0

- Проф. Пимпирев, къде ви намирам в момента?

- След почти три години пандемия за първи път участваме на живо в консултативно съвещание по Антарктическия договор, което се провежда в Берлин. Това е правителството на Антарктида. Всяка година на ротационен принцип държавите членки, сред които и България, се събират в различни страни, които домакинстват форума. Ние например бяхме домакин на такава среща през 2015 година. Сега се пада да е Германия. Преди това нямаше във Финландия заради пандемията, съвещанията се провеждаха онлайн. Делегациите сега са от четирима души най-малко. В нашата са Димана Драмова и Саша Райчева от МВнР – Дирекция международно право и право на ЕС, от Българския антарктически институт съм аз като негов ръководител и колегата Драгомир Матеев.

- Какво обсъждате сега в Берлин?

- На тези заседания „правителството“ на континента разисква всички важни въпроси, преди всичко външната политика, международни правни въпроси, екологията. Сега заседава и комитетът по опазване на околната среда, развитието на туризма, логистиката, науката и т.н. Можем да обобщим, че става дума за всички въпроси, които касаят управлението на една държава, в случая на цял континент. Войната в Украйна не можеше да подмине и този форум. На пленарните заседания колегите от Украйна представиха свой официален информационен документ, в който обясняват с какви големи трудности се сблъскват в момента поради военните действия и как те се отразяват на тяхната полярна програма. Миналата година, един месец след нас, те също закупиха свой кораб ледоразбивач. Той е двойно по-голям от нашия „Св. св. Кирил и Методий“, но и четири-пет пъти по-скъп, съответно и толкова по-високи са разходите за експлоатация и поддръжка. Купиха го от Великобритания. Миналата година „Джеймс Кларк Рос“ акостира в Одеса. Тази година той тръгна за Антарктида само няколко дни преди да започне войната. Корабът стигна до полската база, която е бившата британска „Фарадей“, смени състава на експедицията, но сега няма как да се върне в родината си. Сега съдът заедно с екипажа се намира в Кейптаун, където е на стоянка – възможно най-евтиния вариант, за да изкара зимния сезон. Научният екип е транспортиран до Германия, където се намира и в момента. Украинската полярна програма страда много от всичко това. В украинската позиция има директни упреци към Русия, която също е член и съосновател на Антарктическия договор. По този начин въпросът изведнъж излиза извън контекста на Антарктическия договор, който е създаден в името на мирното сътрудничество за използване и проучване на богатствата на Ледения континент.

- Значи, занимавате се повече с геополитика, отколкото с научни програми...

- Да, така се получава. Ще дам още един пример – още миналата година Беларус подаде молба за членство в консултативния съвет. Решението беше пренасочено за тази година, но предвид създалата се обстановка Беларус доброволно оттегли кандидатурата си. Сега и Канада представя своите документи, за да стане също консултативен член. Но има опасения, че може да бъде наложено вето на членството й, например от страни като Русия и Китай (до редакционното приключване на вестника в сряда все още нямаше решение по казуса с Канада). Канадците представиха своята полярна програма, а аз напомних, че тяхна биоложка е работила два месеца на нашата база на о. Ливингстън, което е допринесло за техния капацитет като полярна нация. Бях аплодиран след това изказване от колегите от другите страни.

- Какво представлява украинската база в Антарктида?

- Украинците купиха за 1 паунд бившата британска база „Фарадей“, след като руснаците им отказаха да им предоставят своя собствена. Отговорът бил: „Вие и сега имате по 1/16 от всяка руска база в Антарктида... До неотдавна те ползваха и руски транспорт до Антарктида.

- Как върви подготовката на поредната 31-ва българска антарктическа експедиция? Тази година ще има много нови моменти. Какви са те?

- Както виждате, независимо от глобалната политика и международното положение, от всеобщото поскъпване на всичко – горива, суровини, метали, полярните програми си вървят. Всички държави в момента готвят експедициите си за следващия сезон въпреки войната. Ние планираме за първи път в нашата история да тръгне наш кораб от Варна и да стигне до Антарктида – всички страни ни адмирират за това начинание. На дневен ред е включването на морски проекти. Антарктида е заобиколена от световния океан, а той в момента е доста замърсен с пластмаси и какво ли не. Така че нашият кораб е готов да приеме на борда си и международни проекти. В момента корабът се ремонтира, няма някакви големи проблеми. Разчетите за ремонта бяха правени в края на миналата година, когато цените бяха други. Но независимо от това ние сме убедени, че нашият кораб трябва да тръгне на това историческо плаване – от Черно море чак до Антарктида. Убеден съм, че ремонтът ще мине без проблеми. Графикът е в края на октомври, началото на ноември корабът да потегли, за да може през декември да стигне до нашата база. На борда на кораба ще бъдат натоварени материали за довършване на фундамента на новата научна лаборатория, както и металната конструкция, която трябва да бъде вдигната на тези основи. Тази лаборатория трябва да стане лицето на България в Антарктида.

- Какви са плановете за самото пътуване?

- На борда на кораба ще се качат учени, които имат спечелени проекти пред специалната комисия за полярни изследвания, която очакваме да се произнесе през месец юни и после резултатите да бъдат внесени в Министерския съвет. Програмата вече е готова, качена е на сайта на Министерството на образованието и науката за обществено обсъждане. Първата логистична група ще чака кораба в Пунта Аренас или Ушуая. Корабът ще стигне до Буенос Айрес, после до Ушуая. Там на борда ще се качи логистичната група. Цялото плаване ще бъде от порядъка на 40-45 дни. На кораба ще бъде екипажът и учени с конкретни програми за морски изследвания – химизъм на водата, замърсяване. Съвсем скоро ще пуснем и конкурс за млади учени за проекти за работа в Антарктида. Държим все по-млади хора да работят по тези проблеми.

- Има ли вече корабът екипаж?

- Голяма част от екипажа на кораба е набран и назначен. Капитан на кораба е Николай Данаилов, който изкара и специален курс за полярни плавания в Аржентина. Има помощник-капитан, боцмани, механици. Вече се дават дежурства на кораба. Адмирал Боян Медникаров, началник на ВВМУ, предвижда към екипажа да бъдат включени и кадети от военноморското училище в маршрута му от Варна до Картахена, Испания, преди Гибралтар, за да използват кораба и за учебни цели. От Картахена те ще се върнат обратно във Варна, а корабът ще продължи към Антарктида. Тъй като вече имаме собствен транспорт, може повече хора да участват в антарктическата експедиция. На борда има условия да бъдат настанени 40 души пасажери. Но пак казвам, стига да има желаещи със спечелени научни проекти.

- Имате ли планове да поканите някой от висшето ръководство на държавата?

- Надяваме се президентът Румен Радев да намери време да се качи на кораба в това първо историческо плаване. Поканили сме го, ще зависи от програмата му. Ако има планирани визити в Южна Америка, той може да стигне с военен самолет до о. Кинг Джордж и оттам да се качи на нашия кораб към българската база на о. Ливингстън. През 2005 година гост на базата ни за няколко часа беше президентът Георги Първанов, оттогава официални лица не са ни посещавали.

- Свърши ли романтичният период в историята на българските полярни експедиции?

- Да, романтичният период в българските изследвания в Антарктида свърши преди две-три години. След като беше пуснат интернет на базата, романтиката остана в историята. Сега вече всичко е сложено на професионална основа.

Това е той:

Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа програма, участник в първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/1988 г. Той е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика, председател-учредител на Българския антарктически институт. През 2013 г. покорява Южния полюс. Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. досега. Преподава историческа геология и палеогеография в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина и др.