Б атални сцени от войната редом до разголени женски гърди и портрети на партийни вождове, редуващи се с бригадири и житни класове. Картини от времената на комунистическия режим, дело на 29 чужди автори, можем да видим в Музея на изкуството от периода на социализма на ул. "Лъчезар Станчев" №7 в София.
За по-възрастното поколение думите „социалистически реализъм“ неизбежно предизвикват асоциации за огромни платна, на които тържествено се пъчат партийните вождове - от Ленин и Георги Димитров до Брежнев и Тодор Живков.
Свобода
Който си даде труда да посети изложбата „Състояние на идеологията“, ще се убеди, че не е съвсем така. И че на практика е съществувала доста голяма свобода както при избора на теми от творците, така и във стиловите похвати. Това всъщност е и основната цел на експозицията, обясни за „Телеграф“ кураторът на изложбата Николай Ущавалийски. „Изложените 29 картини на художници от бивши или настоящи социалистически държави освен строгото следване на идеологическите схеми на марксистката естетика показват и една доста свободна интерпретация на човешкото ежедневие, както и националните традиции на художествените школи в отделните страни“, обясни Ущавалийски.
Акценти
Сред акцентите в експозицията е картината "Писмо от фронта" на съветския живописец Александър Лактионов (1910-1972) - работа, смятана за един от еталоните на социалистическия реализъм и едно от най-репродуцираните произведения на изкуството в бившия Съветски съюз. В изложбата най-широко представен е кубинският художник Кармело Гонзалес. Една от картините му -„На България, моята скъпа приятелка“ от 1980 г., представлява композиция, в която наред със задължителните Димитър Благоев, Георги Димитров и Тодор Живков са приставени още образите на Кирил и Методий, облечени в далеч нецърковни одежди, космонавтът Георги Иванов и севастократорката Десислава от Боянската църква. Всички те са разположени около Калояновия лъв, а в далечината се вижда паметникът на Шипка. Останалите му творби обаче са или в духа на народното изкуство - “Събиране на захарната тръстика“, или са изпълнени със стиловите похвати на символизма като „Поезия. Социализъм“. В картината чук и автомат лежат върху столове от двете страни на маса с хляб на нея.
Послание
Посланието е кратко и ясно -трудът и защитата на революцията ще гарантират достоен живот на новото кубинско общество. А неговият сънародник Луис Койясу в „Любов“ смело е разголил женските гърди. Картини, посветени на любовта, войната и социалистическия труд, можем да видим още дело на художници и от „братски“ Виетнам. Оригинална е и колекцията от виетнамска лакова живопис. Тази технология с хилядолетни традиции след победата на социализма във Виетнам също се превръща в пропаганден инструмент. В тези едновременно изящни и същевременно носещи чертите на неподправен примитивизъм творби на Ла Сон Хай и Данг Ту Хуанг представят сцени на труд, като „Сеитба на ориз“ или батални сцени от войната.
Константин Събчев
