няма и предпоставки да има някакви трендове нагоре и увеличения. Що се касае за цената на труда в сектора, да, там има проблем. Основният източник за заплащане е крайната пазарна точка, тоест цената, която потребителят трябва да плаща. Но има нулева ставка на ДДС, тоест всички условия за нормална работа на хлебопроизводителите са създадени от държавата.
Има много стабилно предлагане на зърно, очаква се много добра реколта през тази година. Световните цени вече над една година са без промяна. Няма нито един фактор за стрес на пазара на хляб. Много се изприказва по отношение на работа, цени, но може би се гоят едни или други браншови интереси. Като цяло ние не би трябвало да имаме никакъв проблем в производството, доставката и предлагането на хляба.
- Споменахте за ДДС-то върху хляба, трябва ли да има диференцирани ставки върху основните продукти?
- Моето мнение, но като икономист, а не като председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища, е, че намалението на ДДС при храните има краткосрочен ефект в рамките на един-два месеца, а след това се губи, що се касае до равнищата на цените. От гледна точка по чисто финансови съображения е по-добре да няма диференцирани ставки.
Могат да се предложат други мерки във връзка с разходи, равнопоставено конкурентно положение, с производители от други държави, за да се намалят разходите на нашите производители. Не е решение пипането на данъците по принцип, тъй като то никога не води до нещо много добро, особено като се прилагат различни ставки. По-скоро трябва да се осигури много сериозен контрол и спазване на конкуренцията.
- Трябва ли да има ограничение върху надценките на основните храни като цяло?
- По-скоро трябва по-сериозен контрол, свързан с търговията на дребно, както споменах по-рано, и там, където не са добри търговските практики. Трябва да осигурим в максимална степен спазването на закона, тъй като няма страна, където това се случва на 100%, но трябва е да е възможно най-високо равнище.
Необходимо е да се вдигне нивото от гледна точка на проверки, на натиск, за да не се получават лоши търговски практики. Хубаво е да се промени и структурно начинът на търговията, което е свързано с по-дългосрочна политика. От гледна точка на проявлението на така наречените земеделски производители, които стоят на пазара, но не произвеждат нищо, създават едно пренасищане на пазара, което води до по-висока цена и разходи, и това формира в търговията на дребно напрежение.
В момента наблюдаваме един много стабилен пазар на едро, но и много големи разлики в цените при предлагането на дребно. Това се дължи изцяло на лошите търговски практики.
- Тук говорите за вносители, които представят продукцията за българска ли?
- Не е толкова при вносителите, а тези, които продават продукцията на пазара на дребно. Прекалено много играчи има, които са лесно допуснати до пазара. Много от тях успяват да се укрият от законодателството и тук е ролята на държавата да упражни тежък контрол, за да се гарантира изцяло спазването на закона.
Тук може би трябва да има мерки от страна на държавата, но в никакъв случай да не се намесва директно в ценообразуването. Това никога не е било ефективно и резултатите са нулеви или нежелани.
- Къде има най-голямо натрупване на пасиви, което увеличава цените?
- В цялата търговия има такива доставчици, които товарят цените. От гледна точка на средата, в която се работи, има хубав момент, а именно че пазарът на храни е много конкурентен, има много играчи. Той не е като пазара на услугите, за да може да се манипулира лесно. От тази гледна точка по-лесно се налага сериозно внимание в сектор „Плодове и зеленчуци“. Също така и при основните и зърнените.
Това е секторът, свързан с продоволствието и е изключително важен и за националната сигурност. Няма как да няма намеса, но тя трябва да е в рамките на законодателството, а не в ценообразуването.
- При какви ситуации държавата трябва да се намеси на пазара и в цените на храните?
- Когато се получава кризисна ситуация, когато има необичайни явления като геополитическо напрежение и най-лошото – война, природни катаклизми, държавата може да се намеси с преки регулаторни мерки и то най-вече да осигури сигурност на населението.
Но към момента няма такава ситуация, която да изисква такъв тип намеси. Когато обаче всичко работи в добра и конкурентна среда, най-глупавото нещо е да слагаме тавани, тъй като това ще изкриви средата, ще пренасочи ресурси там, където трябва и където не. На практика няма да се получи ефектът и пак ще разберем за пореден път, че пазарът е най-добрият регулатор.
Последните три години са един добър пример за добра пазарна регулация. Другият фактор, който се подценява, е потребителската култура. Тя може да играе много съществена роля и да влияе върху ценообразуването и играчите на пазара. Затова мисля, че тук трябва доста да се работи с гражданите и да се заложи на такива политики, които са свързани с повишаване на нивото на потребителската култура.
При формирането на цените 50 на сто от тях зависят от потребителите. Ако всеки си постави задача да не участва в лоши търговски практики, добре подбира стоките, да се информира за маржовете между цените на едро и дребно, ще се постигне по-добро на качество и цени, особено що се касае за пазара на дребно.
Тъй като там са лошите търговски практики, които са вследствие на регионални, организационни или структурни проблеми. Има определени зони, където маржовете са необосновано високи, които не се дължат само на психологическа основа, и всичко това минава и през потребителска култура.
- А може ли да посочите примери за такива големи маржове в цените?
- Ако обиколите само няколко софийски пазара, ще установите, че домат, който тръгва от тържищата с цена на едро от 2,20 лв., го има от 4 до 8 лева на различни места. Има определени структури, магазинчета, където има необосновано високи маржове, но пък има и търсене. Има райони, които не се характеризират с богато население, но има търсене и цените са много високи.
Има хора, които се явяват на даден пазар на определена сергия, представят се като производители, но не са, в същото време поддържат разлики между цената на едро и тази на дребно в рамките на над 150%. Може би на никого не прави впечатление, но има граждани, независимо че са наясно, че това не са производители, пак пазаруват от тях, а не бива да го правят. Контролът трябва да се засили и да стане доста по-сериозен към такъв тип лица, особено в търговията с плодове и зеленчуци.
Що са се касае до основните хранителни продукти, има места, които са санитарно непригодни за продажба на стока, но това се случва. Ако сравним София с Бургас, ще установим, че в столицата е пълно с палатки, сергии, фургони, откъдето се продава храна, докато в морския град го няма това нещо. Едва ли при тях са спазени санитарните изисквания, а начинът да спрем подобна търговия е да не пазаруваме от тях. Другият начин е от гледна точка на общинските власти, а именно да не дават толкова лесно разрешения за търговия.
- Как вървят цените на зеленчуците и има ли промяна спрямо миналата година?
- През тази година отчитаме доста по-ниски цени при зеленчуците спрямо миналата. Като цяло климатът е много по-благоприятен, надявам се, че няма да има изненади и в средата и в края на лятото, тъй като тогава са силните производствени периоди. Намалението на годишна база при доматите е с 10 на сто, при картофите е с 13%, при зелето – 24%, морковите – 30%, лука – 35%.
Салатите също са драстично по-евтини – с 50 на сто. При плодовете също има намаление на цените. Например ябълките са поевтинели с 4 на сто, а бананите - с 5 на сто. Намаление има и при черешите с 4 на сто. Има лек ръст само при лимоните със 7 на сто над нивото от миналата година и при краставиците, които са с 15% по-скъпи спрямо същия период на миналата година.
Причината е, че в конкретния момент предлагането е по-ниско, което обаче се променя ежедневно. Това не означава, че следващата седмица няма има намаление с над 30%, когато има пренасищане. Цените им зависят от конкретния момент, тъй като пресните плодове и зеленчуци са бързоразвалящи се стоки и се поддават на сериозни ценови колебания.
Но спрямо това, което е заложено като производство и внос, ръстът на цените няма да е тенденция, а се очаква при ръст на предлагането съответно поевтиняване.
- Какво е съотношението между българска и вносна стока на пазара в момента?
- Трудно може да се каже, но навлизаме в периода на масовото българско производство и се очаква родната стока да преобладава на пазара. Така ще бъде до края на октомври, съответно колкото повече намалява българското производство, ще има превес на вноса главно от страните от ЕС и други дестинации като Турция. Като цяло не е достатъчно българското производство, а има потенциал за повече, дори да обезсмисли вноса от Европа и от трети страни, но сме далеч от реализирането му.
Трябва много работа, за да стигнем максималния потенциал особено в зеленчукопроизводството и овощарството. Не е проблемът в съотношението, тъй като ние сме свободен европейски пазар, така, както българска стока отива в Европа, така идва и от други дестинации. Имало е случаи, в които днес отива пратка с дини за Румъния и в същото време влизат оттам за българския пазар.
Това е свободният пазар, но на нас ни трябват мерки, за да бъдем по-ефективни и българската стока да става все по-желана и да увеличаваме нивото на експорт.
- Има ли дефицит при плодовете вследствие на падналите градушки?
– Като цяло градушките са в определени райони и за щастие няма нещо, което влияе на цялото производство. Естествено райони, които са директно засегнати и конкретни земеделски производители ще реализират загуби, и се очаква държавата да ги компенсира. Но това няма да промени предлагането и да окаже съществено влияние върху ценообразуването.
Дори аз очаквам още едно поевтиняване, тъй като в момента равнищата са с 1-1,5 на сто под пиковите най-ниски стойности от миналата година и това ще е тенденцията за целия юли. Очаквам раздвижване на пазара чак в средата на септември.
- Има ли разлика в цените на основните храни в потребителската кошница през тази година спрямо миналата?
– Ако погледнем общата гама от тези 30 продукта, необходими за оцеляването, в момента имаме стойност от 96 лв. спрямо 98 лв. през миналата година. На практика сме малко под миналата година, като трябва да уточним, че през 2023 г. в този период бяха най-ниските стойности. По-ниски са цените през тази година на плодовете и зеленчуците, а при основните храни няма съществени промени.
При захарта има намаление с 18 на сто, олиото – 16 на сто, яйцата – 18 на сто. При маслото и киселото мляко има ръст с 5%, а кашкавалът и сиренето са на нивата от миналата година. Свинското месо е с 5 на сто по-скъпо, а пилешкото с 2%, както и фасулът и оризът. Така продуктите, които са по-евтини сега от миналата година, са захар, олио и яйца.
Това е той:
Роден е през 1971 година
Завършил е аграрна икономика в УНСС
От 1997 до 2000 г. заема последователно длъжностите експерт, главен експерт и ръководител на сектор, а от 2000 г. е началник-отдел “Надзор" в комисията
От февруари 2010 г. е член на ДКСБТ
От 20 май 2015 е председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища (ДКСБТ)
Елена Иванова
