В ървим стремглаво надолу, не само при мъжете, но и при жените, категоричен бе големият ни волейболист от миналото Борислав Кьосев пред "Код Спорт". Един от най-великите ни състезатели и член на Управителния съвет на българската федерация не спести критиките си, залагайки на прочутото си чувство за хумор в интервю, в което водещите се обръщаха към него на "ти".
- От десетина години националният мъжки тим върви надолу. Няма ли опасност да се случи нещо подобно като във футбола, където от четвърти в света стигнахме до четвърти в квалификационната група?
- Това е мое мнение, пък и фактите говорят, че във волейбола или си победител, или си победен, няма равни резултати. Да, вървим стремглаво надолу и тази година стигнахме на най-ниското ниво според мен, не само в мъжкия, а и в женския волейбол. Но надеждата ми е, че отдолу идва младо поколение и с работата, която направи Мартин Стоев, ми дава надежда, че смяната на това поколение ще даде възможност тези нови момчета да възродят българския волейбол, защото надолу не може да ходим повече. Очаквам все повече и по-добри резултати.
- Кои млади играчи могат да обърнат курса на движението на тима нагоре? Вярваш ли, че ще можем да изградим боеспособен тим за европейското първенство догодина, на което сме съдомакин заедно с Италия?
- Има млади състезатели. Сигурно, ако сега ги изброя по имена ще обидя някого, но има волейболисти, които са в Италия под вещото ръководство на италиански специалисти и тренират в големи отбори. Има състезатели в Турция, има и в Русия. Сериозно се наблюдават от външни мениджъри нашите състезатели. Но друго ми е по-притеснително, защото до 18 години нашите момчета са уникални - и високи, и ръстови, и технични, но след 18 години някъде се губи нишката. Моето мнение е, че тази нишка са губи от това бързо израстване и искане бързо да заминат да играят в чужбина.
Смятам, че много от състезателите въобще не са подготвени и отиват в чужбина като спаринг партньори, т.е. струват евтино, за да може да играят и да подпомагат големите волейболисти. Аз мисля, че 21 години е нормална възраст да се оформят едни състезатели, за да могат да почувстват първенството в България и да направят разлика в чужбина.
- Ти си част от Управителния съвет на федерацията. Изрази ли мнение за нов треньор по време на заседанията?
- Да, аз много рядко взимам отношение, защото в този Управителен съвет много малко хора са врели и кипели във волейбола и усещането на игрището. Не го казвам с лоша мисъл. Но за първи път изказах по-сериозно мнение, защото според мен и двамата кандидати - и Пламен Константинов, и Мартин Стоев са достойни да водят националния отбор. Показали са в близкото минало, че са треньори с разбиране, с модерно виждане.
Пламен е опитен, той беше и четири години начело, може би най-много е бил той като треньор на националния отбор. Любо Ганев и целият щаб водеха разговори с двамата. Имаше някои изисквания от страна на Мартин и от страна на Пламен. Беше да ги подкрепя и двамата.
Не казвам, че Пламен е слаб треньор. За мен е велик треньор, голям състезател, но моят глас беше за Мартин, независимо от тиражирането, че искал много пари и договор за пет години. Според мен беше по-правилно да се даде или на Пламен, или на Мартин пак петгодишен срок, защото тази година, следващата изтича, след това имаме смяна на поколенията. Тези млади момчета, които са били при Мартин Стоев, можеше да продължат напред и да търсим другата олимпиада.
- Лансира се версията, че Пламен Константинов ще заложи на мнозина от "старата гвардия" играчи - как го виждаш този вариант?
- Да, това са опитни състезатели. Виждаме го в отбора на Хебър. Почти всички основни състезатели на националния отбор играят в Пазарджик. Но виждаме, че са на 37-38-39 години. Колкото и да са технични, колкото и да са добри, колкото и да имат огромно желание, смятам, че самата физическа подготовка, мускулатурата вече не може да издържа на тези млади момчета, които играят. Вижда се и от самите класирания и на европейската сцена.
- Навремето, когато имах удоволствието да правя филм за българските волейболисти, играещи в Италия, бях при теб и Любо Ганев в Кунео. Тогава медиите отбелязваха, че за първи път двама българи не само се разбират отлично, но не си и правят номера. Освен всичко са и дует номер 1 в първенството. Затова се изненадах, когато преди две години в изборите за президент на федерацията ти беше срещу Любо Ганев - как ще го коментираш?
- Като член на Управителния съвет нормално аз бях с всички правомощия да се кандидатирам за президент на Българската федерация по волейбол. В началото имах подкрепата на бившия президент Данчо Лазаров и на част от Управителния съвет. Знаете, че за да те издигнат, трябва да имаш подкрепа.
Аз нямам нищо против Любо Ганев, нищо лично. Той също беше кандидат за президент, но малко хора знаят, че преди избора 4-5 човека се срещахме и взехме решение - аз подкрепям Любо, като Любо ще има нужда да бъда до него, да отговарям за материалната част, това, което може да се направи за зала "Христо Ботев". Такава ни беше уговорката, че трябва да бъда един от вицепрезидентите.
Стиснахме ръцете, има го записано това нещо. И на другия ден нещата се промениха. Промениха се от негова страна, от моя страна не може да се промени. Мисля, че той ми е задължен на мен в това. Аз не се боря за постове и за пари. Борех се за това да си държи на думата. Това ми е по-обидното.
- Сега какви са отношенията ви?
- Приятели - говорим си, чуваме се. Аз смятам, че той е един амбициозен човек, който може и се вижда, че ще доведе нещата напред, както и се сбори да вземем финансиране за следващото европейско първенство.
Но смятам, че той ще има нужда, както навремето имаше нужда от мен в Кунео да му посрещам, да му играя защита и той да събира овациите и да напада. Мисля, че в момента пак ще дойде времето и ако помисли, ще има нужда да застана по-сериозно до него, както се бяхме разбрали. Защото все пак хората, които го избраха, не са му много доброжелатели и там ще има и проблеми.
