И спания победи с 2:1 Англия във финала на 17-ото европейско първенство. Всички турнири имат своите незабравими моменти, но един от тях е особено забележителен. Този от 1976 г., в който Чехословакия побеждава Германия след 2:2 и 5:3 с дузпи. Първият определил носителя на трофея след удари от бялата точка и създал легендата за автора на победния такъв Антонин Паненка.
Ваканция
В крайна сметка нетърпението на германците да отидат във ваканция промени историята. Финалът им на Евро 1976 срещу Чехословакия никога не би трябвало да стигне до дузпи. Западна Германия, защитаваща европейската титла и настоящ победител на световното, бе големят фаворит. Първоначалният план бе, че дори и Чехословакия да стигне и издържи продълженията, ще има преиграване два дни по-късно. Няколко часа преди мача обаче планът се променя.
„Това беше по искане от Германския футболен съюз - спомня си Антонин Паненка. - Те казаха, че техните играчи вече са резервирали места за почивки, бла, бла, бла, и попитаха дали могат да се изпълняват дузпи веднага, вместо да има преиграване.“
В Чехословакия преценяват, че като аутсайдер е по-вероятно да надделеят при дузпите, отколкото във втори мач, така че се съгласяват. Паненка, елегантен плеймейкър, обмисля плана си още веднъж. Всичко е наред. Трик, подготвян от две години, който ще го направи известен и скандален, герой и враг - независимо дали ще успее или не.
Състезание
У дома Паненка почти всекидневно участва в състезание с дузпи. След тренировките в Бохемианс той и вратарят Зденек Хрушка остават да отработват удари от бялата точка. Двубоят е много личен. Паненка разполага с пет дузпи и трябва да ги вкара всичките. За Хрушка важното е да спаси само една. Загубилият купува бира или шоколад след тренировка. „Постоянно му плащах - признава Паненка. - Така че вечер измислях начини да го победя. Тогава разбрах, че докато се засилвам, вратарят чака последната секунда и след това решава дали да се хвърли наляво или надясно. Помислих си: „Ами ако изпратя топката почти директно в центъра на вратата?“. Пробва. И разбира, че е открил печелившата тактика. През следващите няколко години тества изпълнението на все по-големи сцени. „У нас хората го знаеха добре. Но в западните страни никой не се интересуваше от чехословашкия футбол.“
Така че няма задкулисен анализатор, който да прошепне инструкции на Сеп Майер. Когато германският вратар приклеква на голлинията и приковава очи в Паненка, той има на разположение само собствените си инстинкти. Ули Хьонес прави първия пропуск при дузпите и при гол на Паненка германците ще бъдат победени. Халфът се засилва и изглежда, че ще изпълни подобно на Хьонес. Вместо това с най-важния удар в живота си праща ловко топката в центъра на вратата. Още преди тя да влезе в мрежата, той вдига победоносно ръка. Объркан, Майер се изправя на крака, но само за да хвърли печален поглед на отдалечаващия се да празнува Паненка.
“Никой от нас не можеше да повярва, че сме европейски шампиони - казва Паненка. - Беше като Алиса в страната на чудесата.“
Посрещане
В Прага е също толкова сюрреалистично. Победата на европейското първенство идва 8 години след Пражката пролет, когато с танкове са потушени опитите за разхлабване на комунистическия режим в страната.
Оттогава големите обществени събирания са рядкост. Когато обаче отборът се завръща, емоциите не могат да бъдат овладени. „Никой не очакваше, че толкова много хора ще дойдат да ни посрещнат така топло“, спомня си Паненка.
Решителната, необичайна дузпа превръща Паненка в център на вниманието и за властите. След опита да се отклони от съветския модел Чехословакия е подложена на процес, наречен „нормализация“. Превъзпитаването или премахването на дисидентски елементи става водеща политика. Дузпата на Паненка, изпълнена с пренебрежение към общоприетото, определено не е в рамките на „нормализацията“.
„Никога не бях си помислял, че политика и спорт могат да бъдат свързани по този начин, но имаше някои, които гледаха на това именно така. Когато това се обсъждаше в политическите кръгове, те можеха да го приемат като презрение към системата от моя страна. Ако не бях реализирал, вероятно щеше да има последствия, някаква санкция или друг проблем.“
Това, че Паненка намира мрежата, му спестява неудобни въпроси и евентуална нова кариера във фабрика или мина.
Вражда
Но както отбелязва сам, той си създава още един враг. Унижението за Сеп Майер, който е част от отбора на Байерн, спечелил третата поредна КЕШ, е нечувано.
„Някои чуждестранни журналисти, особено западните, настояваха, че съм се подиграл с Майер, че съм го превърнал в клоун и подобни неща - казва Паненка. - Не беше вярно. За мен това беше просто най-лесният начин да вкарам. Но Майер повярва на това, което тези журналисти написаха. Когато чуеше името Паненка, му ставаше ужасно неприятно и реагираше много раздразнително. Не ми говори през следващите 35 години“.
Зидан вкарва в стил Паненка във вратата на Буфон.
Но с изминаването на десетилетията настъпва размразяване. Дузпата в стил „Паненка“, макар и високорискова, започва да бъде изпълнявана от едни от най-големите имена в най-важните мачове. По този начин от бялата точка вкарват Зидан, Пирло, Меси, Роналдо, Анри, Неймар и Ибрахимович. Майер вече не е самотен. Много вратари са били наказвани по подобен начин. Клеймото от 1976 г. вече го няма.
„Последният път, когато го срещнах, беше преди четири-пет години. Имаше някаква пресконференция, уредена от германска страна в Прага, и видях, че той не ми е ядосан. Пихме бира и играхме голф заедно.“
Дори самата връзка на Паненка с дузпата от 1976 г. е сложна.
„От една страна, се гордея, че е толкова известна и че се повтаря от най-добрите играчи. Но е вярно, че когато се спомене името Паненка, всички се сещат само за тази дузпа. Така че, от една страна, съм горд, но от друга страна, съм малко недоволен. Дузпата изтри всичко, което исках да дам на зрителите – многото пасове, голове и положения, които създадох. В известен смисъл дузпата уби кариерата ми.“
Майк Хенсън, Би Би Си Спорт
