Н ие сме като затворено общество, външни хора трудно виреят, обичат да казват легендите на Левски. Затова и най-логичният избор за нов треньор бе сред фигурите, които са минали през „Герена“. Един са се задържали по-дълго време там, а други по-малко. Но дори един ден да са имали в съблекалнята на „Виваком Арена – Георги Аспарухов“, то те ще знаят за какво иде реч. А Станислав Генчев още от дете, както се казва, е бил част от гранда. Освен това сам си помогна за назначението, след като привлече светлините върху себе си с представянето на Крумовград. И така роденият в Дряново специалист влезе в историята на Левски под номер 37 сред тези, които са носили синята фланелка като играчи, а след това са диктували събитията от треньорската скамейка.
Трябва да отбележим, че в около 80% от времето „сините“ са преследвали целите си със свои кадри. И така е още от детските им години. За пръв път с ролята на треньор е нагърбен Борислав Василев. Именно той е човекът, който дава идеята, че дружеството трябва да носи името – Левски. А освен, че е от основателите, той е и сред първите играчи. От 1921 до 1927 година той изпълнява и длъжността треньор. С кратко прекъсване, когато Михаил Борисов поема нещата. Бившият белогвардеец също е бил играч преди да се изяви като треньор. Третото назначение на свой човек се оказва и пробив за историята. Цветан Генев носи първата титла. Това се случва през 1933 година. Щафетата поемат Иван Радоев – Баба Рада и Венцислав Ангелов, но не успяват да го повторят. Втората титла обаче едва с друг свой човек – Кирил Йовович. Той извежда тима до първото място през 1937 година. Успехите обаче се изплъзват на един от най-обичаните играчи на Левски от онова време, а и дълги години след това – Димитър Мутафчиев (б.р. той ще вземе титла, но чак през 1953 година).
Целия материал четете в днешния брой на в. "Мач Телеграф"
Мач Телеграф
