0

2014 година, втори кръг на драфта в НБА. Идва ред за избор №41. Вече е толкова безинтересно и играчите толкова ненадеждни, че по телевизията върви реклама на чипс. На сцената излиза Никола Йокич – тогава комичен образ, а днес най-добрият в НБА.

Девет години по-късно същият този сърбин от град Сомбор, вече на 28, като вихрушка мина през редовния сезон и финалите, за да изведе своя Денвър Нъгетс до първа в историята титла след 4-1 победи над Маями Хийт. „Не вярваха на дебелото момче. Но то успя, така че никога не залагайте срещу дебелия“, описа пътя си Йокич пред ESPN.

Скрит от Европа

Кариерата му можеше да се развие и по друг начин, ако не беше колонката с резултатите на последна страница на „Спортски журнал“. Именно там името на баскетболиста се набило на очите на мастития спортен агент Мишко Ражнатович – основател и собственик на агенция BeoBasket. „Аз съм старомоден – и до днес чета вестници. Когато преглеждах статистиката от първенството до 18 години, забелязах, че едно момче има 29 точки и 26 борби. Следващата седмица имаше 30 точки и 27 борби. Попитах скаута си за него – пълна тишина. Не знаеше нищо, а той познава всяко дете над 10 години. Поставих му задача да провери дали този Никола е толкова добър в борбите, защото е по-голям и по-силен от другите или просто може. Върна ми обаждането след три минути с информацията, че не е по-голям, много е повратлив и талантлив, но с наднормено тегло“.

Това било достатъчно Мишко да направи нещо за първи и последен път – подписва с играч, без да го е гледал и минута. Безпогрешният му нюх за таланти не го подвежда. Днес клиентът му е звезда в НБА.

„Мишко направи най-голямата измама в историята на баскетбола. Когато премина от Мега в Денвър, никой в Европа не знаеше за Йокич, но американците вече бяха наясно. Все още не мога да си обясня как в 21-ви век може да се скрие такъв талант. Заради това агентът също заслужава пръстен от Денвър“, заяви Невен Спахия, бившият селекционер на Хърватия и помощник в Атланта Хоукс и Мамфис Гризлис.

Въздух

Темата с килограмите е актуална още от юношеските години. „Когато дойде при нас, нямаше въздух и за две обиколки. Но в него имаше нещо – ръце, талант. С това се раждаш, не се учи. След това се появи Мишко. Той бързо разбра какъв бисер расте в Нови Сад. Никола отиде в Мега, а останалото е история“, разказва Игор Ковачевич, бившият спортен директор на Войводина.

Самият Йокич има и кофти спомени от онзи период. „Бях по-малък от останалите и постоянно ронех сълзи - защото съм малък и защото съм закръглен. Търпях загуби, но точно те ме изведоха там, където съм сега. Аз съм победител, на паркета съм борец“.

Още от дете той имал вълчи апетит. Особено за вкусотиите на мама. „Приготвяше му по четири сандвича на ден, а той ги поглъщаше за 40 минути. И тогава беше ред на уличната храна и безалкохолните напитки”, разкрива пред портала Lepa&Srecna близък до семейство Йокич. „Пиех по три литра кола на ден. Последното шише беше в самолета за САЩ, когато отивах да играя в Денвър. В онзи момент проумях, че трябва да спра“, спомня си и самият Никола.

За да успее в НБА, той прави и други жертви. Налага му се да стопи мазнините около талията си, за да се превърне в днешния повратлив играч, който е пълен господар на терена и под коша.

Братя разбойници

Откакто е зад Океана, за храната у дома се грижи съпругата Наталия. „Не знам дали тя ще даде на мама да припари до кухнята“, пошегува се Йокич при преминаването си в НБА. Диетата е предписана от Денвър и не търпи възражения. Сега вместо бургери и чипс Никола хапва за закуска бъркани яйца със спанак и домати, пуешко, тост с авокадо и плодове. Обядът е пилешко месо, ориз и салата, а вечерята - риба. Преди тренировките е разрешен сандвич с пиле, след тях протеинов шейк, чиято рецепта е дълбоко пазена клубна тайна.

Любимата Наталия е и една от причините Никола да избере кариера и живот в Америка. И двамата от Сомбор, и двамата спортисти, те разбрали още като тийнейджъри, че са един за друг. През 2013-а им се наложило да се разделят – той останал да играе в Сърбия, а тя заминала да учи и тренира волейбол в Оклахома (САЩ). За да е с нея, той загърбил Европа. За да е с него, тя зарязала спорта и се преместила в колеж в Денвър. Скоро там дошли и двамата по-големи братя на баскетболиста – истински „разбойници“, които правят шоу по трибуните, псуват и пеят, но са най-верните телохранители на Никола още от ученическите години. По-големият – 42-годишният Страхиня, е познайник и на полицията, след като през 2019-а беше разследван за опит да души приятелката си. Неманя, на 39 г., пък наред с баскетбола, опитал и кариера в ММА, но не му се получило.

Коне

Другата голяма страст на Йокич са конете. Има 10 в Сърбия, два в Италия и два във Франция. „Искам още и още, може би повече, отколкото искам от баскетбола. Би било добре да спечеля надбягване“, заяви през февруари Йокич.

В Сомбор той си има собствена конюшня и точно там прекарва голяма част от времето. Именно в нея, под звуците на стара кръчмарка песен, той получи и наградата си за MVP в НБА за сезон 2021/22. За да му я връчат, пристигнаха лично треньорът Майкъл Малоун, генералният мениджър Келвин Бут и президентът Джош Кронке.

Направиха го, защото знаят колко много дължат на своя Жокер – прякор, даден му от бившия съотборник в Денвър Майк Милър, за когото било много трудно да изговаря сръбското Йокич. „Играе баскетбол така, все едно го прави на шега“, каза през 2015-а Майк, който вече е на 43 и е треньор.

Именно той е един от първите, подали ръка на Йокич, тогава на 20 и прилично закръглен. 8 години по-късно дебелото момче вече е звезда, пише история и стана първият център, избран за MVP във финала, след легендарния Шакил О'Нийл през 2002-а.