В навечерието на първия учебен ден редица училища призоваха родителите да не купуват цветя, а да дарят парите за бедстващите след наводненията села. Репортерът на "Телеграф" Ралица Димитрова направи проверка за цените на букетите за новия брой на вестника, а колегите Кристи Петрова и Елена Иванова влязоха в сблъсък "за" и "против" цветята за 15 септември.
ЗА
Кристи Петрова
Лицемерно и грозно. До букета за учителката ли опряхме? Какво печелим и губим, като противопоставяме учителите на бедстващите?
Няма по-тъпа и грозна инициатива от тази да замениш уважението към учителското съсловие с преднамерена и изнасилена благотворителност. Съчувствието, добротата, човещината и грижата за ближния не могат да стъпват върху унижението на едни хора за сметка на други. Ако човек иска да помага, го прави. Не кампанийно и не показно. Не ходи да се снима с бяла тениска как гребе тиня. Не пуска постове „же сюи“. Не парадира. Не дрънка канчето, в което е пуснал милостиня.
Държавата е тази, която трябва да се погрижи за бедстващите. А те не са само пострадалите от наводненията. Бедстващи са и пострадалите от кризата. Останалите без работа. Онези, които спят по улиците. Клошарите, останали без дом. Самотно живеещите старци, принудени да припишат апартаментите си на чужди хора, които не липсват на никого, след като изчезнат безследно. Онези наши сънародници по селата, които живеят откъснати от света – бити, изнасилвани, ограбвани до шушка. Бабите, които замръкват с кокошки в кухнята, за да не им ги отмъкнат. Самотните майки, които късат от залъка си, за да купят учебници на децата си.
Това, че ще пожертваме букета за учителката, за да пуснем благодеяние за част от бедстващите българи, е лишено от смисъл. И не ни помага да станем човеци.
Какво и пред кого доказваме с такива жестове?
ПРОТИВ
Елена Иванова
Разходите покрай началото на учебната година възлизат на стотици левове, като букетът за учителите е най-малкото, което харчат родители покрай подготовката на ученика. Разбира се, че е важно да засвидетелстваш уважение към човека, с когото децата прекарват голяма част от времето си, от когото научават много неща, не само уроците в учебниците, но и за живота. Цветето е красив жест, но когато са над 20 букета накуп, се губи емоцията, която се влага. Освен това учителите получават всяка година цветя от своите възпитаници и всяка година на 15 септември. Някак вече цветето е загубило символа на уважение, а по-скоро се подарява по задължение.
Може би сега е времето, когато светът е в криза, висока инфлация, когато има хиляди бедстващи в страната заради наводнения, да засвидетелстваме уважение към хората, които се грижат за изпадналите в нужда, да дарим, за да могат и децата от тези райони да отидат на училище. А букетът може би ще е по-стойностен, когато е подарен заради специално отделено внимание, заради подобряване на успеха. И то не е задължително да е на 15 септември, а във всеки един или друг ден в годината.
Така учителят ще се чувства много по-специален, отколкото, ако получи букет на 15 септември. Така ще спасим и хиляди цветя, които всяка година след официалния старт отиват на боклука. Ще помогнем и на хиляди бедстващи.
