У краинска майка заведе дъщеря си на сигурно място, а след това се върна при бомбите и окопите, за да спаси кучето си. Точно това е невероятната история на Людмила Терещенко от Киев, която намери спокойствие, подслон и нови приятели в Пловдив.
Родена в украинската столица, тя преди войната е била ръководител на проспериращ бизнес. Животът й, мечтите й, надеждите й - всичко се срутило за миг още с първите бомбардировки на 24 февруари т.г. Ден по-рано тя е трябвало да получи награда за успешния си бизнес с перманентен грим.
Студиото й е било в топ 100 на най-добрите украински гримьори. Назад в годините тя е била успешна певица и художник. Завършила е музикално училище, като е свирила на цигулка. Пишела е песни и ги е изпълнявала на концерти.
Ад
Началото на ада било в 5 часа сутринта. Чули воя на сирените, домът им започнал да се тресе от падащите бомби. Людмила и дъщеря й взели само това, което можели да носят в ръцете си - документите си и малко пари, не забравили и малкия си любимец Остин и отишли в метрото. Именно метрото на Киев станало най-голямото бомбоубежище, приютявайки хиляди.
Бивърйоркито Остин е на 3 г. и има обострен хроничен панкреатит, както и проблеми със сърцето. Часове преди бомбите малкото кученце почувствало предстоящия ужас и започнало да се държи странно.
„Той не ме пускаше да изляза от жилището си навън. Примерно аз исках да изляза навън за покупки, но той си слагаше лапичките върху мен и започваше да плаче. Аз разбрах, че нещо ще се случи, защото той не се държи по този начин“, казва Люда.
След като бомбардировките започнали, Остин продължил да се държи по същия начин - отново не пускал стопанката си, искал да бъде само в ръцете й, през цялото време плачел.
Спасение
„Ситуацията започна да се влошава. Сирените виеха на всеки час. Ако през нощта завиеха в 1 часа, то всички бягаха в бомбоубежището и стояхме там през целия ден. В метрото. В един момент ми звъни приятелка и ми казва, че е намерила човек с кола и че трябва веднага да излезем, защото го помолила и нас да ни изведе от Киев“, си спомня с благодарност Люда. Тя не се поколебала нито за минута. Решила, че задължително трябва да изведе от Киев детето си.
„Вътрешно усещах, че трябва да избягам и първо да спася детето си. Каквото трябва да направя, но първо трябва да спася дъщеря си. Ние тръгнахме към дома на шофьора, а той взе със себе си двете си малки деца, мен, дъщеря ми, приятелката ми и нейното дете - пълна кола бяхме. Така напуснахме Киев. Километри наред пътувахме, виждахме как летят самолети, виждахме бомбите. Така напуснахме Киев изпод бомбардировките. Такова нещо съм виждала само по филмите. Никога не съм си представяла, че аз ще преживея нещо подобно“, разказва Людмила.
Тя си спомня и за още нещо, което определя като чудо. Само час, след като се качили в колата и потеглили, бомба паднала в къща до дома на шофьора им.
„Съседният дом, където час по-рано бяхме, бе разрушен от бомба. Бог явно ни съхрани и това е чудо“, казва Людмила.
Пътуването до полската граница отнело цял ден. Там по думите й имало много бежанци и пищящи деца. „Това бе най-тежкият път в моя живот. Наложи ми се да оставя Остин на моя помощник, защото не знаех в какви условия ние ще бъдем и къде ще отидем“, продължава с разказа си Людмила.
След излизането от Украйна двете отишли в Германия, но там не се чувствали добре и в крайна сметка решили да дойдат в България. Така Людмила и дъщеря й се озовали в Пловдив, където тя намерила Радомир, който им уредил подслон. След това й се обадил човекът, на когото била оставила Остин. Мъжът й казал, че ще го мобилизират за териториалната отбрана и не може да се грижи за кучето.
Завръщане
„И ние тръгнахме, а това бе също много тежко и дълго пътуване. Цялата такава операция за спасяването на Остин бе трудна. Миналата неделя се прибрахме“, казва Людмила. Радомир я закарал до полската граница.
„Ден нататък, ден обратно и за един ден два пъти преминах границата. Когато пак влязох в Украйна, не познах страната. Всички блокове и жилищни сгради - пусти или разрушени. Навсякъде окопи“, казва Людмила и се просълзява.
„Днес имам само една мечта - да свърши войната и да се върна обратно“, казва Людмила. Тя благодари на България за новия живот и за помощта. „На хора като Радо благодаря. Благодаря и на ветеринарната клиника „Новет“ за помощта. Благодарна съм на България. Тук хората са открити и добри“, се просълзява украинката.
Нели Колева
