И спанският крал Фелипе изнесе реч в Каталуня миналата седмица. В нея той похвали младите испанци за техния „ентусиазъм, стремеж и огромни способности“.
Той причисли двете си дъщери към това поколение, но спомена и друг поданик – един тийнейджър, чиито умения и постижения го превърнаха в най-известния испанец само за четири седмици.
„Ще посоча само блясъка, който 16-годишният Ямин Ямал ни даде, и повече няма какво да добавя“, каза кралят. Националът, който навърши 17 ден преди финала на Евро 2024, е голямата звезда на първенството, но също така и мощен символ на гордост за набиращото все по-голяма мощност мултикултурно общество в Испания.
Крал Фелипе е впечатлен от Ямал.
Реалност
Всички вече са наясно, че с много талант едно момче, родено в Каталуня с родители от Екваториална Гвинея и Мароко, може да стигне далеч. Заедно с Нико Уилямс от Памплона, чиито ганайски родители изкатериха оградата на испанската територия Малия в Северна Африка, Ямал е свидетелство за това, което селекционерът Луис де ла Фуенте нарича „реалността“ на Испания през ХХI век. „Те ни правят по-силни и по-велики като страна. Можеха да играят за друг национален отбор, но избраха Испания. Те са испанци и ние сме щастливи, че се чувстват такива“, заяви Де ла Фуенте пред АВС в навечерието на финала.
Франк Т, испански рапър и хип-хоп продуцент, е щастлив да бъде свидетел на пробива на двамата играчи. „Това, което Ламин със своята смесена кръв прави, има много по-голяма тежест тук, отколкото би било в Обединеното кралство, Нидерландия, Франция или Португалия. А те са страни, в които расите са много по-смесени. Той и Нико не са първите, които играят с Испания, но определено са такива, които приковават вниманието“. Музикантът, роден в Киншаса, столицата на ДР Конго, казва още: „Тези две момчета карат хората като тях да се чувстват горди и щастливи. Те ни дават усещане за принадлежност към Испания“.
Ламин и Нико се превърнаха в любимци на цяла Испания.
Той има отговор и за онези, които обичат да повтарят, че мигрантите или техните деца подкрепят Испания само когато им се иска. „Аз винаги съм викал за националния отбор. Още от 1982-ра, когато Хуан Сеньор вкара гол и победихме Малта с 12:1 (б.р. - в квалификация за Евро'84). Бях на 11 и във възторг. Проследих всички футболни триумфи и катастрофи на Испания. Но наистина се чувстваш малко по-добре, ако играе някой, с когото можеш да се идентифицираш“.
Мощен вик
Сеньора Долорес Галиндо, президент на квартален футболен клуб в един от най-разнообразните и мултикултурни квартали на Мадрид - Лавапиес, твърди, че постиженията на Ямал и Уилямс могат да помогнат за борбата с расизма във футбола повече от която и да било кампания. „Това е мощен и неоспорим вик, защото те са толкова брилянтни, толкова впечатляващи. Единствената опасност е, че младите хора могат да решат, че трябва да са също толкова добри, за да играят футбол“.
Други обаче, като сирийския журналист Окба Мухамед, са доста по-предпазливи. Той живее в Испания, откакто през 2018-а напусна родния си град Дера, бягайки от режима на Асад. Той твърди, че нещата се представят много избирателно. „Това е класика. Случва се често в западните страни, когато някой, особено ако е мигрант или от мигрантски произход, направи нещо, което е от полза на обществото. Всички искат да говорят с него, да разказват за него, но не виждат всички невидими Ямаловци“.
Политика
Победният ход на Испания на европейското съвпадна с ожесточения дебат в страната относно приемането на стотици деца, пристигнали на Канарските острови като мигранти и бежанци. В четвъртък миналата седмица испанската крайно-дясна партия „Вокс“ обяви, че разваля своите пет коалиционни правителства с консервативната Народна партия заради отказа на последната да се противопостави на плановете на ръководеното от социалистите правителство да премести около 400 непридружени непълнолетни от архипелага на континента. „В момента на Канарските острови има стотици младежи на възрастта на Ямал. Никой не говори за тях или за хората, които умират по пътя насам“, казва Мухамед.
Има и едни други, и те не са никак малко, които смятат, че футболът трябва стои настрани от политиката. Докато магазините и ресторантите в Лавапиес спускаха кепенците в една гореща петъчна сутрин, Самб Сарине, 60-годишен мъж от Сенегал със собствен бизнес, похапва кроасан и пийва кафе с мляко, чудейки се на цялата тази суета. „Нормално е да видите децата на мигрантите да ритат, защото те обичат футбола и обичат да играят за Испания. Това е тяхната страна. Всички са зад тях. Но оставете политиците и политиката, те нямат нищо общо с футбола“. Ако трябва да се извлече поука, добавя Сарине, то нека бъде следната: „Испанският отбор ще става все по-добър и по-добър, защото има хиляди деца на мигранти като Ямал, които идват след него. И ние ще бъдем световни шампиони, когато това се случи“.
Сам Джоунс, Guardian.co.uk
