Р оден с адреналин в кръвта – според мен така би могъл да бъде описан всеки авантюрист, решил да поеме по стръмните и заледени склонове на някоя от планините у нас. Небезизвестният алпинист Джон Муир пише, че „да отидеш в планината, означава да се прибереш у дома”. Склонна съм да се съглася с твърдението му, тъй като туристите намират убежище в условия на пандемия, сгушени именно в бялата й прегръдка. Често обаче красотата на планината може да бъде измамна, а една невинна разходка или спускане по нерегламентирана пътека може да има смъртоносен край.
Черната статистика за загинали или пострадали в планината обикновено се превръща в основна тема на новинарските емисии по време на зимния сезон, а представителите на спасителните служби не спират да призовават гражданите да си направят застраховка, преди да предприемат разходка в планината. Бърза справка сочи, че тя ни излиза по едва 0.25 лева дневно за срок от една година при покритие от 3000 лева. Вероятно много хора не са наясно, но служителите на планинските служби не получават заплащане, а пострадалите в планината сами следва да поемат разходите по спасителните акции, ако не са сключили полица. Често обаче тази подробност убягва на туристите, които без много да се замислят, грабват щеките и ските и „отпрашват с мръсна газ“ към планината. Действията им обаче често предизвикват и обществена дискусия – кой трябва да плати сметката за спасяването на лицата без застраховки.
Разбира се, липсата на полица по никакъв начин не влияе на усърдната работа на планинските спасители. Показателен пример за отдадеността им към професията идва малко преди коледно-новогодишните празници, когато на спешния телефон 112 е получен сигнал за турист в неизвестност на Витоша. Тогава спасителите прекарват близо 15 часа при лоши атмосферни условия в търсене а пострадалия, впрягайки и помощници от различни планински асоциации и всичката налична техника - макар и сериозно премръзнал, мъжът е открит жив.
При прочитането на новината за щастливата развръзка на момента си спомних как неведнъж по време на различните вълни от COVID-19 лекарите бяха наричани герои в бяло. Считам, че планинските служители също трябва да бъдат приемани като такива – спасителите в червено, тъй като огненият цвят на екипировката им кореспондира с топлината и усещането за безопасност, което даряват на пострадалите под заснежените била на планините.
Еквадорският планински водач Карла Перес обяснява привличането между алпинистите и планината по много прост начин – подобни пътувания изправят планинарите очи в очи със смъртта, те обаче ги учат и да обичат живота си повече.
Монитор
