0

- Г-н Зарков, колко лева е финансовата дупка в градския транспорт в момента?

- 143 млн. лева е точно сумата, която не достига към настоящия момент, за да може градският транспорт да функционира нормално до края на годината.

- Как се стигна до това положение?

- До 2019 г. транспортът на града бележеше непрекъснат ръст в продажбата на превозните документи, което значи, че имаше устойчива тенденция за увеличаване броя на пътниците. Финансовото състояние беше добро.

За съжаление през 2020 г. започна пандемията, което доведе навсякъде в Европа и по света до отлив на пътници, като това не подмина и София. В определени дни отливът стигаше до 70% в метрото, а и в другите видове транспорт.

И ако през 2019 г. бяхме достигнали 170 млн. лева приходи в системата от продажба на превозни документи, то през първата Ковид година приходите бяха 111 млн. лева, тоест с 60 млн. лева по-малко. От друга страна, ние запазихме транспортното обслужване по препоръка на здравните власти в същия обем, за да няма струпване на хора, което значи, че нямаме намаляване и на разходите.

Макар и през 2021 г. да има известно нарастване на пътниците и съответно приходите от превозни документи стигнаха 120 млн. лв., сравнено с предковидната 2019 г. означава, че сме с 50 млн. лева по-малко приход. Към всичко това от средата на миналата година започна и драстичен ръст на дизела, газа и електроенергията. Това беше вторият финансов удар върху системата.

- Как може да се излезе от тази ситуация?

- Ако към 2020 г. всички енергоносители на транспорта са му стрували 39 млн. лева, прогнозата за тази година е, че за същото транспортната система трябва да осигури 110-115 млн. лева., или 70 млн. повече само за горива. Иначе казано, транспортът се намира в перфектна финансова буря.

Именно по същите тези причини в цяла Европа общественият транспорт получи сериозна подкрепа и ангажимент от страна на правителствата. Един пример - Лондон, където метрото дори спря за два-три дни преди няколко месеца, защото имаше спорове с правителството, в крайна сметка държавата подкрепи обществения транспорт с над 4 милиарда и програмата продължава.

В България, за съжаление, това не се случва и дори се отправят заплахи и заклинания, които обаче не водят до нищо рационално и адекватно. Защото е повече от ясно, че общественият транспорт има нужда от сериозен ангажимент от страна на правителството, да се излезе от тази ситуация, в която е попаднал вследствие на независещи от него причини - пандемия и скок на енергоносителите.

- Като казахте ръст на енергоносителите, колко са автобусите на природен газ? До каква степен градският транспорт е зависим от цената им?

- Около половината автобуси са на природен газ. Знаете, че общината ги купи, защото щадят околната среда и спомагат да не се замърсява въздухът. Друга част от превозните средства в градския транспорт са електрически - тролеи, трамваи, метро, има и на дизел, но не са чак толкова много.

- Премиерът Кирил Петков каза, че може да се отпуснат средства за транспорта, но трябва да се правят реформи. Готова ли е Столичната община да направи реформи?

- На първо място общината извършва редица реформи, свързани с ускоряване на разписанията, оптимизиране на линии, за да бъде транспортът, от една страна, удобен за ползване и да се привличат нови пътници. От друга страна, се оптимизират разходите на дружествата, които са оператори в градския транспорт, и това включва дори съкращаване на персонал.

В столичния електротранспорт са незаети над 170 щатни бройки, което също е оптимизация. Огромните загуби, пак да подчертаем, са заради пандемията и ръста на горивата, не могат да се компенсират с подобни мерки. Затова да се върнем към Европа. Правителствата дават реални средства в обществения транспорт, виждайки какви са числата. Но това е въпрос на адекватност.

За да излезем от тази ситуация, през последните три години ние постоянно завишаваме средствата за транспорт от общинския бюджет, съгласно Регламента на ЕС 1370 за обществения транспорт и за компенсации на преференциални карти.

- До каква степен общината дотира транспорта на града?

- Ако до преди четири години бюджетът на София заделяше за транспорт от порядъка на 100-110 млн. лева, то през последните три години той стана 134 млн. лева. Миналата година гласувахме 150 млн. лева, както и допълнителни средства през годината, за да съществува градският транспорт и да не страдат гражданите.

А за тази година приехме бюджет в размер на 164 млн. лева и 6 млн. лева кредит на едно от дружествата, за да покрие отложени задължения за енергоносителите. Това означава, че вече близо 40% от данъците на софиянци и града се отделят, за да се подкрепя транспортът.

От страна на държавата имаме само безразличие и безхаберие. Казвам това, защото в последните години държавата дава от порядъка на 30 млн. лева по двете направления - компенсации и регламент. И тази година имаме около 30-35 млн. лв. Заделени в държавния бюджет за обществения транспорт в града, сега в актуализацията на бюджета, са заложени 0 лева.

- Какво означава компенсации и регламент?

- Не всички линии в града може да са ефективни, не всички линии трябва и могат да носят печалба. Общественият транспорт и градската мобилност вече се разглеждат като благо, което се дължи на гражданите. Общественият транспорт има своите социални функции. И на европейско ниво той се приравнява например като здравеопазването. Тоест, трябва да бъде гарантиран. Ето това министър-председателят отказва да разбере.

И когато общественият транспорт страда финансово по обективни причини, тогава общинският и държавният бюджет трябва да се нагърбят, за да го осигурят. А компенсациите са два вида - директно подпомагане и компенсации по преференциалните документи - карти за пенсионери, за ученици и т.н., те се субсидират и от общината, и от държавата.

143 млн. лева са нужни за градския транспорт, но държавата се прави на глуха и отпуска същите суми, които е давала и през предишните години. Сякаш не е имало пандемия и цените на енергоизточниците не са скочили драстично. Не на последно място, вицепремиерът Асен Василев се похвали, че е заделил 146 млн. лева в държавния бюджет, които били достатъчни за транспорта в цялата държава. В цяла България.

Оказва се, че София с предвидени в бюджета 164 млн. лв. дава повече средства за транспорта на столицата, от колкото правителството за обществения транспорт в цялата страна. Това говори за голяма доза неадекватност в правителството по този въпрос, а може би и не само по този. Премиерът каза всъщност, че трябва да разредим транспорта, да го намалим, да се премахнат линии. Но така ще бъде нарушено драстично транспортното обслужване в София, защото тези линии имат важни транспортни функции за мобилността на гражданите и екологията.

Очевидно тези детайли не достигат до неговия поглед и разбиране за една градска транспортна система. Може би той вижда намаляването на транспортната услуга като реформа, обаче хората очакват и изискват точно обратното и ние това правим - увеличаваме транспортната задача и трябва да насищаме с още обществен транспорт. Не трябва да забравяме, че добрата транспортна услуга има много други положителни измерения, когато хората слизат от колите, това е по-здравословна среда, по-чист въздух и т.н. Предложението на премиера е не само неприемливо, но и неадекватно.

- Изглежда смятате, че правителството санкционира София с искането за реформи?

- Не смятам, аз съм убеден, че настоящото управление по този начин се опитва да накаже града, но може би това е от неразбиране, от липсата на адекватност. Не разбира, че по този начин не наказва нито кмета, нито общинските съветници, а само гражданите на София.

В момента има работна група в Министерството на транспорта, в която участвам. Има поредица от срещи на експертно ниво, както и с участието на съветници на министъра. В последните две заседания предоставихме цялата информация, всички числа за състоянието на транспорта. На експертно ниво в министерството проследиха и видяха, как са се натрупали дефицитите.

На последната среща експертите зададоха своите въпроси, ние отговорихме на всички и ги попитахме - имате ли още въпроси, остана ли нещо неуточнено и неясно, на което те отговориха - не. Те си изясниха защо тази сума липсва в бюджета на столичния транспорт. Това показва, че нещата са ясни, но няма политическа воля да се помогне, а точно обратното - да се накаже градът.

- Какво мислите за предложението на Демократична България държавата да плаща 50% от транспортните карти?

- На практика това е популистко предложение, което може да има минимален ефект, за да се привличат нови пътници. То обаче по никакъв начин не дава отговор на задачата с финансовото състояние, защото дори и правителството да подпомогне с 50% картите за градски транспорт в България, това по никакъв начин няма да се отрази в приходите на системите. Ако пътникът заплати половината от месечната карта за 25лв. и другите 25 лв. идват от държавата, това са си пак 50 лв., които влизат като в транспортния бюджет.

- Какво да очакваме от новата тарифна политика в столичния градски транспорт?

- С колегите, включително с опозицията, работихме много по темата. Мисля, че постигнахме много разумни неща в тарифната политика, базирани първо на опростяване и повече възможности за снабдяване с превозни документи. С нови гъвкави превозни документи, ориентирани към различните нужди на пътниците от транспортна услуга. Не бива да забравяме, особено в ситуацията, в която се намираме, че трябва да гарантираме и финансова устойчивост на системата.

Основният водещ принцип в работата на Комитета за наблюдение на тикет системата и тарифната политика е, че на този етап не бива да има скок в цените на основните превозни документи, какъвто се предполага, че би следвало да се случи заради драстичния ръст на цените. И в много общини виждаме именно това. Търсим други възможности, за да се привлекат повече пътници в градския транспорт.

Както вече казах, това не е само мобилност, това е и екология.

Затова и сме търсили допълнителна възможност към настоящия билет да се даде възможност за прекачване без ограничение в рамките на първите 30 минути и след това да се довърши пътуването до края на последно избраната линия. Обсъжда се да има билет и за 60 минути при същите условия на цена около 2- 2,20 лв. Това на практика ще улесни хората, които пътуват по-скоро инцидентно с градския транспорт. Досега за две превозни средства трябваше да плащаме 3,20 лв.

- Хартиеният билет от шофьора ли ще се купува?

- Тези билети се купуват на електронен носител от каси на ЦГМ, могат да се платят онлайн, включително през приложение, с новата тикет система има възможност за плащане с банкова карта в превозното средство. Това се ползва все повече от гражданите.

Хартията на практика остава за продажба от шофьора, обсъждаме с колегите цената на този билет да е по-висока, след като даваме всякакви други възможности. Ролята на шофьора е да следи за безопасността на пътниците, а не да е каса. Най-евтини, най-удобни са дългосрочните превозни документи. С годишна карта за 365лв. спираме да мислим за билет и пътуваме в градския транспорт за 1 лев на ден. Това е добра оферта, още повече че се предлага и на разсрочено плащане. Картата от 50 лв. също е удобен вариант.

По отношение на преференциалните карти обсъждаме с колегите едно „окрупняване“ на групите, защото в момента има над 50 вида превозни документи, които се повтарят - за различни социални групи с една и съща цена, което е излишно, затова ще ги групираме в по-малко на брой.

Кой е той

  • Зафир Зарков е роден през 1975 г. в София
  • Висшето си образование завършва през 2001 г. в СА "Д. Цанков", специалност "Икономика на търговията". През 2004 г. завършва магистратура по "Финансов мениджмънт".
  • Трети мандат общински съветник от ГЕРБ - 2011 г. - 2015 г., 2015 г. - 2019 г., 2019 г. - 2023 г.
  • Зам.-председател на Комисия по транспорт и пътна безопасност и член на Комисия по финанси и бюджет и Комисия по инженерна инфраструктура и енергийно планиране