- Г-н Петков, на 18 март беше премиерата на филма „В сърцето на машината“. Каква е вашата роля?
- Играя Серафим Георгиев - Иглата. Осъден за убийство и изнасилване на доживотен затвор. Доста крайна и колоритна личност. Рецидивист. Брутален човек.
- Как протече снимачният процес и срещнахте ли трудности с образа на затворник?
- Започнахме снимки малко след локдауна. Бях много щастлив, защото само месец преди това въобще не знаех какво предстои и дали изобщо скоро ще мога да правя това, което толкова много обичам, а именно - да се занимавам с кино и театър. Имахме и лукса да се срещаме в продължение на две седмици преди началото на снимките. Мартин организира репетиции, на които минавахме по сцените… променяхме диалози… уточнявахме неща около героите - работа, която много ни помогна по време на снимките. Всички бяхме наясно с това в какво сме се прицелили като резултат. Помогна ни и това, че цялото действие се развива в един цех. Нямаше ги обичайните местения по локации, с които обикновено е свързан почти всеки снимачен процес.
- Партнирате си с едни от големите имена в родното кино - Христо Шопов, Ивайло Христов, Юлиан Вергов, Алекандър Сано, Башар Рахал... Сработихте ли се лесно и какво научихте заедно по време на целия този процес?
- Наистина много силна група. С някои от тях съм снимал, с други сме играли в театъра, но например не се познавах с Игор Ангелов (Сатъра) и бях много впечатлен от начина му на работа. Всички си станахме много близки. Научих много не само от това, че си партнирах с тях, но също и за начина на работа на снимачната площадка. Наистина беше удоволствие. В нашата затворническа група Ивайло Христов (Даскала), който има огромен опит в киното и театъра, беше този, от когото научих най-много.
- Как се подготвя човек за ролята на затворник и с какви очи погледнахте липсата на свобода у осъден на затвор за тежко престъпление (как се влиза в обувките на затворник)?
- Едно от нещата, които винаги са ме привличали в актьорската професия, е това, че тя позволява свободата да живееш в образи, които са тотално различни от теб самия. Да правиш неща, за които след това никой не те държи отговорен. Тази свобода е вдъхновяваща и едновременно с това поучителна. Играл съм всякакви персонажи и, честно казано, в повечето случаи съм благодарен, че са толкова далеч от мен самия и от начина ми на живот.
- Свободата ли е най-ценното, с което разполагаме, и до какво води липсата й?
- Свободата е нещо, което може би в забързаното си ежедневие понякога приемаме като даденост. Едва когато усетим липсата й, осъзнаваме колко е важна тя. Разбира се, не е нужно да си в затвора, за да не си свободен. Свободата е право на всеки човек, но за нея често се изисква да се бориш и да я заслужиш. Има много хора, които са на свобода, но са роби в мисленето и манталитета си.
- Вярвате ли в изкуплението?
- Аз винаги се въздържам от това да съдя. Истината винаги има и друга страна, друга гледна точка и се стремя никога да не забравям това. Не съм злопаметен и мисля, че всеки има право на втори шанс. Всеки може да сгреши, въпросът е как това резонира в самия него. Въпрос на лична преценка и воля е да можеш да обърнеш нещата така, че да извлечеш смисъл от случилото се.
- Смятате ли, че желанието да бъдеш човек е по-силно от инстинкта за самосъхранение?
- Има много примери за хора, дали живота си за кауза в знак на протест, за да станат искрата, която би помогнала да се запали огънят на свободата. Да бъдеш човек обаче, невинаги е свързано със саможертва. Понякога се изисква много малко. Въпросът е да спреш… да се замислиш… да се осъзнаеш, както се казва.
- Премиерата на филма бе отлагана няколко пъти заради епидемията от коронавирус. Защо е важно да го гледаме? И то на голям екран!
- „В сърцето на машината“ е филм, който направихме с голямо желание във време, когато всичко изглеждаше невъзможно и обречено. Радвам се, че най-накрая хората ще могат да го гледат на голям екран. Смятам, че тази история не се ограничава във времето или обстоятелствата, за които е писана. Тя не е просто история за едни затворници по времето на соца. Темата за свободата, стремежа към нея, любовта, самотата, надеждата. Всички тези теми са важни и големи. Заради тях си заслужава хората да видят този филм.
- Извън „В сърцето на машината“ ви предстоят още две премиери тази пролет - във филмите на Светослав Драганов и Виктор Божинов. Какви са вашите герои в тях?
- В „Смирен“ играя режисьор на документални филми. Филмът показва два дни от живота на този човек. Преди дни беше отличен със Специалната награда на журито на София филм фест. Премиерата ще е наесен в кината. В „Бягство“ играя човек, роден и израснал в Родопите, който в миналото е имал проблеми с наркотиците, преодолял ги е и сега работи в комуна, където отговаря за наркозависими. Премиерата в кината ще е на 11 май.
- Кой е образът, който няма да забравите никога и бихте искали да изиграете отново?
- Когато бях на 21, играх Иван Карамазов в представление по романа на Достоевски „Братя Карамазови“. Това беше една от първите ми роли в театъра. Бих го изиграл отново сега.
- Обичате ли криминалните сюжети? В „Отдел издирване“ по NOVA бяхте от другата страна, на полицията и реда. От коя страна се чувствахте по-сигурен в ролята си?
- Обичам ролите си. Актьорът е длъжен да защитава героите си, така че аз не ги деля на добри и лоши персонажи. Всеки има своите мотиви и ги защитава.
- А как се чувствате в театъра и в кои роли могат да ви гледат феновете на живото изкуство до края на сезона? Ще репетирате ли нещо ново за предстоящия сезон?
- В момента играя в „NeoДачници“ и „Капитал(на) грешка“ с режисьор Иван Пантелеев, „Наблюдателите“ с режисьор Явор Гърдев и в „Лисичета“ и „Нова земя“ с режисьор Бина Харалампиева. Всички представления са в Народен театър „Иван Вазов“.
- Извън актьорството кой е Христо Петков?
- Един обикновен човек.
- Какво е най-важното, на което искате да научите сина си, и на какво ви учи той вас всекидневно?
- Няма невъзможни неща! Това непрекъснато му повтарям. А той мен ме учи на всякакви неща. Всеки ден! Много често, когато се ядосвам за нещо, той ми казва: „Тати, това не е най-важното. По-важно е, че сме здрави и се обичаме!“
- Какво пожелавате на нашите читатели?
- Същото, което синът ми ми казва на мен. Да ходят на театър, да гледат български филми и да слушат подкаста на Лили Гелева „Свободно падане“. Има го в Spotify, Apple Music, Deezer и Soundcloud.
Това е той:
-Роден е в град Варна на 19 януари 1980 г.
-Завършва през 2002 г. НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Надежда Сейкова
-От 2011 г. е актьор в Народен театър „Иван Вазов“
-През 2010 г. е номиниран за награда „Икар“ за главна мъжка роля в „ОООО - Сънят на Гогол“, а през 2016 година е номиниран за „Икар“ за поддържаща мъжка роля за Презвитер Козма в „Процесът против богомилите“ от Стефан Цанев
-Участва в сериалите на NOVA “Дяволското гърло“ и „Отдел Издирване“
Екатерина Томова
