- Г-н Йорданов, 700 дела за малко над 2 г. са били заведени от затворници срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) заради лоши битови условия в местата за лишаване от свобода. Малко или много са тези дела? Каква е тенденцията?
- Делата според мен не са никак малко, въпреки че през последните години ГДИН с активното участие и помощта на Министерството на правосъдието има значителен напредък в подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Най-големите проблеми по отношение на битовите условия бяха свързани с помещенията на арестите, където се изпълнява мярката „задържане под стража“. Доста голяма част от сградния фонд, който ползвахме, беше с много лоши условия - без достъп до светлина, без санитарни възли и течаща вода, и беше много трудно голяма част от тези места да бъдат реконструирани, така че да отговарят на европейските стандарти. Част от тях през последните няколко години бяха закрити. Някои от арестите бяха преместени на територията на затворите. Всичко това беше покрито със средства от бюджета на ГДИН. Седем от тези арести са преместени в затворите. Това са арестите в Бургас, във Враца, този в Ловеч, Пазарджик, Плевен, Сливен, Стара Загора. Те вече отговарят на всички европейски изисквания по отношение на квадратура, течаща вода, достъп до санитарни възли, престой на открито и пр. В момента много малка част от действащите арести не отговарят на стандартите.
- Кои са те?
- Като пример мога да посоча Свиленград и Хасково. Търсим варианти за намирането на сгради, на места, където могат да бъдат изградени тези арести. Смятам, че в най-скоро време ще бъдат намерени терени и ще бъдат предприети стъпки за изграждането на нови места за задържане под стража. По отношение на затворите смятам, че отговаряме на почти всички изисквания. Всички разполагат със санитарни възли, с достъп до открити площи, светлина и постоянно усилията на ГДИН са насочени към подобряването на тези условия. Там, където имаме констатации дори и на неправителствени организации или на лишените от свобода, предприемаме незабавни действия по отношение на реконструкция, ремонти и всичко необходимо, за да може процесът на изпълнение на наказанието и на задържането под стража да бъде в едни нормални условия.
- Колко пари е наляла държавата до този момент в опит да подобри условията в затворите?
- Точна сума не мога да кажа. Всяка година знаете, че съгласно Закона за държавния бюджет има предвиден такъв за ГДИН, като в капиталовите разходи приблизително на година са заложени около 4 млн. лева за подобрение на местата за лишаване от свобода. Също така имаме предвидени договори за строителни материали. В много голяма част от процесите на подобрение на материалните бази използваме труда на затворници, който съгласно закона може да бъде и доброволен. Когато имаме възможност да организираме тази трудова дейност, първо ангажираме лишените от свобода с подобрението на материалните условия, което касае и тях, второ процесът на ресоциализация на самите лишени оказва положително влияние.
- Въпреки всички тези усилия, които изброихте, защо съдилищата продължават да бъдат заливани с всевъзможни жалби?
- Една част от жалбите имат основание, но друга, смятам, че не са достатъчно обективни, тъй като много от тези дела са по отношение на неподсигуряването на труд. Не всички затворници могат да бъдат трудово ангажирани. Естествено една от нашите основни дейности е да можем да ангажираме техния престой максимално, а не просто да ги затворим в едни спални помещения и да очакваме процесът на ресоциализация и превъзпитание да настъпи от само себе си. Това е нашата основна дейност. Освен заради липсата на работа друга част от делата са заради медицинското обслужване. Изпитваме значителни затруднения по отношение на обезпечаването на медицинския персонал, тъй като възнагражденията на медицинския персонал в системата на ГДИН не е достатъчно атрактивно за медицинските специалисти. Там, където имаме трудности, сключваме граждански договори, привличаме външни специалисти. Прибягваме и до външни консултации, което по закон е позволено. Като цяло имаме доста голям кръг от лишени от свобода, които редовно завеждат дела. Това се наблюдава предимно от затворници, които не са достатъчно ангажирани в трудовата дейност. Въпреки че за тези , които не работят, имаме достатъчно курсове за различни специалности - строителство, готварство и пр., които имат за цел освен подобряването на знанията и уменията на лишените от свобода и тяхното ангажиране. Въпреки това има една категория затворници - най-вече тези, настанени в зоните за повишена сигурност, и там режимът е малко по-различен, които постоянно пускат жалби. Друг акцент на делата срещу нас е пренаселеността. Постоянно следим за това и в момента нямаме пренаселеност в местата за лишаване от свобода. 5753 са в затворите в момента, в арестите са 852. Тенденцията е на задържане около тези цифри.
- Очаквате ли жалбите да намалеят, поне в някаква степен, със строежа на новия затвор край Самораново?
- Да, наистина очаквам да намалеят с изграждането на новото съоръжение, тъй като то е една доста модерна сграда, по норвежки модел. Предвидено е там да бъдат настанени до 400 лишени от свобода. В спалните помещения ще има по двама души. Когато в килия са настанени по двама души, значително се намалява рискът от междуличностни конфликти. Тъй като в момента сградният фонд е доста стар, имаме помещения, в които са настанени повече от 5-6 лишени от свобода и това е предпоставка за конфликти. В новия затвор ще има училища, курсове за ресоциализация, работилници. Ще има учебен център за кадри на ГДИН. В момента имаме само един учебен център с капацитет 45 места, където се провеждат всички първоначални обучения на надзорно-охранителния състав при постъпване на работа. Този процес изисква особено внимание, тъй като хората, които постъпват на работа, освен изучаването на нормативната база трябва да познават симптомите на поведение на лишените от свобода, да знаят във всеки един момент психологическите нагласи и да познават всеки един детайлно, за да може процесът на ресоциализация да бъде изпълнен в пълен обем. Когато стартира изграждането на новия учебен център, капацитетът за обучаемите служители ще бъде за до 100. Това ще може да покрие всички нужди на ГДИН, тъй като регулярно броят на свободните места варира между 200 и 300. Текучеството е голямо. Но в същото време заради кризата и безработицата напоследък интересът към професията се увеличава. На последната конкурсна процедура за 30 места се бориха 300 кандидати. Иначе обществената поръчка за новия затвор е обявена, а процедурата - открита, до 17 май се приемат офертите.
- В Западна Европа има голям проблем с радикализирането на ислямисти в затворите. Има ли такива случаи у нас?
- За съжаление, въпреки че сме малка държава, и при нас има малък елемент на радикализация на лишени от свобода. Там, където са констатирани подобни наченки, са предприети необходимите действия по отношение на дерадикализацията им. В момента ГДИН работи с външни експерти, имаме и такъв проект, който е в процес на действие. Наскоро в София се проведе голяма международна среща. Така че в тази посока се работи. Макар и да са малко случаите, все пак имаме. Не сме изолирани от общата тенденция. Случаите са под 10. Радикализация има предимно на чужди граждани, но има известни наченки и по отношение на български граждани.
- Как се справяте с внасянето на алкохол и наркотици в местата за лишаване от свобода?
- Начините за внасяне на непозволени предмети са хиляди. Много голяма част от внасянето на тези вещи става чрез близките на затворниците, когато идват на свиждане. Масово слагат забранените неща в храните. Имали сме кексове, забъркани с разни субстанции, желе с алкохол. Друг път прехвърлят бутилки с алкохол, наркотици или телефони през оградата на затвора. Един от последните по-интересни случаи беше напоена дреха с наркотично вещество. Дрехата впоследствие минава през специална обработка и се получава въпросното вещество, готово за консумация. Най-изобретателни са в София в това отношение. В тази връзка имаме новосъздаден сектор „Вътрешна сигурност“, на който една от основните задачи е пресичането на внасянето на забранени предмети и вещества. За съжаление назад във времето, а и сега имаме случаи, в които служители внасят забранени неща.
- Преди имаше затруднения заради недостига на скенери. Сега още ли имате нужда от скенери?
- Винаги има нужда от скенери. Имаме много места, където входовете са повече от един и винаги имаме нужда от още скенери. Изпитваме затруднения, но предприемаме необходимите действия. Имаме ръчни метал-детектори. Имаме и скенери, които са като на летищата и сканират продуктите, без да е необходимо те да се разпечатват.
- Преди няколко години двама затворници - Колев и Пелов, си излязоха като от хан от тази сграда. Какви поуки си извадихте?
- Опитите за бягство от местата от закрит тип и корпусите - там е по-сериозният акцент. След този нашумял случай, който беше отразен във всички медии, имаме и допълнителни такива случаи, които са в малка част. Този случай беше емблематичен от гледна точка на поредица от пропуски в надзорно-охранителната дейност: как тези двамата минават през 5-6 поста, не се извършва качествена проверка, разполагат с оръжия - нож и пистолет. Единственото положително е, че нямаше смъртен случай при произведените изстрели. След този случай се предприеха редица мерки по отношение на надзорно-охранителната техника, извършването на обиски и като цяло съсредоточаването на надзорно-охранителния състав, тъй като след определен брой години на извършване на една и съща дейност има леко притъпяване на сетивата на охранителите. Аз участвах в проверката на този случай. Оказа се, че двамата лишени от свобода са подготвяли бягството в продължение на няколко месеца. Минали са през първия пост, без да бъдат проверени, не ги проверява и следващият, нито по- следващият и всички тези пропуски водят до този резултат.
-След този случай намирали ли сте оръжие в затвора?
- Не.
- А друг опит за бягство имало ли е?
- Наскоро имахме една много добре създадена организация по отношение на осуетяване на опит за бягство от корпус на затвор. Организацията беше наистина много добре създадена, няколко часа преди самото бягство опитът беше осуетен. Човекът, който готвеше бягството, лежеше за тероризъм. Беше се подготвил добре, имаше помощ, включително финансиране отвън. Открихме дупка в стената.
Това е той:
Завършил е социална педагогика и право
През 2000 г., когато е само на 20 г., започва работа като надзирател в софийския затвор
По-късно става дежурен главен надзирател
Впоследствие е началник на сектор, отговарящ изцяло за охраната на затвора
Бил е началник на затворническо общежитие „Кремиковци“
През 2015 г. става началник на сектор „Охрана и сигурност“ към ГДИН
Две години по-късно става зам. главен директор на ГДИН
От 3 години е главен директор на ГДИН
Тереза Тренева
