С вещеник от Карнобат очерни Васил Левски и Христо Ботев в своя брошура. Произведението, озаглавено „Левски между светостта и светскостта“, е дело на ставрофорен иконом Павел Гърбов и бързо разбуни духовете в обществеността.
Авторът обяснява мотивите си да напише книжлето с молбата на политическа партия НФСБ от 12 февруари 2021 г. до Светия синод на БПЦ да бъде канонизиран Васил Левски. Според него произведението е насочено „към вярващите, които имат християнско съзнание и доверие в авторитета на църквата по въпросите на светостта, но изпитват колебание относно шумно пропагандираната идеализация на личността и делото на Левски“.
Отец Гърбов предупреждава читателите си, че „за всички онези, които на върха на своя духовен дом поставят българското знаме, а не Христовия кръст, ще им бъде трудно да понесат събраното между тези корици, при все солидната му аргументация“.
Цитираните в книжката факти от живота и дейността на Левски са отдавна известни на всички, които малко от малко се интересували от живота на Апостола, откри „Телеграф“.
Засегнати са прословуто убийство в Ловеч на слугата на чорбаджи Денко (за което Левски не веднъж се е каел публично), насилственото събиране на пари от богати българи за делото, както и смъртните присъди, изпълнявани от тайната полиция на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ. Най-сериозното възражение на автора срещу канонизацията на Апостола е неговото публично хвърляне на расото. Авторът напълно игнорира фактите, че и след това Левски остава вярващ, продължава да се подписва често и като дякон Игнатий, както и с турската версия Дервишоглу (Калугеров), заклева новите комити върху кръст и Библия, а последните му думи пред отец Тодор на бесилото са „Споменавай, отче, дякон Игнатий“.
В желанието си да подсили тезата си авторът не пожалва и други велики българи. Той атакува Христо Ботев за това, че е вкарал “народен мъченик Васил Левски“ в негов календар за 1875 г. Свещеникът дори представя Ботев като „поет революционер“ в кавички. После, признавайки все пак таланта на народния поет, се нахвърля и върху Иван Вазов. Мотивът - Патриарха на българската литература е възпял народното преклонение пред Левски, обявило го приживе за светец. Патриарха на българската литература е критикуван и заради това, че сравнява софийското бесило с Кръста на Голгота.
Отец Гърбов отива и по-далеч и директно отрича делото на Апостола като ключов фактор за Освобождението.
„Исторически факт е, че освобождението на България не идва през организираните от нарушител на църковните канони революционни комитети, а през волята на православния руски император и саможертвата на православните братски народи. Наистина мъченичеството на българските християни след Априлското въстание не може да не е ходатайствало за своите братя пред Бога. Но не то е било съзнателната цел на българските революционери. И вместо, подтиквани от национална гордост, да падаме в малодушие, че не сме успели да се „освободим сами", или да превръщаме укора на Левски („народе???") в свята подбуда за още неизпълнен дълг, нека се утешим и благодарим на Промислителя за Неговата милост към нас именно в отказа Му да удовлетвори нашите суетни революционни блянове“, пише отецът от Карнобат.
В печатното издание ст. ик. Гърбов съобщава, че книжката се издава с благословията на Сливенския митрополит Йоаникий. Редакцията на „Телеграф“ се свърза с митрополита, който обаче заяви, че е „рано за коментар“ и че в момента не се чувства добре.
Синодът отхвърли канонизацията
Т.нар. Алтернативен синод, създаден след разкола на БПЦ, на два пъти канонизира Левски - през 1996 г. и през 2000 г., но тази канонизация не е призната за легитимна от Светия синод на патриарх Максим. Окончателно решение по въпроса е взето на 26 февруари 2019 г. В него се казва, че „БПЦ винаги е почитала паметта на йеродякон Игнатий (Васил Левски) като национален герой, като в негова памет отслужва панихиди и заупокойни молитви, но няма предпоставки за канонизация (прославление в лика на светиите), които да съответстват на изискванията на каноните на Света Православна църква“.
Стана знаме на ЛГБТ
Преди време списание „Тайни“ тиражира скандалното „разкритие“, че борецът за свобода бил и хомосексуалист. Били запазени някакви стари архивни исторически сведения, в които се казва, че дяконът е имал таен любовник в манастир и това е причината той да не е имал връзка с жена. Списанието обаче отказа да публикува мнението на „експерта”. А през 2019 г. пловдивски гейове поставиха лика на Левски върху стикери заедно с абревиатурата ЛГБТ. Остана неясно защо е използван ликът на Апостола, който по никакъв начин не е свързан с делата на тези хора. В социалните мрежи се появиха десетки осъдителни коментари, че е недопустимо и ужасяващо най-великата българска личност да бъде обвързана с подобна кампания.
Константин Събчев
