Е мма Нейкова зарадва цяла България с европейската титла на сабя за девойки, но най-щастлив е бил дядо й Анастас Наумов.
Именно той давал сили на фехтовачката в последните години, когато тя така и не успявала да постигне мечтаните резултати. „Посвещавам най-ценния си медал на дядо, защото той не е в добро здравословно състояние и исках да го накарам да се гордее с мен“, призна Емма пред „Телеграф“.
Сабльорката със сестра си Анастасия и дядо си Анастас.
За своите 18 години тя е постигнала много - има бронз отборно от световното за девойки в Пловдив 2023 и злато с националния тим за жени от Световната купа в Узбекистан, също миналата пролет. Ала така желаните индивидуални отличия все й се изплъзвали. „Много усърдно работих за този медал, твърде дълго го чаках и ми беше голяма пречка, че не стигах до него. Всеки път, когато падах, беше заради неовладяна емоция, а не защото не съм тренирала или не знам какво да правя. Като падам, започвам да разсъждавам - какво ще кажат другите, какво очакват от мен. Докато на това състезание определено мислех само за боя“, обясни Нейкова, която в Неапол игра с шина на ръката заради разтегнати връзки на палеца и с мъжка ръкавица три номера по-голяма.
Дни по-рано лекарите в „Пирогов“ я предупредили, че ако скъса връзките, ще й е нужно дълго възстановяване. Затова на европейското не влизала много в едновременни действия от страх за пръста си. Виждайки нейната болка, треньорът й Ивайло Воденов няколко пъти я питал дали иска да прекрати участие. „Той ми напомни, че много по-важно е следващото ни състезание от Световната купа за жени в Атина, където ще се борим за класиране на олимпиадата. Каза ми, че имам още една година при девойките и не е нужно да дам всичко от себе си. Сърце обаче не ми даде да се откажа“, издава Емма.
Емоции
От 5-годишна тя се готви в един и същи клуб - „Свечников“, при един и същи треньор. Твърди, че в момента фехтовката е целият й живот. „А всичко започна малко смешно. В детската градина ходех на карате. Точно бях спечелила първия си медал и много му се радвах, когато мама ме взе и каза, че това е прекалено мъжки спорт. Предложи ми да пробвам с фехтовка и аз веднага се влюбих в нея. Никога не съм спирала да тренирам и не съм мислила за отказване”, уверява Нейкова, чиито родители нямат нищо общо със спорта.
Майка й Весела има парти центрове, а баща й Петър се занимава с аранжировки на цветя. Има две сестри, от които едната живее в Швейцария, а другата учи медицина в София. „Анастасия е по-умната от мен и ми помага с училището, защото заради непрестанните турнири и лагери е много сложно. Записах се специалност „Кетъринг” в Софийската гимназия по туризъм, а още от 4-ти клас съм решила след това да следвам в НСА. Когато приключа като състезател, искам да продължа като треньор”, споделя Емма, която намира за свои най-силни черти постоянството и факта, че въпреки липсата на медали продължавала упорито напред.
Фехтовачката със семейството си.
„Непрекъснато седях в залата, гледах видеа, исках уроци. По време на лагер в Ню Йорк преди всяка тренировка ходех да си се готвя сама и дори треньорът на американките не можеше да повярва на това. Каза ми: „Ех, и моите момичета да бяха така…”
В по-ранните си години в сабята Нейкова разчита на своето семейство за пътувания и участия по състезания, но сега е благодарна за финансовото обезпечаване от федерацията по фехтовка. „Откакто бате Иво ме взе в националния отбор, получавах пълна подкрепа и дори когато резултатите не идваха, не ме изоставиха. Виждаха, че се влагам изцяло в спорта. Повярваха в мен и знаят, че няма да се откажа”.
Емма осъзнава, че с Воденов са преценили правилно да намалят участията й при девойките, като ги сведат до европейското и световното в Саудитска Арабия през април.
Една за всички
В Неапол освен от треньора младата ни надежда получи безценна подкрепа и от своята съотборничка Йоана Илиева. Тя е с 5 г. по-голяма от Емма и прокара пътеката за успехите на сабя - през 2023-та стана европейска шампионка до 23 г. и донесе бронз от световното за жени в Милано. „Със сигурност усетих и нейната емоция. Дава ни страхотен пример и се учим една от друга. Много съм близка и с Калина Атанасова, която е с година по-малка от мен и винаги сме в една стая. Тя завърши пета на европейското, но изключителното й постижение остана в сянката на моята победа”, отчита Нейкова.
Сега за нея, Калина, Йоана и най-опитната - 34-годишната Олга Храмова, предстоят решителните два турнира за класирането на олимпийски игри. В тях те трябва да се преборят за медали и със сигурност да изпреварят преките си конкурентки от Италия. Ако момичетата ни (в момента седми в световната ранглиста) донесат първа отборна квота на сабя в историята, всяка от тях ще участва и в индивидуалната надпревара в Париж. „Работим три пъти повече от другите и заслужаваме да сме на олимпиада”, убедена е Нейкова.
Дрийм тийм - с Олга Храмова (вляво) и Йоана Илиева празнуват победата си в турнира от Световната купа в Ташкент.
Самата Илиева казва: „Когато Емма беше едва на 15 и играхме помежду си за медал пак на същото европейско, аз станах шампионка, а тя завърши седма. Затова сега бях много щастлива да й помогна от другата страна, чувствах го като върната услуга. В Италия й повтарях, че най-важно е да не мисли за медала, защото така няма да дойде изобщо. Тя ми каза, че вече го сънува, а аз я уверих, че вече е готова за него и просто ще дойде в най-подходящия момент. Само трябва да излезе и да се радва на целия положен труд, както и да се наслаждава на фехтовката, която играе. Изведох я в боя за четворката - той е най-труден психически, защото единият си тръгва с медал, а другият - не. Емма показа суперигра, особено в последната част. Това е първият й индивидуален медал на девойки, както и на европейско първенство. Абсолютно заслужен е, защото от две години тя не излиза от залата и полага огромни усилия преди и след тренировка. Сега се надявам в Атина да се бие така и за отбора, вече със самочувствието на европейска шампионка. Готова да ги убиваме”.
Таня Манова
