О , има нещо гнило в Дания! Така възкликва Марцел в диалога си с Хорацио в четвърта сцена от най-великата трагедия на Шекспир – „Хамлет”.
Ако искате да осъвремените представата си за терзанията на датския принц, първо си пуснете отново "Опасен чар", в който неповторимият герой на Тодор Колев - Ястребовски, раздава цитати и по отношение на вечното „Да бъдеш или да не бъдеш, това е въпросът”. „Дет ис дъ куесчън”, както е казал джентълменът Хамлет”, перифразира на английски с българска категоричност комбинаторът-класик. А след това веднага трябва да гледате Шекспировата трагедия на английския национален отбор. Понеже всеки път си мислим, че сме изписали всичко по тая безумно смазваща тема, съсипала нервната система и на няколко генерации вече пораснали български наивници, вижте какво се случва и на това европейско.
Смазващо скучна, потисната и безидейна – такава игра показа Англия и срещу Дания във Франкфурт за 1:1 в група С. Поданиците на крал Чарлз III с бутонки отново не успяха да постигнат вечно изплъзващата им се втора поредна победа в първата фаза на европейско. След този хикс, както и след равенството (също 1:1) между Словения и Сърбия по-рано, всеки един от отборите има шансове да продължи напред.
Англия все пак още е на първото място заради победата си над Сърбия (1:0). Срещу датчаните, които са европейски шампиони от 1992-ра (за разлика от „Трите лъва”, които са нонстоп капо и единствената им гордост е брадясалата в историята световна купа от 1966-а), резултата и головата си сметка в Германия откри Хари Кейн в 18-ата минута и стана третият английски футболист с попадения на 4 големи първенства след Майкъл Оуен и Уейн Рууни. Английската деветка с капитанската лента обаче лъсна като квинтесенция на безпомощността на селекционера Гарет Саутгейт в 34-тата минута. Тогава Кейн в борба за топката при тъч в собствената си половина толкова нескопосано и дърводелски я ритна, че се получи проницателно извеждащо подаване за датчаните и Мортен Хюмрад направи 1:1 с далечна тупалка, която препарира нелепия вратар Джордан Пикфорд и надеждите му за малко уединение в пеналтерията.
Преди 28 години на домашното европейско Гарет Саутгейт опропасти с пропуска си при дузпите на полуфинала с Германия най-великото поколение английски футболисти в последния половин век. Впрочем, той се издъни от 11-те метра на южната врата на „Уембли”, същата на която на 11 декември 1968 г. вкарва фамозния си гол Георги Аспарухов-Гунди в контролата, завършила 1:1. Днес джентълменът Южновратов (това буквално по ирония на съдбата и превода означава името на Саутгейт) има изражение на потиснат бийтълс с причинно-следствена давност 28 години (толкова ще се навършат на 26 юни от изпортването му на южната врата). Той нанесе и продължава да нанася страшни щети (не е само фактът, че не взе в състава най-креативния играч във Висшата лига Джак Грийлиш, за когото не остана нищо по-лесно от това да официализира с мъката своето перманентно пиянство), въобразявайки си примерно, че като пуска жените при футболистите си след мачовете по почин, който смята, че е на големия Капело (фамозният италианец почти си докара инфракт и душевно разстройство начело на Англия), ала всъщност е гениално-стратегическа мировянска мисъл на Димитър Пенев („Телеграф” писа по темата), те ще почнат да вкарват и на терена.
Уви, англичаните като нищо могат да се приберат скоропостижно вкъщи, ако на 25 юни паднат от Словения, а Дания бие Сърбия. Звучи доста логично, дет ис дъ куесчън, както е казал класикът.
