Н е от Гърция тръгва християнството сред жените, а от нашите земи.
Не гръцкото селище Филипи, а древният Пловдив е свещеният град на свети Апостол Павел, и първата жена, кръстена в християнската вяра е пловдивчанката Лидия.
Такава версия за началото на християнството в Европа публикува канадският вестник Ottawa Evening Citizen още пред 1944 година. Автор на статията е журналистът Остин Крос.
Лидия от Филипополис е кръстена в християнската вяра в средата на I век от новата ера от свети Апостол Павел - най-видния проповедник в древността, който е имал за задача да запали по християнството населението по Беломорието и в областта Македония.
Привържениците на „гръцката“ версия за първата европейска християнка е следният абзац от Деянията на апостолите, където Лука я отразява по следния начин:„Една жена на име Лидия ни чу. Тя беше продавачка на багреница от град Тиатир, която се покланяше на Бога. Господ отвори сърцето й да се вслуша в нещата, говорени от Павел. И когато тя и домът й се кръстиха, тя ни помоли, като каза: „Ако сте ме признали за вярна на Господа, елате в къщата ми и останете“. Така че - тя ни убеди.”
Ottawa Evening Citizen, обаче излиза през 1944 година с друга версия, а именно, че Свети Апостол Павел - дясната ръка на Исус Христос, е създал първата християнска община на Балканите, не в гръцкия град Филипи, както се налага от десетилетия, а в Пловдив, в някогашния Филипополис. Пловдив и до ден днешен е на плавателната някога река Марица, където била кръстена Лидия. В гръцкото селище Филипи има само един поток, но не и плавателна река.
Според статията Свети Апостол Павел е бил хвърлен в килия във Филипополис заради проповедите си, а историци твърдят, че „Посланието на св. ап. Павел към Филипяни“ - неизменна част от Библията, е отправено именно към живеещите в днешен Пловдив..
Статията от 22 април 1944 г. на Ottawa Evening Citizen засяга и темата за бомбардировките над Пловдив по време на Втората световна война. Пловдивчанинът Петър Айолов открива публикацията в Гугъл, превежда я и я споделя във Фейсбук. По думите му, в материала обаче за бомбардировки почти не се говори, а се припомня историята на древния град Филипи (умалително от Филипополис), припомня и "Марица".
В статията си Остин Крос пише: „Пловдив беше бомбардиран. За повечето хора, които четат вестници, тази българска спирка на влакове е само едно ново име, което се появява в процеса на войната.
Съмнително е дали един от хиляда канадци е чувал някога за този град, макар че той е едно от най-известните места на света.
Християните го познават като Филипи, а гърците са го нарекли Филипополис. Българите сменят името на Пловдив след последната война и така след 2000 години градът губи своята идентичност. В древността градът е основан от Филип Македонски. Той му придава толкова блясък, че Пловдив не го е загубил повече от 2000 години след това.
Македонската династия минава през своята велика ера и се смалява до едно място за паша с разрушен амфитеатър като паметник за великото минало. Филипи придобива ново значение, когато християнският свят започва оттам, където езическият го изоставя.
Савел от Тарсус, както се е казвал свети Павел, преди да бъде канонизиран, открива първата християнска общност във Филипополис. Наистина апостолите за пръв път се описват като християни в Антиохия, но първата истинска църква е издигната във Филипополис.
Павел е бил горд от своето постижение и най-изключителното доказателство за това може да бъде намерено в неговото послание към Филипяните. Савел никога не губи връзка с църквата, която основава там, като дава втори живот на тази малка македонска общност. След последната война в пристъп на истеричния национализъм, който разруши Европа и за малко да направи това и със света, България смени името на Филипополис на Пловдив. Градът загуби своята идентичност и хиляди хора минаваха оттам с Ориент Експрес, без да знаят, че тази прашна спирка е била почитана като града на Филип и като свещен град на св. Павел.
При първото си пътуване Павел и Сила отиват в съботния ден „при реката край града“, като се надяват да намерят там юдейски молитвен дом.
Там те срещат жената на име Лидия, която е първата, възприела светото кръщение от апостол Павел на европейска земя. Тази жена и семейството на тъмничаря стават членове на първата християнска община на европейския континент, пише д-р Асен Чилингиров в свое изследване по темата.
Река Марица играе важна роля и при второто пътуване на апостол Павел в Македония. Когато той научава, че юдеите искат да го убият по време на пътуването му за Троя, той се отказва да замине по море и избира значително по-дългия речен път през Македония, качва се във Филипи на кораб и отплава за Троя, където пристига след петдневно пътуване. Само че при гръцкия град Филипи няма, не е имало –нито в миналото, нито сега - никаква река, по която да са плавали кораби.
През цялата античност и чак до средновековието на Балканския полуостров има само две плавателни реки – Дунав и Марица, сочи Чилингиров. А както е добре известно, на Марица се е намирал Филипопол – или на български Пловдив. И от този град се е пътувало по реката пет дни до Троя – колкото време е било нужно и на апостол Павел за завръщането му.
Първият епископ на Филипопол е свети Ерм, комуто апостол Павел в своето Послание до римляните, написано не по-късно от 52 година сл. Хр., изпраща своите поздрави. Лидия – продавачката на багрени платове Лидия била продавачка на багрени платове и слушала заедно с другите жени какво говори Св. Апостол Павел по време на мисията си в нейния град.
Тя и цялото й семейство се обърнали във вярата и Лидия приела Свети Павел да живее в дома им. Лидия и нейният съпруг Филит живели по времето на император Адриян (117-138 година). Филит бил царски съветник. С жена му Лидия имали двама синове Македон и Теопрепий“.
Известно е, че първите християни по нашите земи се наричали павликяни, като по-късно те са били избивани от гръцки християни, защото според тях павликяните били еретици.
