О паковал ли си куфарите? Това е въпросът, който Лео Меси задаваше на своя сънародник при всяка среща, подканяйки го да се присъедини към него в Барселона.
През първите месеци на 2020 година клубът се оглеждаше за заместник на Луис Суарес и най-високо място в списъка заемаше Лаутаро Мартинес. Меси пък се явяваше важна брънка във веригата, той имаше задачата да убеди нападателя на Интер за трансфер на „Камп Ноу“. В един момент всичко изглеждаше готово, но след това настъпи пандемията от COVID-19 и сделката пропадна.
Мартинес остана на „Сан Сиро“ и пет години по-късно по всичко личи, че изборът е бил правилен – във всеки един от следващите сезони той вкарваше поне по 20 гола и счупи редица рекорди.
Рекорди
Аржентинецът е голмайстор №1 за всички времена на „нерадзурите“ в Шампионската лига с 21 попадения, първият, разписвал се в пет поредни мача в турнира, а с гола си срещу Барселона в реванша от полуфиналите изравни постижението на Ернан Креспо (2002/03) от 9 в един сезон. Всичко това е достатъчно да гарантира място на Лаутаро сред легендите на Интер, но 27-годишният нападател мечтае за много повече, след като неговият отбор се класира за финала на 31 май, в който ще се изправи срещу ПСЖ.
Той определено заслужава да вдигне единствения трофей, който липсва в кариерата му, но също така заслужава много повече внимание, отколкото е получавал до момента. „Понякога се чувствам подценен“, призна аржентинецът пред „Кориере дела сера“, след като завърши седми за „Златната топка“ през 2024 г.
И не само той мисли така. Тези, които познават Мартинес още от първите му стъпки в аржентинския футбол с екипите на Линиерс и Расинг, споделят мнението.
„Ако Лаутаро беше в Манчестър Юнайтед или Тотнъм, щеше да бъде много по-голяма звезда, тъй като те са във Висшата лига“, твърди бившият скаут на Расинг Диего Уерта пред BBC Sport. „Така че проблемът не е в Лаутаро, а в това, че играе в Интер. През 2023-та те бяха на финал в Шампионската лига срещу Манчестър Сити. Лаутаро беше сред най-добрите, но въпреки това не получи нужното внимание. Забележително е и това, което направи на Копа Америка миналата година (б.р. - стана голмайстор)“.
Какво тогава му липсва? Неговият съотборник в атаката на Интер Маркус Тюрам има предположение: „Трябва да се усмихва малко повече“. Ако това е проблемът, то евентуална титла би помогнала.
Психика
Мартинес е роден в южния аржентински град Баиа Бланка – място, познато с любовта към баскетбола. Именно този спорт избира по-малкият му брат Хано, но Лаутаро решава да тръгне по пътя на баща си Марио и на по-големия брат Алан.
Още от първите си дни с топка в крака той изповядва едно верую: „Ако искаш да бъдеш различен на терена, трябва да си различен и извън него“.
В началото защитник, а след това нападател, едва на 15 Лаутаро записва дебют за Линиерс и бележи още в първия си мач. Но не това впечатлява най-много съотборниците му, а дисциплината, която спазва на тази крехка възраст.
„В Баиа имаше телевизионен канал, който предаваше мачовете си. Ходех при журналистите и ги молех за записи. Трябваше да си плащам, защото не бяха склонни да ми ги дават без пари - признава футболистът. - Сега е различно. Всичко се записва специално за мен и ми се изпраща. Някои хора се чудят за нещата, които върша, или начина, по който мисля. За мен обаче е напълно естествено“.
Забелязан е от Расинг още преди да навърши 17 и подписва договор, без да минава пробен период. „Той е сред най-големите професионалисти, които съм виждал. Още тогава беше завършен футболист, със стабилна психика, сериозен, отговорен, отдаден. Изключително стриктен и към нещата, които помежду си наричаме „невидими тренировки“ - не пуши, не пие нито алкохол, нито газирано“, казва Уерта и разказва за друга любопитна подробност. „Нашата психоложка Сесилия Контарино правеше тестове, с които измерваше степента на концентрация. Скалата е от 0 до 100. Тя ми е казвала, че 60-70 е приемлив вариант за спортист от високо ниво. Някои играчи записват 30-40. А Лаутаро? Той счупи рекорда с 98“.
Мечта
Пристигнал от Линиерс по-рано през годината, Мартинес гледаше мачовете от Мондиал 2014 в клубната база на Расинг. Във второто издание на поредицата книги Pelota de Papel (пр. от исп. - Топка от хартия), в която свои истории разказват играчи и треньори като Пабло Аймар, Хуан Пабло Сорин, Хавиер Савиола и Хорхе Сампаоли, той се връща към онези дни. Естествено, тогава нямало как да знае, че четири години по-късно ще запише дебют за националния отбор, а след това ще спечели световната титла и два пъти Копа Америка.
„В стаята си в общежитието, едно от най-любимите ми места в света, седях и премислях какво би било да играя за първия отбор на Расинг. Все нещо ме човъркаше, че никога няма да бъда толкова добър, колкото онези, на които се възхищавах. Диего Милито, Густаво Боу, Лисандро Лопес – моите идоли. Винаги съм искал да бъда като тях“, пише Лаутаро.
„Всеки път, когато си мислех за играта, първото нещо, което ми идваше наум, е, че никога няма да си извоювам място в първия отбор и бързо-бързо ще се завърна в родния си град. Днес, в една от онези стаи в общежитието, със сигурност има някое момче, което се страхува, че не принадлежи към отбора. И точно това е моментът, в който трябва да си още по-усърден, да тренираш повече, да спиш добре, да се храниш правилно. Но най-вече да продължиш да мечтаеш. Защото това не е просто една история. Мечтите наистина могат да станат реалност“.
Неговата мечта става реалност на 1 ноември 2015-а, когато дебютира за Расинг – влиза резерва на идола си Диего Милито. Три години по-късно преминава в Интер срещу 31 милиона долара и до днес е най-скъпият трансфер в историята на аржентинския клуб. В Милано също се вихри и става първият чужденец, минал кота 150 по голове за клуба. Той може би все още се чувства подценен, но това е на път да се промени.
„Колко са нападателите в света по-добри от Лаутаро. Някой, който може да бъде голмайстор и лидер, решаваща фигура на терена и истински отборен играч извън него“, попита „Гадзета дело спорт“, след като Интер отстрани Байерн в Шампионската лига. Същият въпрос важи и след полуфинала с Барселона. Отговорът ще бъде даден скоро. Може би още във финала на 31 май срещу Пари Сен Жермен в Мюнхен.
Маркус Алвес, BBC Sport
