17 ноември 1993 година. Франция – България 1:2. Треньорът на „петлите“ Жерар Улие и неговият помощник Еме Жаке са вкаменени, играчите лежат по терена и плачат, докато Стоичков, Пенев, Костадинов и компания са полудяли от радост. България ще играе на финалите в САЩ, Франция – не.
На следващия ден вестник „Либерасион“ излиза с първа страница: „Франция се класира за световното през 1998 година“. Едва ли някой в този момент си е мислел, че този мач ще преобърне историята на френския футбол и ще го направи един от най-добрите в историята на този спорт. И човекът, който много ще помогне за възхода е...Жерар Улие. Същият този, който ние много обичаме да подиграваме на всеки 17 ноември.
След загубата от България във Франция правят единственото възможно и правилно – хващат се на работа. Еме Жаке е назначен за национален селекционер, а Улие поема ръководството на академията в Клерфонтен. Това е мястото, където ще се родят някои от най-големите таланти на френския футбол.
Тези, които само след 4, 5 години ще донесат първата световна титла за Франция и втората 20 години по-късно на първенството в Русия.
Малко предистория. Академията в Клерфонтен е създадена по идея на един легендарен румънец – Щефан Ковач. В началото на 70-те години той е сред най-великите треньори в Европа.
Наследява Ринус Микелс в Аякс и печели две Купи на европейските шампиони. През 1973 напуска нидерландския гранд, за да поеме националния тим на Франция. В този момент „петлите“ са пълна скръб. Не успяват да се класират на три световни първенства и пет европейски. Ковач посочва причината – младите таланти са кът, а останалите тренират безразборно и неправилно. Така той предлага да се създаде център, в който да се събират много млади футболисти и те да тренират по една методология.
Четете още в днешния брой на "Мач Телеграф"
