П андемията от коронавирус преобърна живота на много хора, включително и на двукратните европейски шампионки по бадминтон Стефани и Габриела Стоеви.
Заради липсата на турнири през 2020 г. двете станаха студентки, а освен това се установиха трайно в София за сметка на Париж. „Казват, че заради пандемията животът е спрял, но пък ние успяхме да направим нещата, които досега все отлагахме – отчете 27-годишната Габи. - Вече втора година аз следвам журналистика в УНСС, а сестра ми – за треньор по бадминтон в НСА. Благодарение на това, че учим онлайн, можем да го съчетаваме с турнирите. Седем години, след като завършихме средното си образование, успяхме да запишем и висше. Но баща ми ни казва - за всичко в живота има време, само за спорт няма“.
С треньора им Михаил Попов.
Дълго време Стоеви се готвеха основно в Париж и се състезаваха в клуба на своя треньор Михаил Попов, който получава френско гражданство след игрите в Сидни 2000. „Ще продължим да правим съвместни лагери, но иначе вече сме си в София, където се преместихме още 15-годишни от Хасково. В Париж повече седяхме затворени в апартамент и единствено ходехме в залата. Правилата за COVID-19 там са много строги, нямаше с кого да излизаме, а и кучето ни го няма...“, обясни през смях Стефани.
Агония
У нас тя разчита и на подкрепата на приятеля си Янислав Петков, който е кинезитерапевт: „Има вероятност, ако се намерят средства, той да започне да пътува с нас по турнирите. Имаме огромна нужда от човек, който да не възстановява от огромните натоварвания. В края на миналия сезон ни се наложи да изиграем 4 турнира един след друг в Азия, а особено в Индонезия в залата беше сауна“.
Именно в Бали звездите ни изживяха голяма радост и изключителна болка - станаха първата ни двойка, пробила до полуфинал в заключителния турнир на Световните серии, но това им коства тежка травма на Габи. „Контузих се преди последния ни мач от груповата фаза, адреналинът ми помогна да издържа, но толкова ме болеше след това, че за първи път в кариерата ни отказахме мач и напуснахме турнира. Беше ни много гадно, защото сме свикнали да се борим независимо колко ни е тежко. В Бали обаче не можаха да установят какво ми е, смятаха, че е нещо мускулно, а треньорът ни подозираше проблем с бъбреците“, спомня си Габриела.
Най-трудно обаче било 30-часовото пътуване до Уелва (Исп), където двете били готови на всичко, за да участват на световното първенство. „В самолета болкоуспокояващите ни приключваха и агонизирах. Сестра ми не можеше да спи, защото я будех на всеки 3 часа, не мърдах сама никъде. Когато пристигнах в Испания, ни чакаше лекарски екип и веднага постъпих в болница. Оказа се, че имам прищипан нерв на гърба, който трябва да си влезе в канала. Намести го физиотерапевтът на наша индийска колежка, която се съгласи той да ми помогне и болката ми почти изчезна. Седмица и половина не се бях хранила, буквално не можех да дишам и да ходя, а от силната болка повръщам“.
„Ужасно страдах, когато виждах, че Габи само лежи – признава година по-малката Стефани. - Но не смеех да пипна, за да не й навредя, а и приятелят ми така ме съветваше. Бях против изобщо да излизаме на корта, защото не можех да избутам цялата двойка“.
Воля
Стоеви все пак успяха да победят болката, стигнаха първия си 1/4 финал на световно и завършиха годината в Топ 10 на света. „Заслугата да сме толкова борбени е на баща ни, който е бил футболист, и когато ни записа на спорт, искаше да сме много дисциплинирани. Той ни научи, че не всичко се получава даром, че в живота ни ще има спънки. И точно когато дойдат трудните моменти, трябва да се бориш със зъби и нокти за това, на което си посветил целия си живот“, благодарна е Сиси.
Майката Кремена пък се грижи за финансовата част от кариерата на талантливите си дъщери. „В нашия спорт е много трудно да влезеш в големите пари. Не е както в тениса, където дори за отпадане в I кръг, се взимат сериозни суми. Ние сме зависими от държавата, тъй като министерството на спорта подпомага целия ни календар. При ранно отпадане не винаги стигаме до наградния фонд. Ако бяхме като в тениса, сами щяхме да покриваме разходите си. След силните ни класирания през годините обаче успяхме да заделим средства, с които осигурихме бъдещето си след спорта. Важното е, че продължаваме да се борим заедно. Като всички сестри имаме спорове, но бързо ни минава“, казва Габи, а сестра й допълва: „Аз съм по-дисциплинирана, а тя е по-подредена. Всяка има минуси и плюсове, точно това ни допълва на корта. Затова толкова добре ни върви двойката и сме толкова зависими едно от друга. С годините се научихме да не показваме конфликтите си, защото опонентите точно това чакат“.
Споменавайки тениса, Габи признава, че не се познават лично със съгражданина си Григор Димитров, но винаги гледат изявите на българските спортисти по телевизията и много обичат тениса. „Моят любимец е Новак Джокович. Не ми харесаха, че се отнесоха така с него в Австралия, но правилата са си правила. Ние също не искахме да се ваксинираме, но бяхме задължени, за да можем да участваме в турнири и да пътуваме“.
През новия сезон голямото им предизвикателство е световното в Токио, което ще е в залата, където сестрите преживяха олимпийско разочарование през август. „Чакахме европейската титла 5 години и сега ни е татуирана на ръцете, точно до олимпийските кръгове. Липсват само медали от световно и от олимпиада. Получихме добър урок в Токио и вярваме, че в Париж 2024 ще сбъднем мечтата си“.
Играчки
Къщата на Стоеви е препълнена с плюшени играчки, а в Бали дори се наложило да купуват куфар, за да поберат подаръците от феновете си, които в Азия са наистина много. “У нас е като библиотека, защото аз постоянно чета, сигурно най-много пари давам за книги. Харесвам тези от типа на „50 нюанса сиво“, споделя Габи, която в момента си няма приятел. Със Сиси не пазят диети, ограничават само сладкото. Имат принцип, ако едната се изкуши с него, другата също си позволява, но точно същото количество.
Таня Манова
