С ъздателят на най-желаните спортни коли в света бил смел състезател, който живял на високи обороти както в спалнята, така и на производствената линия.
Историята на Енцо Ферари и методите му да мотивира любимите му хора и неговите пилоти са темата на новия филм с участието на Пенелопе Крус и Адам Драйвър. Лентата „Ферари” бе показана за първи път на фестивала във Венеция и бе посрещната от публиката с бурни и продължителни аплодисменти.
Номинацията за „Оскар“ за главна женска роля на Пенелопе Крус за превъплъщението й в образа на съпругата на Енцо – Лаура, изглежда съвсем сигурна. Но това не е всичко - очаква се Шейлийн Удли, която играе любовницата Лина Ларди, да се бори за поддържаща женска роля.
История
Приказката за съдбата на Енцо, син на железар, оцелял през Първата световна война и успял да сглоби първото си Ферари, след като фабриката му била разрушена от бомбардировки през Втората световна война, сама по себе си е достойна за сценарий.
През 1957 година, на ръба на фалита, Ферари се хваща на бас, че може да спечели състезанието Миле Миля. Времената обаче са трудни - фабриката е на ръба на фалита, а самият той се бори с мъката по загубата на сина си, опитва се да спаси и брака си. Но всичко това не му пречи да има извънбрачна връзка, от която има дете. Но една любовница никога не е била достатъчна за бащата на „Черните кончета”, който умира на 90 през 1988-а.
Гениалният предприемач въртял три наведнъж. Прекарвал през леглото си и всички жени, които работили във фабриката му в Модена.
Мечти
За първи път Енцо усеща миризмата на бензин и тръпката на надпреварата на 10-годишна възраст, когато баща му го завежда на автомобилно състезание в Болоня. От този момент той е пристрастен и решен да направи и невъзможното, за да заеме мястото зад волана. Тази мечта била почти унищожена от избухналата през 1914 година Първата световна война.
По време на тригодишната си служба в италианско високопланинско поделение Ферари си докарал тежък белодробен плеврит. Уволнява се по здравословни причини и се присъединява като пилот в бързоразвиващия се производител на спортни коли „Алфа Ромео”.
Печели първата от своите 11 победи в Гран при през 1923-а, но две години по-късно е поразен от кончината на своя съотборник и близък приятел Антонио Аскари, който намира смъртта си на пистата. През следващите две години Енцо коренно се променя. Той вече е по-бавен и се страхува да натисне газта до ламарината. След раждането на сина му Дино през 1932-а, Енцо решава да се посвети на системите за безопасност и отговорното управление.
Създава своята фабрика „Ауто Авио Конструкциони”, а по време на Втората световна война получава поръчка да произвежда самолетни двигатели за фашисткия диктатор Бенито Мусолини. Така фабриката се превръща в мишена за бомбардировачите на Съюзниците.
Енцо Ферари инспектира работата във фабриката си през 1955-а.
Промяна
По-късно предприемачът иска да изтрие срамното петно от фирмата си, тъй като желае повече да го свързват с фашистите. Предприятието е прекръстено на „Ферари”, а през 1947 г. от поточната линия слиза първият яркочервен автомобил „Модел 125”.
Италианецът бил неуморен и вечно недоволен. Работил по цяла седмица без прекъсване. Девизът му бил: „Най-доброто Ферари е това, което предстои да бъде създадено”.
През 1956-а, на 24, умира синът му Дино, който години наред боледува от мускулна дистрофия. Енцо губи брат си и баща си в голямата грипна епидемия в Италия през 1916-а, а осем от пилотите му умират между 1955 и 1971 г.
Ферари някак си намира начин да се справи с всички нещастия, които го заобикалят. Но причините за високата смъртност на пистата не са механични проблеми, а рисковите трасета на италианските състезания. Най-лошото било Миле Миля, в което за 30 години си отиват 56 души. Дори лудият испанец Алфонсо де Портахо, който станал известен с това, че прелетял по Лондонския мост заради бас, се страхувал да се състезава по острите завои на трасето. И с право бил притеснен. През 1957-а той завършва трети, а при почетната обиколка спира да целуне приятелката си Линда Крисчън. Малко след това гумата на неговото „Ферари 335 S“ се пръска и колата се преобръща в публиката. Настава неописуем ужас. Умират девет зрители, от които пет деца. Тялото на 28-годишния Алфонсо е разкъсано на две. Вторият пилот Едмънд Нелсън също загива.
Фатално
Снимката на Линда и Алфонсо е навсякъде. Текстът към нея е: „Целувката на смъртта”. Енцо е обвинен в предумишлено убийство. Пилотът от Формула 1 Тони Брукс, който се състезаваше за Ферари, заяви през 2004 г.: „Той очакваше от своите да преминават границите на разумното”.
Енцо настройвал пилотите един срещу друг. Такъв бил случаят с италианеца Луиджи Мусо, който се състезавал с английските си съотборници Майк Хотърн и Питър Колинс. 33-годишният Мусо умира, след като изпуска завой, докато преследва Хотърн по време на Гран при на Франция през юли 1958 г. Само месец по-късно 26-годишният Колинс също намира смъртта си, след като забива своето „Ферари“ в дърво по време на Гран при на Германия.
На фона на толкова много смърт Енцо започнал да се увърта около младото гадже на Мусо – Фиама Бреши, веднага след смъртта на пилота. През 2004 г. Фиама свидетелства: „Започна да ме сваля. Първо бяха намеци, но после ми заяви съвсем ясно, че не можел да си представи живота си без мен. Отказах му, но той продължи да ми пише за страстта към мен, която буквално го разяждала. Това продължи години наред”, допълва Фиама.
Тя е била само една от многото жени в колоритния му живот. Той се оженил за Лаура през 1923 г. През 1945 г. се ражда Пиеро - синът от извънбрачната връзка с Лина. Освен това имал многобройни забежки в цяла Модена. Веднъж казал: „Убеден съм, че когато мъж каже на някоя жена, че я обича, това означава, че само я желае”.
Но когато съпругата му Лаура починала през 1978 г., Енцо ходил на гроба й всяка сутрин. Тя била погребана до родителите и сина му.
Лина и синът им Пиеро пък били до него на смъртния му одър. Наследникът му, вече на 78, получил 10-процентен дял във „Ферари” и станал вицепрезидент на компанията след смъртта на баща си. С днешна дата той е милиардер.
The Sun
