О т днес започват Великденските пости. Освен отказ от животински храни при тях не се разрешават и проявите на интимност за християните. Сексът остава табу чак до 24 април, когато се отбелязва най-големият религиозен празник у нас Възкресение Христово. Църковните венчавки пък са забранени дори по-дълго – до Томина неделя (1 май).
Този период на прага между зимата и пролетта се използва от много хора за вталяване и извеждане на токсините от тялото. Духовници обаче предупреждават, че времето на поста трябва да се посвети на очистване не само на тялото, но и на душата ни. Това се постига чрез молитви, добри дела и усърдна борба с човешкото его и страсти. Желателно е човек да се смири, да се покае и да поиска прошка от Бога и ближния за сторените волни или неволни грехове. Успоредно с това се пристъпва към тайнствата Изповед и Причастие, които Църквата още от апостолски времена разрешава само след говеене (пост).
Конкретно този се нарича още Велик и Света Четиридесетница, защото е най-продължителният през годината. Трае 40 дни, но към него се съединява и седмицата на Христовите страдания преди Възкресението на Иисус. Така дните му стават 49. Отказът от калорични храни обаче не става рязко. Подготовката се случва поне две седмици по-рано – на Месни Заговезни (27 февруари) се изключва месото, а на Сирни Заговезни (5 март) – и млечните храни. Така от 7 март започва същинският пост. Най-строг е той през първата седмица – от понеделник до събота. Тогава може да се приема само растителна храна – салати, супи, варива, но без олио. Виното също е забранено. До Пасха само два пъти се разрешава хапването на риба – на Благовещение (25 март) и на Цветница (17 април).
Свещеници коментират, че е добре всеки да съобрази поста със своите сили, но и да го съгласува с изповедника си. В най-общия случай каноните изключват от хранително въздържание бременните, малките деца и болните хора, които имат нужда от по-питателно меню. Каноните правят още едно изключение – за пътешествениците, които също имат право на по-облекчен режим. Интересно е, че с изключение на първата и последната седмица (Страстната) Църквата не забранява консумацията на безгръбначни животни като миди, скариди, октоподи, охлюви и т. н.
Нумерологичната символика на Четиридесетницата тръгва още от библейски времена. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи десетте Божи заповеди.
Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се удостоил да види Божията слава (3Царе 18:4 – 13). Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител. Неговото меню в пустинята включвало само растения, корени и понякога скакалци.
Както свидетелства Евангелието, Иисус Христос, след като бил кръстен от св. Йоан Предтеча в река Йордан, бил отведен от Св. Дух в пустинята и там постил четиридесет дни и нощи (вж. Мат. 4:1-11). Така Иисус се подготвил за своята мисия – за чудесата, които извършва, но и най-важното да въведе нов морал на Земята в ролята му на проводник на Божието слово.
Любомир Старидолски
