П оследният кръг във Висшата лига бе белязан от грозни скандали за ролята на VAR при загубата на Ливърпул на стадиона на Тотнъм. Нервите взеха връх. Къртис Джоунс и Диого Жота бяха изгонени с червени картони и „мърсисайдци” останаха с девет човека на терена. Звездата на домакините Хюн-Мин Сон даде аванс на „шпорите” с попадение в 34-тата минута, Коди Гакпо изравни още преди почивката, а Жоел Матис си отбеляза автогол дълбоко в добавеното време и Тотнъм спечели.
Невидимият
На заден план остана фактът, че „шпорите” сложиха край на серията от мачове без загуба на Ливърпул. „Мърсисайдци“ бяха решени да се възползват от грешната стъпка на шампиона Ман Сити срещу Уулвс. Но вместо това Тотнъм се намести на втората позиция само на точка от лидера и изпреварвайки Арсенал по голова разлика.
Треньорският дуел на кръга бе спечелен от скромния и почти незабележим наставник на лондончани Анге Постекоглу. Той смачка селекцията на Юрген Клоп и го направи без голямата звезда Хари Кейн, който вече е част от Байерн. Нещо повече, по-голямата част от срещата се разви в половината на съперника, който бе в непривична роля да се отбранява от непрекъснатите атаки на Тотнъм.
Настроението в Тотнъм е отлично след добрия старт на сезона.
Може да се спори коя е снимката, която най-добре описва Постекоглу. Дали това са кадрите от безкрайните празници и трофеите, завоювани със Селтик, успешните престои в Йокохама Маринос и Бризбейн Роар или снимката на петгодишното дете с фланелката на Саут Мелбърн Хелас с номер 24.
Малко известна е историята на този номер, а зад нея има голяма семейна драма. 24 е бил емигрантският номер на Анге като дете. Родителите му са направили и невъзможното да избягат от военната хунта, която е управлявала Гърция по онова време, уточнява ВВС. Те са избягали в Австралия, за да може детето им да има шанс за по-добро бъдеще. Така от обхванатата от насилие Атина семейството се озовава в подредения, но непознат и чужд Рай в Австралия. На снимката малчуганът се е вторачил в камерата по начин, който ще стане негова запазена марка през годините.
Методът
Когато те загледа втренчено, е толкова болезнено, че имаш чувството, че пробива дупка в главата ти, казва легендата на австралийския футбол Тим Кейхил. Верният му приятел Пол Тримболи коментира, че поведението му е важна част от тренировъчния процес. Постекоглу говори много малко. Той изчаква търпеливо другите да кажат всичко, каквото имат и така сваля нервното напрежение в диалога. Всъщност хлапето на онази снимка още се казва Ангелос Постекос, но родителите му решават да променят името на Анге Постекоглу, за да бъде по-лесна интеграцията на детето.
„В онези дни беше нормално да се променят имената на гърците. Никога не съм го одобрявал или харесвал. Мразя дори да използвам кратката форма в живота, но когато това е името от паспорта и шофьорската ти книжка, просто трябва да се примириш”, коментира той.
Постекоглу бе начело на Селтик и това предполагаше минимални усилия и дъжд от трофеи, но началото на тази история съвсем не е розова. При „детелините“ той наследи селекцията на Брендън Роджърс, а отборът бе, меко казано, смачкан. Тимът е сринат и се проваля в опита да спечели десета поредна титла на Шотландия. Нещо повече, Селтик остана на срамните 25 точки от първото място. Рейнджърс ги изхвърли от турнира за купата на страната, а Рос Каунти сложи точка на амбициите да спечели поне Купата на Лигата. Феновете бяха бесни. Стигна се до размирици. Феновете искаха главите на всички, отговорни за историческия срам.
Треньорът Нийл Ленън бе уволнен, главният изпълнителен директор Питър Лоулел хвърли оставка и бе заменен от Доминик Макей, който обаче успя да удържи поста само два месеца. Тогава започнаха безкрайни пазарлъци с Еди Хау, които не доведоха до нищо.
Ново начало
Минаха цели 100 дни, а Селтик не успяваше да привлече треньор. Феновете бяха бесни. Те виждаха пред себе си един уморен разпасан отбор, който няма никаква идея как да играе. Имаше спешна нужда светкавично да бъде изграден чисто нов отбор. И в този момент на сцената излезе Постекоглу. Спокоен и фокусиран върху работата си. Не на последно място - отличен селекционер с безпогрешно око за талантливи играчи. Сега все повече хора обръщат внимание на кариерата му преди Тотнъм. Неговите играчи демонстрират агресивен стил на игра и не спират да се борят до последния момент. В същия момент мениджърът демонстрира непоклатимо хладнокръвие през цялото време. Той с лекота печелеше требъл след требъл със Селтик, но тази история не може да се сравни с историята на живота му.
Постекоглу с лекота печелеше требъл след требъл със Селтик.
„Още не мога да осъзная напълно през какво са преминали моите родители. Представете си едно младо семейство, което е пътувало 30 дни до другия край на света. Пристигнали са в непозната страна, не са познавали никого, не са говорили езика, нямали са нито къща, нито работа. Хората казват, че емигрантите бягат в чужбина за по-добър живот. Моите родители не са били такива. Те са отишли в Австралия, не за да имат по-добър живот, а за да имам аз възможност за по-добър живот”, казва той.
Сестра му Лиз, която е с пет години по-голяма от него, също си спомня за първите дни в Мелбърн. Тя дава интервю в документален филм за живота на Анге. „Те са имали само куфарите и две малки деца. Беше изключително трудно за майка ни. Много нощи я чувах как плаче”.
Бащата Димитрис, който станал Джим, трябвало да работи здраво, за да издържа семейството. Излизал много рано сутрин и се връщал много късно вечер. Единственото нещо в живота му извън семейството, което го радвало и забавлявало, бил футболът.
Всяка неделя той водел сина си да гледа Саут Мелбърн Хелас, малък отбор, създаден от гръцки емигранти. Сутринта - на църква, следобед - на мач. Това бил режимът му.
„Като дете просто исках да си намеря моето място. Много неща не ми харесваха. Не понасях факта, че никой не може да си обърне езика и да произнесе моето дълго и трудно име. Единственият начин да се интегрирам беше спортът”, спомня си Постекоглу.
Футболът не бил просто игра, а начин да бъде близо до баща си, който бил неговият герой. В документалния филм той прелиства старите си комикси. „Пазя ги, за да ми напомнят за детството. Тогава в мечтите си играех футбол в приказен свят, който не съществуваше в Австралия”. С напредването на кариерата му името му се променя. Първо е Ангелос, после Анжи и накрая Анге.
Опитът
Контузия слага край на кариерата му на играч, когато е едва на 27 г. Той успява да стане шампион на Австралия под ръководството на великия Ференц Пушкаш. Казва, че още тогава е свързал живота си с треньорската професия.
В онзи момент се страхувал, че може да разочарова баща си, ако се провали. Но той не се проваля. Става два пъти шампион като треньор на Саут Мелбърн. Тогава светът му се преобръща. Джим, който по принцип бил консервативен, почти лишен от емоции човек, заявил на висок глас, че се гордее с момчето си. Анге поема младежката формация на националния отбор на Австралия, но се проваля и го уволняват. Принуден е да оглави отбор от трета гръцка дивизия, но в крайна сметка решава да се върне в Австралия.
През 2009 г. е в Бризбейн Роар и според наблюдатели изгражда най-добрия състав в историята на клуба. Става шампион през 2011 и 2012 г. После поема Мелбърн Виктори, а след това мъжкия национален отбор. „Кенгурата” се класират за финалите на световното през 2014 г., печелят Азиатската купа през 2015 г. и следват още едни спечелени квалификации и участие на Мондиал 2018 г.
Следват кариера и успехи в Япония. Той печели Джей лигата с Йокохама Маринос. Представянето на отборите под негово ръководство впечатлява и те са следени от целия свят. Така, естествено, идва време за по-голямо предизвикателство - Селтик. Казва, че по пътя следва отново съветите на вече покойния Джим Постекоглу. „Него вече го няма, но огънят, който запали в мен, още гори. Ще продължа напред и така ще му благодаря за жертвите, които е направил за нас. Аз знам какво е саможертва и знам, че животът, който имам, е привилегия. Не смятам, че аз работя всеки ден. Не, аз сбъдвам една мечта и това е станало възможно заради саможертвата на други хора - моите родители”.
bbc.com
