- Ружа, как се озовахме там, където бяхме и през март и отново отиваме на предсрочни избори?
- Боя се, че всичко започна от протестите през 2020 г., където бяхме на площада с добри намерения и огромни очаквания за промяна. Някак си всичко оттам тръгна и се преобърна с влизането на тези нови хора в парламента, които на гърба на тази промяна влязоха и тогава наистина изглеждаше, че ще доведе до нещо, но всеки следващ път става все по-ясно, че не води наникъде и като някакво куче се въртим около опашката си и нищо не се случва.
- Проблем ли е, че „домовата книга“ за служебните премиери се оказа толкова къса?
- Разбира се, че е проблем, особено след като се оказа, че половината от хората, които са в списъка са неподходящи. Тук визирам ПП-ДБ, които се възмутиха как така тези хора били там. Точно те участваха в създаването на списъка. Явно са смятали, че ще има достатъчно време да сменят неподходящите хора с подходящи. А и твърде много им се услаждаше ударът по Радев, свързан с тази книга. В крайна сметка всичко това им излезе през носа и се стигна до този нелеп опит за заговор срещу Рая Назарян, който те потвърдиха.
- Защо заговорът срещу Рая Назарян не успя, ПП-ДБ от какво се уплашиха?
- Според мен се уплашиха, че президентът няма да връчи указа на заместника на Рая Назарян, ако се стигне дотам. Мисля, че те до последно вярваха, че той ще участва в техните схеми. Предполагам, че президентът не лъже, когато казва, че не е имало представител на „Дондуков“ 2 на тези срещи, но все пак ПП-ДБ са останали с впечатлението, че това нещо е възможно. Кой знае от неговия кръг кой далечен човек нещо е подметнал и те са го приели като твърд ангажимент. Този ход е класически за ПП-ДБ, защото те свалиха Росен Желязков по доста грозен начин, а между другото той беше добър председател на Народното събрание и не трябваше да бъде сменян. За щастие този ход с Назарян се провали. Казвам за щастие, защото той щеше да обрече и следващия парламент. Бойко Борисов много ясно го каза.
- Да, че ще видят един „много разгневен ГЕРБ“, ако се опитат да махнат Назарян.
- Щеше безспорно да е така и това щеше да скъса бъдещата сглобка, на която в момента се виси.
- Защо президентът Радев не се довери отново на Димитър Главчев? Той имаше желание да остане служебен министър-председател, какво го накара да се оттегли буквално в последния момент? Сега се оказва, че не може да се върне и като шеф на Сметната палата, но той най-вероятно го е знаел.
- Последното прави оттеглянето на Главчев още по-достойно, след като знае, че мястото му не се пази. Той в крайна сметка поиска да се оттегли, за да не бъде каляно името му. Предполагам, че все пак човек като него ще си намери мястото в системата и така да се каже, има и на кого да се обади. Но според мен това беше не толкова решение на президента, колкото на самия Главчев, за да запази доброто име, което му е останало – да не забравяме, че той беше много оплют.
- Каква картина на 50-ото народно събрание би нарисувала на фона на всички сътресения в него и разпадане на парламентарни групи на съставните им части?
- За съжаление парламентът е като дерайлирал влак, който е набрал страшна скорост и колкото по-бързо върви, толкова повече се тресат вагоните и излизат от релсите. Това е една инерция, която сякаш поде всички партии и от комичното разпадане на „Величие“, което едни седем дни забавляваше цялата нация и раждаше ден след ден все по-абсурдни новини, докато не стигнахме и до процеса в ДПС, който е плашещ за хората, които следят нещата. Той вещае доста по-сериозни промени в цялостната политическа система.
- Някой ще те опровергае – идват поредните предсрочни избори. Даже днес (15 август – бел.а.) лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че както е тръгнало, отиваме към осмите предсрочни избори, тоест и след сегашните през октомври няма да има решение.
- Аз мисля, че сме стигнали до преломната точка. Това не са просто следващите избори, не е просто следващият парламент. Много неща ще се определят и е заложено не толкова бъдещето на ДПС, колкото на БСП. Трябва да уточним, че тези неща, които се случват там, са резултат от дългогодишната политика на Корнелия Нинова, тя докара партията дотук и тези хора, които довчера й бяха верни и тя смяташе, че ги е отгледала и ще бъдат лоялни, се обърнаха и започнаха да я хапят. Не мисля, че който и да е от тях си дава сметка докъде ще стигнат, защото те вървят само надолу.
Лявото пространство е ужасно фрагментирано и всяко ново преформатиране, което е неуверено и неясно кой го управлява и в каква посока се ходи, просто ще води до нови и нови спадове, което е безпрецедентно в нашата политическа история. Никога не сме били в период да няма леви партии, да няма ляво, всички да искат да са десни, а лявото е в някакъв хаос и крах и се чудят само с кого да се скарат помежду си, което е деструктивно.
- Колко партии и формации ще влязат в парламента на следващите избори, може ли да се прогнозира отсега?
- Моята прогноза е, че всички без „Величие“ влизат категорично. Мисля, че ИТН се стабилизираха, намериха си мястото в парламента, намериха и малко по-системен начин на общуване с другите партии. Особено това, което направиха накрая – тези срещи бяха много важни. „Възраждане“ също значително се стабилизира не само като поведение, но визирам и законопроекта, с който се забранява пропагандата на нетрадиционната сексуална ориентация в училищата. Той беше голям успех за тях и е нещо, което не се е случвало в предишните парламенти.
Дори и да продължат тези процеси, БСП ще влязат. Но ако продължават така, има вариант да са и под ИТН, а това ще е голям шок. Също така мисля, че има вариант да влезе нова антисистемна партия на мястото на „Величие“. Българските избиратели в момента търсят този вид антисистемен говорител, който излиза на трибуната и започва да нарежда на всички. Внезапно се оказа, че такъв няма. Николай Марков, който беше изключително словоохотлив в студията и говореше за терористични актове, се оказа много по-различен на трибуната.
- Кои партии освен ИТН спечелиха от този парламент. ГЕРБ?
- Не мисля, че те спечелиха нещо. Те си стоят стабилно, което е вид победа. Самият факт, че Бойко Борисов все още е лидер на тази партия, че те все още са първата политическа сила, това е победа. Но не трябва да забравяме, че и те както всички останали изгубиха избиратели просто защото избирателната активност е изключително ниска и това засяга всички.
Има такъв народ станаха много по-стабилни като поведение
Бойко Борисов си играе много правилно картите, но това не означава, че на електората на ГЕРБ това се харесва. Аз мисля, че в редиците на ГЕРБ има негодувание, че се влиза в преговори, а не се яхват конете, за да се прави офанзива. Има го момента: „Какво продължаваме да се занимаваме с тези хора, които ни плюят след всички отстъпки?“. Говоря за това как избирателите на ГЕРБ виждат нещата от тяхната гледна точка. В момента Бойко Борисов просто чака развръзката и много внимава.
- Дамски преговорен екип на ГЕРБ, служебен премиер жена – има ли шанс за слабия пол? Някак жените са втора цигулка винаги в политиката.
- Това е едно от нещата, за които Бойко Борисов може да бъде похвален – че той наистина дава място на жените в своята партия. Впрочем дочувам нещо такова и от Ивелин Михайлов. Знам, че паралелът в случая е абсурден, но и той казва: „На жените може да се вярва, докато мъжете се предаваме едни други“. Въпреки това жените са в много лоша позиция в политиката, защото стават лесна жертва на сексуализиране на техния имидж, а когато някаква грозна история се напише в някой жълт вестник, това удря по жената, а не по мъжа.
Положителен факт е, че Бойко Борисов даде шанс на жените в политиката
Перфектният пример за това са Кирил Петков и Лена Бориславова и всичките грозни слухове за тях. Това е много показателно за цялостната атмосфера спрямо жените в България. Когато те заемат някакъв пост, за тях се хвърлят две предположения – едното е, че има някакви интимни взаимоотношения с някого или че някой там е платил. Не се взимат предвид личните им качества.
- Като споменахме ПП-ДБ, какви процеси се развиват там? Христо Иванов подаде оставка от лидерския пост заради резултатите от последните избори, но напоследък отново се активизира. Защо?
- Той все още е лидер на „Да, България“, технически погледнато, независимо че е подал оставка. Но по същество аз си мисля, че Христо Иванов е лидер на цялата формация ПП-ДБ и че от известно време той е единственият човек, който дава някакви идеи, посоки, излъчва послания към избирателите, пакетира някаква идея и я поставя като меморандум. Няма как той да се оттегли, защото неговата роля до момента е толкова решаваща, че ако спре да помага, те просто ще се разпаднат. Има го и момента, че там просто няма кой да го замести и това става все по-ясно с всеки изминал ден. Има тежка лидерска криза в ПП-ДБ. Неслучайно Кирил Петков и Асен Василев се дръпнаха назад.
Те не само че си изгубиха половината електорат и имат причина да го правят, но те и не знаят как да говорят със своите избиратели. Там винаги е действал принципът „Много вожд, малко индианец“. Но когато стратегът и идеологът на цялото това нещо се оттегли, те са абсолютно изгубени и се стига дотам, че Атанас Атанасов, който се вълнува предимно от това на кой пост ще остане, излезе с идеята за технически кабинет. Ами че това е идеята на Христо Иванов, която е рециклирана отпреди няколко парламента, а сега ни я връща отново. Няма как Христо Иванов да се оттегли, той е двигателят.
- Какви са шансовете на „Демократична България”, ако се отдели от „Промяната”? Много от избирателите се надяваха това да се случи, но от избори на избори никой не се решава да предприеме стъпки в тази посока. Откъде трябва да дойде инициативата?
- Това вече се случва, въпросът е кога ще се финализира. На тези избори няма как да стане, няма техническо време, а и хаосът вътре е голям заради тази лидерска криза и заради това какви са им целите – дали ще са опозиция, или пак ще участват в сглобка. Много е объркващо, но не е изгодно за тях в момента да се разпадат. По някакво чудо успяха да се задържат след загубата на половината си избиратели и оставката на Христо Иванов.
Мисля, че успяха да се задържат просто защото около тях е толкова турбулентно, че някак си не се стига до това и при тях да се получи криза, но тя е неизбежна. Неслучайно Радан Кънев призова в интервю, че ПП-ДБ трябва да останат заедно. Защото усеща, че започват да се разделят. Те говорят и много разнопосочно в последно време. Не само си контрастират в изказванията, но и си правят мръсно, което няколко пъти беше коментирано от техните лидери – как сутрин се казва едно, а във вечерния блок нещо съвсем друго, просто защото водещият е задал такъв въпрос. Те нямат обща политика и обща посока и са много объркани в момента.
- Трябва ли да се вдигне избирателният праг и какво ще се случи с останалите, ако 2-3 по-големи партии си разпределят и местата, и парчетата от баницата?
- Привлекателно е да мислим за това, защото ни носи някакво чувство на стабилност и надежда, че големите партии ще се разберат. Все пак представителността в нашия парламент е голямо негово качество. Независимо дали в момента избирателната активност е толкова ниска, че ни докарва до това в парламента да влизат партии с под 100 000 души избиратели, прагът трябва да остане. Ако се вдигне, хората съвсем ще изгубят интерес.
- Връчването на първия мандат за съставяне на правителство се очертава да е след 5 ноември. Кой според вас ще го получи?
- Безспорно ще е ГЕРБ, няма кой друг да е в тази ситуация.
Това е тя:
Родена е на 15 май
Бакалавър по класическо пеене в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Магистър в Софийския университет „Св. Климент Охридски
Дъщеря на социолога Андрей Райчев и журналистката Виза Недялкова
Кристи Петрова
