Б отев Пловдив входира официална молба до Община Пловдив във връзка с бъдещото изграждане на паметник на легендата на клуба Динко Дерменджиев - Чико.
Инициативата за поставянето на монумента е подета от Фондация “Жълто и Черно” и е подкрепена от футболния клуб.
“Уважаеми Ботевисти,
На 12 януари, петък, ПФК Ботев входира официално молба до Общинския съвет на град Пловдив, касаеща бъдещото изграждане на паметник на легендарния Динко Дерменджиев – Чико.
Същата е насочена към регламентиране и узаконяване точното място, където да бъде ситуиран бъдещият монумент на незабравимия футболен гений, определен от цялата ботевистка общественост за Футболист №1 на клуба през ХХ век.
Подетата от Фондация Жълто и Черно инициатива за изграждане паметник на Динко Дерменджиев - Чико среща пълна подкрепа от страна на ръководството на ПФК Ботев, както и тази на нашите партньори и приятели от Сдружение ПФК Ботев, Клуб на привържениците на Ботев Пловдив и БУЛТРАС”, гласи официалното съобщения от пловдивския футболен клуб.
Динко Дерменджиев-Чико е най-голямата легенда на Ботев Пловдив.
Роден е на 2 юни 1941 г. в град Пловдив. Единствения отбор в който е играл е Ботев Пловдив.
Започва футболната си кариера като вратар в Марица (Пд). През 1959 г. преминава в отбора на Ботев (Пд), където се състезава до 1978 г., общо 19 сезона.
Изиграл е 447 мача в „А" РФГ и е отбелязал в тях 194 гола. От 26 дузпи е реализирал 22, автор е на 7 хеттрика.
В евротурнирите има 10 мача и 3 гола (2 мача и 1 гол в КЕШ, 6 мача и 1 гол в КНК и 2 мача и 1 гол за купата на УЕФА).
За националния отбор на България е играл 58 срещи и има 19 гола. Три пъти участник на Световно първенство – Чили (1962, 2 мача), Англия (1966, 2 мача) и Мексико (1970, 2 мача и 1 гол).
Обявяван за „Футболист на Пловдив" за 1966, 1967 и 1976 година.
Избран от привържениците на "Ботев" (Пловдив) за футболист №1 на клуба за ХХ век.
Шампион през 1967 и носител на купата на страната през 1962 г. с „Ботев" (Пловдив), вицешампион през 1963 г. и бронзов медалист през 1961 г. от шампионатите на „А" РФГ и Балканската клубна купа за 1972 г., финалист за купата на страната през 1963 и 1964 г.
„Заслужил майстор на спорта" от 1967 г. Спортсмен № 1 на България за 1974 г.
След приключване на кариерата си е бил треньор с лиценз на УЕФА на редица български отбори, в това число и главен мениджър на Ботев (1999 – 2000).
Умира на 1 май 2019 година.
