- Г-н Чамбов, какво се случва с дървата за огрев?
- На първо място искам да кажа, че никой няма да остане на студено тази зима. Иначе ситуацията е като всяка година, разликата е, че пазарът на енергийни суровини беше взривен от войната, последствията от пандемията с коронавируса също си каза думата и така дървата се превърнаха в предпочитана суровина, въпреки че за отопление с електричество има дотиране за домакинствата, хората предпочетоха дървата.
- Все пак в селска къща електричеството не може да смени дървата.
- Това е част от традициите, хората имат навици, обичаи и не е въпрос на разход, защото при сегашните цени на електроенергията и цената на дървесината сметката не излиза.
- Един от проблемите е свързан с общинските гори, които по закон са тези, от които приоритетно трябва да се добива дървесина за огрев по места, а се оказа, че хората отново разчитат на държавните гори. Какво се случва?
- Има 158 общини, които имат горски масиви, от които могат да извадят дървесина, с която почти изцяло да снабдят местното си население. Някои я ползват, но на някои от кметовете въобще не им се занимава с тази дейност, защото не им се струва доходоносно.
- Да вземем за пример Ихтиман, където от общинското горско предприятие твърдяха през септември, че частна фирма саботира търговете.
- За разлика от държавата общинските горски предприятията са по-гъвкави по отношение на добива и възможностите за предоставяне, те могат да прилагат и други методи освен търгове с фирми за добив, включително и да си наемат и работници, които да влизат и да секат. В Ихтиман има предостатъчно дървесина и от общински, и от държавни гори.
- Какви наказания са предвидени в закона, ако общините не изпълнят задълженията си към гражданите за доставка на дърва? Ето и шефове на държавни горски предприятия съобщиха, че от общински гори тези дни вместо на хората са продавали на частен бизнес.
- Министърът на земеделието беше принуден да изпрати писма до 158 общини да ги призове да си изпълнят задълженията да снабдят населението. Но това е молба, призив, апел, защото министърът не може да задължи кметовете да направят каквото и да било. А нормата в закона е такава, че обръща фокуса към гражданите да се задоволят от горите с дърва, а не кметът да ги снабди.
- Това звучи точно като „Влизайте и сечете!”
- Механизмът не е добре разписан и трябва да се промени. В сряда депутатите организираха извънредна парламентарна комисия, която да реши въпроса с дървата за огрев.
- Какво означава това?
- Че трябва да има разписан коректен механизъм в Закона за горите, кой кога подава документи, пред кого, кой регулира дейността и т.н.
- Смятате ли, че горите се ползват за политически и предизборни цели?
- Да, съобщиха за такива случаи и на пресконференцията по повод дървата за огрев. Ние от държавните горски снабдяваме по списъци на кмета, а после се оказва, че те или не са верни, или че от едно семейство, което е приближено, вземат много повече от приетите 10 кубика, а други остават без дърва.
- Кой контролира общините?
- Общият надзор е на областния управител, но трябва да има норма в закона, която да казва кой какво регулира. Надявам се в сформираната комисия да бъдат разумни и с наша помощ да напишат текстове, които да премахнат политическия елемент при снабдяване с дървата за огрев. Защото, представете си, че всички общини прехвърлят „сметката” с дървата в държавните горските стопанства, какво ще стане. Горите не са с неограничен ресурс, те не се възстановяват за един ден.
- Тоест оставаме без гори ли?
- Не, все пак всички гори се стопанисват с горскостопански планове и програми, държавните с 10-годишни и в тях плануваме за сеч определени обеми, но не ги надвишаваме, въпреки че и сега сме увеличили сечта, пак не достигаме плануваното. Тази година сме добили с 500 хиляди кубика повече спрямо миналата година, но до планираното годишно ползване не сме стигнали. Тоест горите не се преексплоатират, добива се по-малко от предвиденото. Това планиране е одобрено и със становище на МОСВ.
- Тогава защо, след като не може да се достигне предвиденият план за добив, се повдига въпросът за сваляне на забраната за 30% сеч от вековните гори?
- Защото забраната засяга определен сегмент едра дървесина, а в България в него са ситуирани най-големият брой преработватели. В него са всички малки фирми, предимно в планинските райони, които преработват тази дървесина в дъски, мебели. Много фирми са седнали на този сегмент, а в него има най-малко суровина. Становище на колеги от БАН, от Лесотехническия университет смятат, че тази забрана е вредна за България и е антибългарска.
- Защо да е антибългарска?
- Защото понижава брутния вътрешен продукт, а този сегмент може да произведе милиони. Вчера се срещнахме с преработватели, които се оплакват, че все по-малко преработват за столове, мебели, целулоза, негативният ефект от забраната ни повлича надолу и се отразява върху икономиката, заетостта.
- Но еколозите казват, че вековните гори са щит срещу климатичните промени и пороите.
- Хората, които не са телевизионни и фейсбук звезди еколози твърдят обратното, че стопанисваната гора е по-продуктивна със съответните водохранителни и противопожарни функции.
- Обяснете какво визирате под стопанисвани гори.
- Това са гори, в които се провеждат лесовъдски сечи, при които се казва, че в определен момент се сече този дървесен вид, а друг не според науката лесовъдство.
- Звучи страхотно, но е възможно само в идеален случай. А имаме и незаконни сечи...
- Това е бич и за нас, лесовъдите, които отглеждаме по екологосъобразен начин.
- Нали бяха изнесени данни за презапасяване с дърва за огрев, които се оказа, че след това се препродават на частни компании.
- При извършен от нас контрол на голяма дървопреработвателна фирма в Стамболийски на входа й видяхме, че се получаваше дървесина от Южните държавни предприятия, която обаче е предназначена за местни търговци или за огрев, съдейки по документите за превоз. Тоест тази дървесина е трябвало да се преработи в съответните общини.
- Е, и кой беше наказан?
- Изпращачът. Той няма право да я праща. Заводът гледа дали законно е пристигнала. Тоест има местни търговци, които са с приоритет.
- За къде изнасяме дървесина?
- Тези дни забраната трябва да падне, но ние изнасяме незначителни количества. Страните от ЕС не се водят за износ, но така или иначе продаваме в Гърция, Румъния, под един процент от добива в страната, докато през 2014 г. изнасяхме 15 % основно за Турция. Сега в Турция е по-евтина и няма сметка да купува от нас. Може да тръгне и за Македония и Сърбия, но са пренебрежимо малки обеми на фона на добива. Потреблението остава основно тук. От Румъния внасяме топола и акация. От тополата правим палети.
- Беше съобщено, че сте помолили бизнеса да намали цените при изкупуване на дървесината. Това означава, че генерират солидни печалби в момента?
- Да, заради войната в Русия и Украйна затвориха доста заводи за целулоза, стана така, че фабриките в България поеха този луфт и получават по-големи поръчки и цената на целулоза и хартия скочи.
- Къде пласират продуктите си?
- Изцяло в Европа, но и не само в Европа се изнасят целулоза и хартия, както и крафт хартия за опаковки. Друга фирма прави целулоза в плочи и ги изнася, които могат да се ползват включително и за мебели. Дървесината е поливалентна стока. Малките мебелни фирми във Велинград ползват едра строителна дървесина, която беше ударена от забраната за 30% сеч във вековните гори. Но там е и Троян, и др.
Те са много на брой, но малки цехчета и заводчета.
- Сега добива ли се от вековни гори?
- Добива се, но искаме да отпадне тази заповед, понеже е вредна.
- Един от проблемите на климатичните промени са поройните дъждове и голяма част от еколозите смятат, че те са заради обезлесените терени.
- Не е точно така, ще ви дам пример с Карловско. Три дни съм обикалял там. Не установихме съществено нарушение в сечите, в горната част на склона, откъдето е тръгнало наводнението, дори не е имало никакви. Имало е огромна вода за няколко часа. Никой не констатира вина в горските, растенията бяха прекрасно отгледани. Бил е страшен порой.
- Но нали точно българските лесовъди, за да спрат ерозията още в края на 19 век, са започнали залесявания?
Точно така е, включително в Карловско, гората е създадена в началото на 20 век. Френски учен, който тук е създавал плановете, е казал, че основният подход срещу пороите е залесяване. Предполагам, че хората не знаят, но половината от горите в България са изкуствени и са залесени, след като пет века преди това са били изсечени.
- Започна ловният сезон, ловци съобщават, че в Ловешко там, където минава АМ „Хемус“, дивечът е променил местообитанията си, а на някои места е изчезнал. Вашият коментар?
- За съжаление е напълно възможно. Такива големи обекти променят навиците на дивеча. За прелетните птици е по-лесно, но за зайци и сърни - не. Ние например при един от граничните пунктове с Гърция изградихме тунел специално за мечки, така че спокойно да могат да минават от България за Гърция и обратно, точно поради такива причини.
- Изчезна ли дивата свиня?
- Има райони с доста солидни запаси, в Родопите са значителни, но в Странджа се оплакват, че обемите на дивото прасе са ниски. Оплакванията са от сливенското предприятие предимно.
- Върнаха ли се чуждите ловци, графове и барони, които по време на пандемията спряха да идват?
- Почват да се връщат, но идват ловци предимно от Южна Европа заради дребния пернат дивеч. Можем да се похвалим с добри запаси на елен, който запази популацията и е с отлични трофейни качества. Заради него идват и германци, и австрийци. Но има много български ловци, които са платежоспособни и търсят хубави и скъпи трофеи.
- Един от големите проблеми в горите е, че трудно се намират работници за сечи, все още ли е така?
- Да, все по-малко искат да влизат и секат, въпреки че завишихме цените.
- Колко им плащате?
- Сега около 40 лв. на добит кубически метър, но и това не ги привлича, а не може неограничено да расте цената. Има и частни фирми, които наемаме, но те са много малко, чисто добивните. По-голямата част са преработватели, които, за да им излезе сметката, правят и дърводобив.
- В другите европейски страни имат ли проблеми подобни на нашите с дървата за огрев?
- В Германия е странно, че се увеличава търсенето на дърва за огрев. Рядкост е, но и там има завишение. Но те имат много дървесина. Там не позволяват на еколозите да им забраняват и да им казват какво да правят. Там няма превозни документи, няма позволителни за сеч. Можеш да си събираш дърва, както си събираш царевицата. При нас е много рестриктивно.
Австрия също отчита, че се търсят дърва за огрев. Но никой няма такъв дял като в България 50% от дървесината да се гори в печките. Това е престъпно, неразумно и глупаво.
- А пелетите?
- Печките за пелети горят при висок КПД и изхвърлят малко дребни прахови частици, те са съвременни и модерни. Докато печките, с които се отопляват бабите, имат 30% коефициент на полезно действие, а при пелетите са 78-80-95% . Така че модерни печки с пелети, това е нещо съвсем друго.
Това е той:
Валентин Чамбов е зам.-министър на земеделието с ресор гори
Завършил Лесотехническия университет в София
Защитил е магистратури по горско стопанство и по публична администрация
Член е на Управителния съвет на Съюза на лесовъдите в България
Започнал е професионалната си кариера като лесничей и старши лесничей в Държавно лесничейство гр. Гоце Делчев
Ръководил е държавна дърводобивна фирма, а след това десет години до 2013 г. е работил като експерт в Изпълнителната агенция по горите (ИАГ)
От 2013 до 2015 г. е бил началник на отдел в Министерството на земеделието и храните и в ИАГ
От 2015 до 2022 г. е бил началник на отдел и директор на дирекция в ИАГ
Бил е участник в множество работни и експертни групи към органите на Европейската комисия в Брюксел
Светлана Трифоновска
