Д омакинствата все по-усилено теглят кредити въпреки несигурността около войната в Украйна и инфлацията и на фона на очакванията, че трендът на ниските лихви ще се обърне съвсем скоро. Това става ясно от паричната статистика на БНБ, публикувана преди дни.
Изчисленията сочат, че през май българите са теглили средно по около 20 милиона лева заеми от банките на ден. А ръстът на годишна база при жилищните кредити вече надхвърля 18%.
Сума
Към края на май отпуснатите на домакинствата и НТООД (нетърговските организации, обслужващи домакинствата) заеми възлизат на общо 30,562 млрд. лева. Само за един месец сумата е набъбнала с 420 милиона лева. При 22 работни дни в месеца това означава, че през май средно на ден сме теглили по близо 20 милиона лева.
През същия месец на миналата година кредитите за домакинствата са възлизали на общо 26,694 млрд. лв. Увеличението им на месечна база е било с 307 млн. лв., което означава, че са се отпускали по 14 милиона лева на ден.
От графиката, публикувана от БНБ, става ясно, че бумът при кредитирането е започнал още около средата на 2020 г. Горе-долу тогава започва да се забавя и ръстът при депозитите на домакинствата.
С най-висок темп се увеличават жилищните кредити. В края на май техният обем е вече 14,875 милиарда лева. Увеличението на годишна база е с 18,3%.
Потребителските кредити пък растат с 12,3% и вече достигат 14,120 млрд. лв.
Жилища
Бумът на жилищното кредитиране е подкрепян от ниските лихви, които през април са още с 0,02 процентни пункта надолу до средно 2,58%. При потребителските кредити вече има леко повишение с 0,11 проценти пункта до 7,85%.
Експерти предупреждават, че съвсем скоро се очаква обръщане на тенденцията на ниски лихви, което в бъдеще може да постави кредитополучателите в затруднение да си връщат заемите.
В oтгoвop нa pacтящaтa инфлaция в средата на юни Фeдepaлният peзepв на САЩ oбяви yвeличeниe нa лиxвeнитe пpoцeнти c 0,75 пpoцeнтни пyнĸтa. Toвa e нaй-гoлямoтo пoвишeниe oт 1994 г. нacaм.
Очаквания
Европейската централна банка също планира вдигане на лихвите, и то на няколко стъпки. На последното си заседание през юни регулаторът пое ангажимент да направи първото увеличение в края на юли, започвайки с ръст от 0,25 процентни пункта.
Това ще е първият такъв ход от над десетилетие насам. Следващото увеличение пък е планирано за септември. То може да е по-голямо от юлското, ако се влоши перспективата за средносрочната инфлация.
Въпрос на време е тези тенденции да се отразят и по лихвите по кредитите у нас. Според експерти първо ще бъдат засегнати новоотпуснатите кредити. Впоследствие може да се отразят и на старите с плаващ лихвен процент.
Затягане
Междувременно стана ясно, че банките вече силно ограничават отпускането на заеми с фиксирана лихва. Това сочи информация от кредитните консултанти.
Десислава Николова от сайта „Моите пари“ уточни, че от началото на годината много трудно може да се вземат заеми с фиксирана лихва. „Обикновено те са за срок от 3 до 5 години, но сега отпускането им е силно ограничено. Подобни договори се одобряват само за хора с големи доходи или пък лихвата се фиксира на много високо ниво“, казва тя.
От началото на годината броят на изтеглените кредити е с 1/10 по-голям спрямо същия период на 2021 г., сочи банковата статистика.
Николова припомни, че през март (месеца след началото на войната) е имало бум от 38,5% на годишна основа на сумата на отпуснатите потребителски кредити. „Това е изненадваща тенденция, защото при такива събития хората би трябвало да се ограничат, а дори спрямо февруари има също силно нарастване. Може би са решили да избързат, докато лихвите не тръгнат да се качват. Да не забравяме, че подобни кредити от много банки вече се отпускат без поръчители. От друга страна, е възможен и вариантът високата инфлация да кара хората да покриват някои свои разходи с помощта на заеми“, поясни Николова.
БНБ предупреди за увеличаване на задлъжнялостта
Запазването на текущите темпове на кредитен растеж създава предпоставки за увеличение на задлъжнялостта, което при вече ясно очертаната промяна на лихвения цикъл може да се отрази негативно върху способността на кредитополучателите да обслужват задълженията си и да доведе до нарастване на необслужваните кредити и обезценките при влошаване на икономическите условия.
Това изтъква БНБ като мотиви за решението си от миналия четвъртък да запази високо нивото на антицикличния буфер на 1,5% за третото тримесечие на 2023 г. Предвид рисковете, свързани със запазващата се висока кредитна активност и несигурността в икономическата среда, това има за цел да засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките, изтъкват от централната банка.
БНБ oтчитa, чe пpeз пъpвoтo тpимeceчиe нa 2022 г. ĸpeдитнaтa дeйнocт в ceгмeнтa нa дoмaĸинcтвaтa пpoдължи дa ce paзшиpявa c ycĸopeни тeмпoвe, ĸoeтo e cвъpзaнo c ниcĸитe лиxвeни пpoцeнти и зacилeнo пpeдлaгaнe нa зaeмни pecypcи.
За ипотеки: Фиксиран процент на оскъпяване при високи доходи
Шест банки у нас предлагат ипотечен кредит с фиксирана лихва, но само за определен период от срока на кредита. Това става ясно от сайта „Моите пари“.
Лихвата обаче нараства с увеличаване на срока, за който се предлага. Най-ниският процент е 2,79 на сто, но само за първите две години от срока на кредита. Ако искате фиксирана лихва за 3 или 5 години, трябва да сте готови да си изплащате заема с оскъпяване между 3 и 3,74%. Ако пък искате лихвеният процент да не се пипа в следващите 10 години, оскъпяването варира между 4,25 и 4,40 процента.
Трябва обаче да се подчертае, че от фиксираната лихва могат да се възползват само клиенти, които отговарят на определени условия. Сред изискванията са например доход от поне 2500 лева месечно или при ползване на допълнителни продукти и услуги.
София Симеонова
