С изравнителния си гол в 95-ата минута срещу Атлетико (Мадрид) Иван Проведел се превърна в героя на старта на Шампионската лига. Стражът, който донесе точката на Лацио, всъщност играе като нападател до 15-годишен, но винаги е мечтаел да бъде именно вратар.
С тази негова роля е свързан и скъп детски спомен. Майка му Елена Калинина е преподавател по руски в московски университет, когато се запознава с баща му Венанцио – крупен производител на мебели от Порденоне, Северна Италия. Именно там 5-годишният му син Иван прави първите си стъпки във футбола.
„За разлика от другите деца дори и в мачове с приятели винаги съм искал да бъда на вратата. Вместо това ме накараха да играя като нападател. Освен това легендарният съветски вратар Лев Яшин е бил съсед на баба и майка ми и историите за него ме караха да си фантазирам. Eдва по-късно си дадох сметка колко велик е бил и че е единственият вратар, носител на „Златната топка“. Когато гледах Евро 2000, се влюбих в Толдо срещу Холандия и дълго неговият плакат висеше в спалнята ми. Срещу Федерико Маркети (пазил за Лацио и Дженоа – б.р.) дори се изправих на терена, следях го много. Той също ме вдъхнови“, твърди Проведел, който заради изключителната си енергия и белите, които прави като дете, си спечелва прякора Иван Грозни.
„Бях взел колата на татко, за да я карам сам из градчетата на родния ми район Фриули, и мама хукна да ме гони“, смее се Проведел – най-малкото от 6 деца. Другите се казват Паола, Пиера, Пиерпаоло (който е наследил бизнеса на бащата), Пиеранджела и Патриция. Единствен от тях Иван става футболист. Като нападател играе за младежките формации на Тревизо и Порденоне, а кариерата му на вратар започва в Удинезе и Киево, откъдето обикаля Италия под наем – Пиза, Перуджа, Модена, Про Верчели. През 2013-а именно неговият идол Толдо му става треньор в националния отбор до 20 г.
Висок, рус и сериозен, той твърди, че сигурно е наследил повече от майка си, благодарение на която говори руски. От малък много пътува (до Русия през лятото) и тази свобода ръководи дните му. „Свобода и гордо вдигната глава е мотото ми. Е, с моите 192 см винаги внимавам да не се ударя в някой знак, дебнещ зад ъгъла“, шегува се Проведел и добавя: „Изглеждам като студен човек, но в действителност просто трябва да се чувствам комфортно, за да се отпусна. За вратарите е ключово да бъдем разсъдливи. Ние сме „сами“ под рамката, така че трябва да обмисляме внимателно всеки избор“, обяснява Иван, който през 2017-а преминава в Емполи, но контузва крака си. Следва кратък престой в Юве Стабия в Серия Б, когато през 2020-а вкарва първия си гол за 2:2 с Асколи, също в продълженията. После Иван се връща в Серия А със Специя, откъдето идва в Лацио миналия сезон.
Сега 29-годишният Проведел е отдаден баща на сина си Александър (2), кръстен на Александър Македонски, историческа личност, която винаги го е вдъхновявала. Ръчичката на момченцето е татуирана върху лявата ръка на Иван, като едното пръстче сочи напред, защото този жест е запазена марка на футболиста. С половинката си Джудита той се запознава по Инстаграм: “Имаше дълго ухажване от моя страна, но когато веднъж успях да я изведа на среща, никога не се разделихме“.
В свободното си време Проведел обича да свири на пиано – ходи на уроци от дете, а освен това е луд по Формула 1. В началото на юли, когато лятната му ваканция свършваше, той предпочете вместо на Малдивите да отиде с кемпер с приятели да гледа Гран при на Австрия. „Като фен на Ферари се надявах на нещо по-добро, но мисля, че са на прав път. Те трябва да бъдат насърчавани. Сайнц е голям работар, който се опитва да преодолее пропастта от другите с труд. Харесвам го много, той си проправя път като мен."
Иван с месеци носи под официалната си фланелка такава с надпис „Ненчо“, какъвто бил прякорът на баща му, отишъл си през 2016-а на 82 г. „Вече не я нося, но ми харесва да мисля, че там, между гредите винаги сме двама. Той винаги ми помага отгоре, когато съм в затруднение. Най-важното е никога за нищо да не съжалявате. Нали Айнщайн казва: „Човек е стар само когато съжаленията надхвърлят мечтите му“.
Иванков е №6 във вечната класация
Вратарят с най-много голове – феноменалните 131, е бразилската легенда Рожерио Сени. Всичките му попадения са отбелязани за Сао Пауло, като 129 от тях са в официални мачове. Сени играе до 42-годишна възраст, като невероятната му кариера продължава от 1990 до 2015 г. В този период той чупи и рекордите по най-много голове, вкарани от пряк свободен удар (61) и от дузпи (69), а има и 5 мача с по два гола!
След Рожерио най-много попадения има друга прочута фигура във футбола - Хосе Луис Чилаверт, с 67, който записва постижението си между 1982 и 2004 г. Парагваецът се е разписвал в най-много международни двубои (6) и едва вторият с хеттрик. Още по-любопитно е, че през 2000 г. като играч на Велес Сарсфийлд Чилаверт реализира срещу Ривър Плейт, чийто страж Роберто Бонано също се разписва.
Във вечната ранглиста №6 е българинът Димитър Иванков с 42 гола в периода 1996 – 2012 г. 31 от тях са отбелязани в шампионатите на България (за Левски) и Турция (за Кайзериспор и Бурсаспор), 7 са за националните купи на двете страни, а 4 - за европейските клубни турнири.
Най-бързият вратарски гол е на Асмир Бегович, който още в 13-ата секунда носи 1:0 за Стоук Сити срещу Саутхемптън във Висшата лига на 2 ноември 2013 г.
Голът от най-далечно разстояние, отбелязан от страж, принадлежи на Вилхелм Хуксхорн от Дармщад, който уцелва от 103 метра във вратата на Фортуна Кьолн. Официално в Книгата на рекордите на Гинес обаче е признато само попадението на Том Кинг от Нюпорт, който вкарва от 96.01 м на Челтнъм.
