0

Н аднорменото тегло е причината за сензационния трансфер на Лука Дончич от Далас Маверикс в Лос Анджелис Лейкърс.

Словенският национал ще продължи кариерата си при „езерняците“, където ще играе редом до легендата Леброн Джеймс. Баскетболните специалисти обявиха сделката за една от най-изненадващите и най-значими в историята на НБА. Официалната версия бе изложена от главния мениджър на Далас Нико Харисън и се различава от тази, тиражирана в медиите в САЩ. „Вярвам, че титли се печелят със защита“, обяви Харисън пред ESPN. „Ние получаваме играчи, които ще ни помогнат в дефанзивен аспект. Това ни дава добри шансове. Създадени сме да печелим сега и в бъдеще“, добави шефът, визирайки размяната с Лейкърс, в резултат на която към Маверикс ще поемат центъра Антъни Дейвис, участник в 10 Мача на звездите, и гарда Макс Кристи.

Вяра

Основният проблем на 25-годишния Дончич обаче е друг, а именно проблемът с килограмите. Около контузията в прасеца, която лекува от Коледа насам, той качил още повече, а в отбора се запитали дали пък натрупаните мазнини няма да попречат на дългогодишна кариера в НБА.

При последното претегляне той заковал кантара на 122 килограма, което поставя под голяма въпросителна физическата му форма. Именно тогава били стопирани преговорите за нов 5-годишен договор на стойност 345 милиона долара. Вместо това бе осъществена сделката с Лейкърс.

По темата говори и Чарлз Баркли. Участникът в 11 издания на Мача на звездите и олимпийски шампион от Барселона 1992 и Атланта 1996 също имаше проблеми в началото на кариерата си във Филаделфия, където беше от 1984 до 1992 г. „През първата си година не играех много. Моузес Малоун ми каза, че съм дебел и мързелив. И аз много плаках. Но истината е, че наистина бях дебел и мързелив. Моузес обаче ме взе под крилото си, свалих 22 килограма и влязох в Залата на славата на НБА. Но от лагера на Далас явно не се намери някой, който да обърне внимание на Дончич за физическата форма“, коментира Меджик пред NBATV's GameTime и допълни, че решението за раздяла с Дончич вероятно ще се окаже печелившо. „Все пак, ако подпишеш с играч за 5 години, на практика го имаш до живот“.

Система

Самият Дончич още от дете обичал да си похапва, разкриват негови съседи в Любляна и по-специално възрастна жена, към която той се обръщал с „бабо“. „Най-много обичаше течен шоколад с лешници. Постоянно идваше при мен и аз правех палачинки. Той и моят внук много ги обичаха, веднага ги нападаха. Казвах на Лука да остави баскетболната топка настрана поне докато хапва“, разказа през смях госпожата от Любляна в предаване на сръбската телевизия „Блиц“.

Именно с топката ще го запомнят и останалите му съседи, които вярвали, че няма как от това момче да не стане добър спортист. „Беше специален. Обичаше много баскетбола, още от малък играеше добре. Баща му го научи на много неща, направи какво ли не за него. Но истината е, че дължи възпитанието си на майка си. Тя беше там, докато таткото се занимаваше с други неща“, каза друг от комшиите.

За израстването на Лука като баскетболист огромна заслуга има и сътрудничеството между Олимпия (Любляна) и училищата в региона. Сред тях попада на началното „Миран Ярц“, кръстено на словенския поет от началото на 20-те години на миналия век. Треньорите от школата работели в тясно сътрудничество с учителите по физическо възпитание, наблюдавали тренировките и избирали талантите, които първо преминавали през училищния тим, а след това, ако покажели изключителна качества, попадали в школата на отбора. „Това ни дава представа кой се занимава с баскетбол, къде нещата вървят добре и кои са децата с потенциал“, разкрива Радослав Нестерович, бивш баскетболист, а сега генерален секретар на Баскетболната асоциация на Словения (КСС).

При един такъв оглед 8-годишният Лука показал таланта си. „За само 16 минути видях игра от друго измерение – ръст, физика, отношение към топката. За мен той си е същият – и онзи Лука, и сегашният Лука, играе баскетбол“, заяви пред Би Би Си Сърбия първият му треньор Грег Брезовец.

Суматоха

Играта с оранжевата топка е в кръвта на Дончич. Когато той се ражда през 1999-а, баща му Саша е баскетболист на Пивоварна (Лашко). „Мисля, че Лука за пръв път влезе в залата, когато беше на два или три месеца. Страхувах се как ще реагира на многото хора в залата и на шума. Но когато цялата суматоха започна, той се умълча и се втренчи напред. Това беше единственият момент, в който стоеше мирен“, разказва през смях Дончич-старши. „Истина е, че животът се променя, когато се появи дете. Променя се към добро - вече имаш по-висша цел, отговорности. Имаше много безсънни нощи и настинки, които винаги те побъркват, но всичко това няма значение“, продължава Саша, който е от сръбски произход. Той и съпругата му Мирям Потербин, бивш модел и собственик на салон за красота, се развеждат през 2008-а, когато сегашният национал е на 11. Случилото се в семейството беше изкъсо проследено от словенските медии, както и влиянието на бащата в последвалата кариера на сина му в Реал и НБА. „Нямаше проблеми, постарах се той да не усети последиците от развода“.

Стрелба

Малкото момче не пропускало мач на татко си, а най-любимият му момент били почивките или загрявката. Тогава слизал на паркета и стрелял към коша.

„Когато започна в Олимпия, го водех на тренировките. Нали знаете как е – няма какво да правиш и оставаш да гледаш. Но никога не съм си позволявал да се меся, да подвиквам от трибуните. Предпочитах да стоя дискретно настрана, да гледам как децата горят в играта, как се хвърлят, вместо да правя коментари. Родителят трябва да подкрепя детето си, а не да му нарежда разни неща, които са работа на треньорите“, казва още Саша Дончич и си спомня, че баскетболът за двамата не приключвал в залата. „Беше ни ритуал да гледаме заедно мачове по телевизията. Беше много темпераментен, точно какъвто е и сега. С баскетбола го контролирахме и в училище. Получеше ли слаба оценка или забележка за неподготвено домашно, му забранявахме да тренира“.

Според Саша Дончич синът му осъзнал, че ще стане професионален баскетболист, когато бил на 12. „На тази възраст се играеше повече за резултат, обръщаше се внимание на тактиката, а не на креативността. Разбрах, че той е влюбен в баскетбола, затова и се запитах дали това е подходящата среда за него“. Така, когато е едва на 13 през септември 2012-а, Дончич преминава в Реал. „От гледна точка на Олимпия напусна прекалено рано, но това го казвам като служител на клуба. В името на неговата кариера и на словенския баскетбол си беше съвсем навреме“, признава Сречко Бестер, координатор на Олимпия.

През 2015-а словенецът изиграва първия си мач в професионалния баскетбол, а през лятото на 2018-а вече е в Далас Маверикс. С техния екип той стана голяма звезда и запазена марка, записа и 5 участия в Мача на звездите.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Luka Doncic (@lukadoncic)

„Преди 7 години дойдох тук като тийнейджър, за да преследвам мечтата си да играя баскетбол на най-високо ниво. Мислех, че ще прекарам кариерата си тук и ужасно много исках да ви донеса шампионската титла. Обичта и подкрепата, която всички вие ми дадохте, е повече, отколкото можех да мечтая. Едно момче от Словения дойде в САЩ за първи път, а вие ме накарахте да се чувствам като у дома си в Северен Тексас“, написа в Инстаграм Дончич, чийто трансфер доведе до масови протести срещу ръководството от страна на феновете. Някои от тях дори донесоха ковчег, за да „погребат“ онова, което е останало от Далас след раздялата с Дончич. Генералният мениджър Нико Харисън, който одобри размяната, пък беше обявен за „най-мразения човек в Далас“.

Любима

Към новия живот ще трябва да се настройва и любимата му жена Анамария, която преди време каза за Далас в интервю: „Тук е като в Европа. Харесва ми, напомня ми за дома“.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by ANAMARIA (@anamariagoltes)

Хубавицата и баскетболистът имат дълга и щастлива любов. И двамата са от Любляна, но се запознават на плажа в Хърватия. „Разказвала съм го милиони пъти. Срещнахме се, когато бяхме на по 12 години. И ето ви нещо забавно: все още споделяме същия приятелски кръг. Това сме ние“, заяви през 2020-а красавицата в чат с феновете си в Инстаграм, където вече има 219 000 последователи.

Няколко години по-късно, вече тийнейджъри, те започват връзка, която е все така силна и до днес. Плод на тяхната любов е Габриела, която се роди в началото на декември 2023-та.