С ъбота следобед, Бистрица, стадион „Витоша“... Главният съдия Иво Андреев дава край на „червения“ сблъсък и възвестява седмия успех на ЦСКА над съименника 1948. Камерите следят ликуващия Нестор Ел Маестро, който прегръща помощниците си и доволен сваля идентификационния си бадж.
Измежду еуфоричните кадри с футболистите в черно, какъвто е вторият екип на ЦСКА, за няколко секунди минава клекнало плачещо момче в червено. Това е 19-годишният тийнейджър Росен Божинов. Централният защитник на ЦСКА 1948 току що е обезвредил бразилската голова машина Фернандо Каранга в общо шестия си мач в родния елит. И шестте са с алена фланелка, но едва две са за клуба от „Армията“, а останалите четири през настоящата пролет за тима от Бистрица.
Явно много мрази ЦСКА и е искал да си отмъсти,
вероятно биха си казали повечето „армейски“ привърженици. Талантливият бранител, родом от Кнежа, премина скоропостижно в отбора на Цветомир Найденов, буквално месец след края на разочароващия сезон 2021/22, завършил с горчива раздяла с наставника Стойчо Младенов, крушение във финала за Купата от Левски начело с „джентълмена за един ден“ Алън Пардю и шокиращо 0:5 от шампиона Лудогорец в Разград в едва втория мач за Божинов в Първа лига.
Тази разгромна загуба сякаш преопределя бъдещето на бранителя, който на 18 години идва в София след периоди в школите на Кнежа и Етър ВТ. Едва 15 месеца по-късно обаче той избира да направи спорния трансфер към Бистрица, където ще играе спорадично за втория състав при друг емблематичен защитник на ЦСКА - Валентин Илиев. Е, през уикенда Росен заформи тандем със сина на Вальо Илиев – Теодор Иванов, като за общата си възраст от 38 години двамата се справиха никак нелошо, въпреки поражението, дошло в числено намален състав.
Какво обаче означават тези сълзи? Нима една редова загуба от борещия се за титлата интернационален състав на Ел Маестро може толкова да разстрои младока? Или пък той е подкрепял Левски в детските си години? Едва ли... Просто Росен Божинов е искал да се докаже пред ръководството, което скоропостижно му затвори вратата към големия футбол. Поне засега! Защото пътят нагоре пред навършилия 19 лета на 23 януари бранител тепърва предстои. И само от него зависи да докаже
дали босовете на „червените“ за пореден път са сбъркали
в преценката си някое момче, което мечтае да извърви пътя на Стоичков, Пенев, Костадинов или на Бербатов, Стилиян и Мартин или пък най-малкото на последната „бяла лястовица“ Вальо Антов. За осем сезона след завръщането си в елита ЦСКА затръшна вратата на предостатъчно младежи, започнали футболния си път на изкуствените терени пред „Армията“ или дори на сгурията на „Червено знаме“ преди издигането на „Арена Армеец“, понастоящем „Арена София“. Ерата на фамилия Ганчеви започна с романтичния изцяло роден състав на Христо Янев във „В“ група, спечелил Купата на България 2016, само за да премине в откровена „антибългарска“ трансферна политика поне по отношение на шансовете и игровото време, което получаваха футболистите с нашенски паспорти. Особено на фона на безбройните чуждестранни недоразумения от типа Соломон-Отабор, Пеняранда, Кейта, Шагоян и т.н. Това се отнася дори за продуктите на прословутата Академия Литекс, най-конвертируемите от които направиха звучни трансфери от ЦСКА на запад, но впоследствие се завърнаха в... Лудогорец?! Академия ЦСКА обаче вече 8 години не може до роди новите Антон Недялков, Кристиян Малинов или Кирил Десподов, напук на опита на Гриша Ганчев от Ловеч, а и цялостната продуктивност на „армейския“ ДЮШ е твърде ниска за гранд като ЦСКА. И ако примерът с Росен Божинов е твърде прибързан, имайки предвид скромния му опит при мъжете, то
имена като Петър Витанов и Мартин Смоленски със сигурност нагарчат
на феновете. Дефанзивният халф Витанов падна жертва на масовата трансферна вълна от Литекс през 2016-а, когато бе прогонен и премина в дебютанта Верея (СтЗ), за да спечели купа и Суперкупа на страната с Локо Пд и да достигне и до националния отбор на България през 2021 г. Пътят му го отведе до белгийския Беверен, но началото е на „Червено знаме“ още през 2002-а и минава през дебют под ръководството на Стойчо Младенов през есента на 2013 г. И макар съвпадението в имената с големия „армейски“ нападател Петър Витанов-Патрика да е напълно случайно, Пепи остава в спомените на Сектор Г със сърцатата си игра в периода „Лупи 2”. Идентичен е пътят на Мартин Смоленски, закърмен с любовта към ЦСКА и преминал през всички формации в школата, само за да дочака преотстъпване под наем в Миньор, Пирин и накрая трансфер в Ботев Враца. Факт е, че Смоленски не прогресира съществено далеч от „Армията“, но нима това не е функцията на 31-кратния първенец – да изгражда и да калява талантите и да се превръща в „Люлка на шампиони“, както бе кръстен документален филм за клуба в началото на 90-те! За целта обаче е нужно търпение, желание и работа. А не само бизнес идеи за покупко-продажба на поредния атлетичен таран от Южна Америка или Африка.
АВТОР ВЛАДИМИР ИВАНОВ
ЮНОШИТЕ НА ЦСКА, ОСВОБОДЕНИ ОТ „АРМИЯТА“ ОТ 2016 Г. НАСАМ
Име (Възраст) Период М Г Мин Настоящ клуб
Петър Витанов (29 г.) 2012-2017 32 1 1649 Беверен (Бел)
Радослав Илиев (23 г.) 2016-2019 1 0 7 ЦСКА 1948
Милен Манчев (24 г.) 2014-2019 1 0 7 Бон-Ендених 08 (Гер)
Божидар Чорбаджийски (28 г.) 2013-2020 140 9 12 485 Дьошдьор (Унг)
Даниел Йорданов (24 г.) 2016-2018 1 0 12 няма
Мартин Смоленски (21 г.) 2019-2023 13 0 225 Ботев Враца
Андрей Йорданов (22 г.) 2016-2020 1 0 26 Пирин Бл
Радослав Живков (24 г.) 2016-2023 7 0 174 Спортист Своге
Росен Божинов (19 г.) 2021-2022 2 0 74 ЦСКА 1948
Мач Телеграф
