В навечерието на 17-ия си сезон в алпийския сноуборд Радослав Янков отчита, че не е подготвен на 100%. Причината – тежката операция от дискова херния, която носителят на Световната купа за 2016 г. претърпя в края на май в Германия.
- Радо, как се реши на тази операция, след като толкова години стискаше зъби и караше с болки в кръста?
Накрая аз не само карах с големи болки, но и не можех да вървя, да стоя седнал. Общо взето, ми се влоши качеството на живот извън спорта.За първи път се замислих за травмата ми като нормален човек, а винаги преди това всичко беше подчинено на тренировките. Изобщо не разсъждавах върху това, че травмата може да застраши живота ми или да ми навреди за времето, след като приключа със спорта. Целият минал сезон обаче беше истински кошмар за мен. Въпреки това не взех лесно решението за операцията, защото тя е застрашаваща живота и от нея могат да възникнат много усложнения. Благодарен съм на федерацията, че съдейства да намеря най-подходящия специалист за такава операция.
- Имаше ли момент, в който си мислеше, че вече няма да можеш да се качиш на сноуборд?
- Да, когато легнах на кушетката, нямаше как да не си мисля дали ще мога отново да вървя и да се състезавам. Имах нужда от сериозна подкрепа в този момент и я получих от най-близките си хора – моя треньор Георги Атанасов, който дойде с мен в Германия, от семейството и приятелите. Възстановяването премина изненадващо добре и от момента, в който направих операцията, вече нямах болки. Сега също почти нямам, освен леки, защото при нас интензивността на каране е огромна.
- Когато се качи за първи път на сноуборд, какво почувства?
- Приятно беше, макар че се притеснявах да не ме заболи. Въпросът е, дори да продължат някакви проблеми, да е в рамките на търпимото. Ако те боли, веднага си 10-20-30% надолу и това са онези стотни, които те отличават от другите. Когато вече си постигнал нещо наистина качествено и се върнеш, а не ти достигат тези проценти, не е удовлетворяващо. В момента карам нелошо, просто ми липсва обем, защото трябваше да се подготвим в много кратък период.
- Промени ли се екипировката ти?
- При нас няма ограничения в екипировката и непрекъснато се измисля нещо ново. За да се тества, са нужни много добри дни на сняг, а аз и в момента продължавам с тестовете. Със зъби и нокти дращим, за да намерим най-доброто. Германците имат специален инженер, който отговаря само за пластините. Ние се борим с това, което позволяват възможностите ни. От борд до борд може да има 50 стотни разлика, тоест около 20 места, при едно и също спускане.
- А психически промени ли те изживяното в последните месеци?
- Да, и ме направи по-силен. Преоцених здравето си и осъзнах, че то е дори преди спорта. Докато аз винаги поставях спорта пред здравето, винаги се хвърлях на 100%. Надявам се да имам още години като състезател, но когато един ден спра, не бива да има сериозни последствия върху здравето ми. След операцията станах по-смирен, по-спокоен и оцених, че ще имам шанс отново да правя това, което толкова обичам.
- С тази нагласа тръгваш и към третата си олимпиада.
- На първата в Сочи нямах опит, в Пьонгчанг бях на гребена на вълната, но за съжаление нещата не ми се получиха, защото се бях пренавил и исках да стане на всяка цена. На 8 февруари догодина ще съм по-обран и по-опитен. В сноуборда най-добрите резултати идват с времето. Много от конкурентите ми ги постигнаха на по-голяма възраст от моята. Надявам се да съм здрав и да няма болки, а опитът само ще помогне.
Таня Манова
