И стинският живот е много по-сложен от един футболен мач, заяви с голяма доза спокойствие Мирон Муслич преди шестия си мач начело на Плимут.
Само няколко часа по-късно последният в Чемпиъншип поднесе голямата сензация в най-стария футболен турнир в света – Купата на Англия, изхвърляйки Ливърпул след шокиращо 1:0. „Нямам думи, а обикновено обичам да говоря и знам какво искам да кажа“, заяви 42-годишният специалист, който пое поста от уволнения Уейн Рууни в средата на януари. „У мен бушуват емоции. Това безспорно е най-голямата победа в кариерата ми, но още по-голяма ще е да останем в лигата. Сега ще се прибера у дома, за да гледам запис на мача. Ще ям чипс и ще пия безалкохолно – скучно“, добави още роденият в босненския град Бихач треньор.
Дом
Неговият щастлив живот се преобръща, когато е на 9. Семейството му е принудено да бяга от войната в Босна. Успяват малко преди началото на тригодишната обсада на Бихач, продължила от 12 юни 1992-ра до 4-5 август 1995-а. „Трябваше да напуснем родното място на практика за една нощ, взимайки само неща, които можем да носим в ръцете си. Така започна нашето пътешествие, новият ни живот“, разказа Муслич пред „Гардиън“.
Мирон, по-малката му сестра Маринела и родителите им Камил и Мерсада бягат през Унгария с различни видове транспорт, за да стигнат до Австрия. „Тук е нашият втори дом“, с благодарност казва треньорът.
Не им е никак лесно, тъй като не знаят какво да очакват, стигайки в Инсбрук след 650 километра път. В началото обитават една стая в блок, населяван и от други бежанци от Босна, Хърватия, Сърбия и Турция. „Това беше най-евтиният вариант за покрив над главите. В стаята имаше легло, гардероб и мивка. Татко спеше на земята, за да е удобно на нас с мама и сестра ми. Споделяхме тоалетната и банята с непознати, не разполагахме с кухня. А аз бях свикнал на домашната храна на майка ми – яхнии, супи, питки. Обичах да пея под душа. Но всичко това беше невъзможно“.
Въпреки всички трудности семейството успява да намери своето място. „Борили сме се през целия си живот. Страданието е част от мен, накара ме да гледам с оптимизъм напред. Животът ме е изправял пред много сложни ситуации – много повече, отколкото съм имал на футболния терен. Защото какво толкова може да ти се случи там. Най-лошото е да загубиш или да завършиш при равен резултат“, казва в интервю за Би Би Си Муслич.
Келнер
„Това е и посланието, което отправям към играчите. А именно – животът е пълен с красиви изненади. Винаги има нещо, за което си заслужава да се бориш. За мен, сестра ми и семейството ми нищо не се случи лесно. Ние бяхме бежанци. И въпреки това никога не съм имал усещането, че нещо в живота ми липсва. Родителите ми се трудеха усърдно, за да ни осигурят нещата, от които имахме нужда“, разказва още специалистът, припомняйки си как баща му работил 30 години като келнер в ресторанти в Тирол. Майка му пък била чистачка.
„Да, местихме се 13 или 14 пъти. Маринела и аз сменихме 10 или 11 училища. Живеехме като номади, тъй като работата на мама и татко беше сезонна. Затова и познавам истинския живот. Футболът е един балон, но играчите трябва да знаят каква привилегия е да попаднат в него. Не трябва да пилеят таланта си, защото животът е далеч по-труден от един мач. Моята история ме научи, че нищо не е невъзможно, ако наистина вярваш, ако си устремен и убеден, ако вършиш нещата със сърце“.
Сълзи
В Австрия Мирон играе футбол, но на аматьорско ниво. Неговият голям мерак е друг - да бъде треньор. Впечатлен е от Борусия (Дортмунд) на Юрген Клоп. „Изглеждаха така, сякаш постоянно играят с 13 души. Как беше възможно това“, спомня си и до днес въпросите, които си задавал по онова време Муслич. Самият той започва с малки стъпки в отбора на 10-годишните на Гмуден – град на час източно от Залцбург, за да стигне до първия си голям успех миналия сезон, когато класира Серкъл Брюж за Европа за първи път след 14 години и за 4 общо в историята.
Другите, оказали влияние върху неговото развитие, са Ралф Рагник, Рогер Шмит, Диего Симеоне и Оливер Глазнер. А също така и Арне Слот, срещу когото той се изправи и победи в мача за Купата на Англия.
„Докато растях, този сценарий изглеждаше толкова далечен, че чак невъзможен. Има моменти, в които ми се налага да разказвам за патилата си пред играчите. Правя го не за да видя как леят сълзи и ме съжаляват. Място за тъга няма, защото аз имам привилегията да имам за свой дом и Босна, и Австрия. Познавам хора, които никога не са напускали родината си и вероятно няма да го разберат“.
Книги
Бежанец още от малък, той е свикнал бързо да се приспособява. „Ето защо футболът е толкова универсален. Когато си на терена, не е важно кой си, как се казваш. Става въпрос просто за играта, където религията, националността нямат значение. Няма значение и дали майка ти е чистачка или адвокат, това не влияе по никакъв начин. Ето защо обичам тази красива игра. Това е магията на футбола. Като се обърна назад, виждам играчи от 13 националности в Серкъл Брюж (б.р. - включително и българина Димитър Велковски). Сега в Плимут имаме момчета от всички краища на света. И нещата се получават. Затова си представям, че светът би бил по-лесно място за живеене, ако беше футболна съблекалня“, заяви философски треньорът пред „Плимут Лайв“.
Заради всичко случило му се още като дете интересите на Муслич извън футбола са насочени към религията и геополитиката. Твърди, че е прочел над 150 книги по всякакви теми – от събитията в Югославия, през разпадането на СССР, до въстанието в Китай и историята на САЩ. Знае всичко за бившите американски президенти и по твърдение на „Гардиън“ се държи като истински политически лидер. Току-що завършил книгата на Тарик Али „Под сенките на нара“. „Става въпрос за испанската инквизиция“, казва Муслич и признава, че много му допада и „Ловецът на хвърчила“ на Халед Хосейни, която разказва за две млади момчета от Афганистан. „Искам да разбера защо светът мисли по определен начин, какво и защо се случва в Европа, Америка, Азия, Близкия изток, за да мога да си изясня и свържа нещата“.
Той пристигна в Англия сам, а съпругата му Енсада и децата Бенджамин, Лейла и Хамза останаха у дома в Австрия. Не иска да губи нито миг и действа със замах. Речта му пред играчите, когато за пръв път влезе в съблекалнята на Плимут, стана хит в социалните мрежи. За нея той твърди, че не е репетирана, а е дошла от сърцето. „Моето минало ме е формирало като човек. Няма как да съм един на терена, а друг извън него. Не мисля за случилото се всеки ден, но то ми дава посока в живота. Да, то е в душата ми, никога няма за го забравя“, заяви той, сочейки гърдите си.
Заб. По материали от английския печат
Надежда Кърликова
