П ървият отбор над чертата на изпадащите във Висшата лига на Англия – 17-ият в класирането Тотнъм, спечели Лига Европа, след като съкруши с 1:0 заемащия 16-ата позиция Манчестър Юнайтед. Така "шпорите" се уредиха, заедно с вечния съперник от Северен Лондон Арсенал, и за Шампионската лига през следващия сезон 2025/26, в който ще участват 6 отбора от Премиершип, като освен столичани, сигурни участници преди последния кръг за сезона във Висшата лига са още шампионите от Ливърпул.
Финалът във втория по престиж континентален турнир се игра на стадион „Сан Мамес” в Билбао, а единственият гол в него реализира Бренън Джонсън в 42-рата минута.
Така „шпорите” от Северен Лондон спечелиха своя първи трофей в Европа от цели 41 години. За последно Тотнъм триумфира през 1984-та в тогавашния турнир за Купата на УЕФА след 1:1 с белгийския Андерлехт в редовното време и продълженията и 4:3 с дузпи.
По ирония на съдбата първата европейска купа в историята на клуба датира от 17 май 1972-ра и е извоювана както и тази – срещу английски сънародници, но в 2 мача при разменено гостуване. Тотнъм печели първия с 2:1 на страховития „Молиню”, докато като домакин на вече несъществуващия „Уайт Харт Лейн” изтръгва достатъчното за трофея 1:1.
Фактически „шпорите” не са вдигали никакво отличие от 2008-а, когато ликуваха с Купата на лигата.
Защитникът им Кристиан Ромеро пък вдигна индивидуалната награда за Най-добър играч на финала на Лига Европа, връчван от УЕФА Капитанът на „шпорите“ спечели 3 от 5 дуела на терена и 3 от 4 въздушни двубоя. Също така на сметката му са 14 точни паса от 15 (93%) и 2 дълги подавания (и двете точни).
Според портала за анализ и статистика Sofascore, обаче, не Ромеро, а вратарят на Тотнъм Гулиелмо Викарио е бил най-добрият в състава на победителите - неговите 5 спасявания запазиха суха мрежата на лондончани.
Мениджърът им Анге Постекоглу пък изпълни заканата си и отново взе трофей във втория си сезон. 59-годишният гръцки австралиец го прави във всеки един тим, който води до момента в своята кариера.
Тотнъм, който заслужи и правото да играе в групите на Шампионската лига, записа 4-тата си победа над Манчестър Юнайтед през сезона във всички турнири.
За „червените дяволи” последната извоювана континентална купа бе именно тази за Лига Европа, но през 2017-а. Тогава те биха Аякс с 2:0.
Сега обаче Юнайтед за втори път остават аут от Европа от 1990 година.
Мениджърът на Манчестър Юнайтед Аморим, който имаше много слаб сезон в Премиършип, загуби първия си мач за сезона в европейския турнир в ден, в който нямаше място за грешки.
40-годишният португалец завършва отчайващо първия си сезон в Юнайтед, към който се присъедини през ноември от Спортинг Лисабон: без титла, без Шампионска лига, без радост.
"Бяхме по-добрият отбор на терена, а не успяхме да вкараме гол. Без да вкараш гол е трудно да спечелиш. През второто полувреме дадохме всичко от себе си. Не играхме лошо", обобщи той.
По думите му "ако през сезона е имало моменти, когато не сме създавали възможности за гол, то в този финал случаят не беше такъв. Проблемът не е проблем на един играч, защото има много такива, които не са вкарали своите шансове".
Аморим не скри, че е наясно за несигурното си положение на поста: „Сега трябва да мислим за това, което се случи на този финал. Споделям болката с нашите фенове.
Срамно е, че не участваме в Шампионската лига, но ще трябва да се опитаме да бъдем по-добри във Висшата лига.
Нямам оправдание пред пред феновете. В момента единственото, за което мога да помоля, е за малко вяра и ако бордът на директорите прецени, че не съм правилният човек, който да води отбора, ще трябва да си тръгна".
Всички победители в турнира по футбол Лига Европа, Купата на панаирните градове и Купата на УЕФА:
1958 Барселона (Испания)
1960 Барселона (Испания)
1961 Рома (Италия)
1962 Валенсия (Испания)
1963 Валенсия (Испания)
1964 Реал Сарагоса (Испания)
1965 Ференцварош (Унгария)
1966 Барселона (Испания)
1967 Динамо Загреб (Хърватия)
1968 Лийдс Юнайтед (Англия)
1969 Нюкасъл Юнайтед (Англия)
1970 Aрсенал (Англия)
1971 Лийдс Юнайтед (Англия)
1972 Toтнъм (Англия)
1973 Ливърпул (Англия)
1974 Фейенорд (Нидерландия)
1975 Борусия Мьонхенгладбах (Германия)
1976 Ливърпул (Англия)
1977 Ювентус (Италия)
1978 ПСВ Айндховен (Холандия)
1979 Борусия Мьонхенгладбах (Германия)
1980 Айнтрахт Франкфурт (Германия)
1981 Ипсуич (Англия)
1982 ИФК Гьотеборг (Швеция)
1983 Aндерлехт (Белгия)
1984 Тотнъм (Англия)
1985 Реал Мадрид (Испания)
1986 Реал Мадрид (Испания)
1987 ИФК Гьотеборг (Швеция)
1988 Байер Леверкузен (Германия)
1989 Наполи (Италия)
1990 Ювентус (Италия)
1991 Интер Милано (Италия)
1992 Aякс (Нидерландия)
1993 Ювентус (Италия)
1994 Интер Милано (Италия)
1995 Парма (Италия)
1996 Байерн Мюнхен (Германия)
1997 Шалке 04 (Германия)
1998 Интер Милано (Италия)
1999 Парма (Италия)
2000 Галатасарай (Tурция)
2001 Ливърпул (Англия)
2002 Фейенорд (Нидерландия)
2003 Порто (Португалия)
2004 Валенсия (Испания)
2005 ЦСКА Moсква (Русия)
2006 Севиля (Испания)
2007 Севиля (Испания)
2008 Зенит Санкт Петербург (Русия)
2009 Шахтьор Донецк (Украйна)
2010 Aтлетико Мадрид (Испания)
2011 Порто (Португалия)
2012 Атлетико Мадрид (Испания)
2013 Челси (Англия)
2014 Севиля (Испания)
2015 Севиля (Испания)
2016 Севиля (Испания)
2017 Манчестър Юнайтед (Англия)
2018 Атлетико Мадрид (Испания)
2019 Челси (Англия)
2020 Севиля (Испания)
2021 Виляреал (Испания)
2022 Айнтрахт Франкфурт (Германия)
2023 Севиля (Испания)
2024 Аталанта (Италия)
2025 Тотнъм (Англия)
Турнирът носи името Купа на панаирните градове в периода 1958-1971 година
и не се провежда през 1959 година.
От 1972 до 2009 година надпреварата се казва
турнир за Купата на УЕФА.
