У крайна гледа български сортове памук за барут. За това съобщи пред „Телеграф“ шефката на Института по полски култури в Чирпан проф. д-р Нели Колева. Тя разказа, че колегите й от Херсон миналата година се обърнали към българските учени от института в Чирпан, за да им предоставят от българските сортове памук, за да направят изпитание дали виреят на техния климат и почва.
Власинки
Причината е, че до този момент Украйна е отглеждала сортове памук от Узбекистан, които не били подходящи за направата на барут, защото били с меки власинки. Те били наясно, че България има селекция с твърди влакна, които били подходящи за тази цел, обясни проф. Нели Колева. Тази есен украинците от Херсон ще прибират реколтата си с български памук и ще стане ясно дали ще отглеждат нашата селекция за военни цели. Професорката допълни, че ние имаме 18 сорта от влакнестата култура. А институтът в Чирпан е построен през 20-те години на миналия век, като сградата е архитектурен шедьовър. Любопитно е, че средствата за реализирането й е дала Фондация „Рокфелер“ на една от най-богатите и могъщи фамилии в света. „Не зная дали селекциите на памук са правени за военни цели“, коментира професорът.
Бум
Тя сподели, че в момента има бум на желаещи български фермери да отглеждат памук, след като се е разбрало, че ще се използва за военни цели. „Това гарантира сигурен пазар, затова желаещите са много“, обясни тя. В момента Европейският съюз дава 75 евро помощ за дка от влакнестата култура, което никак не е малко, допълни тя. У нас в момента се отглежда памук и в Южна, и в Северна България заради климатичните промени, които позволяват памукът да се чувства добре между Балкана и Дунав. Преди културата е била популярна само в южната част на страната. Масово земеделци от района на Видинско, Врачанско и Монтанско искат да минат на памук, има площи и в Шуменско, според Нели Колева.
Светлана Трифоновска
