- Г-н Илчев, на 18 декември предстои „Ексклузивна актьорска нощ“ в зала 1 на НДК - какво да очакват приятелите на изкуството?
- Eдин много хубав коледен концерт, с десетки артисти и приятели. Ще има много хумор и песни, нещо, което винаги е забавлявало хората. Това не е формула, която е създадена отсега, това са забавни предавания и програми, които са правени още в годините, когато бях дете. По онова време се събираха хора от цирка, сцената... Ще бъде нещо свежо.
- Кои артисти вземат участие и как се сработихте?
- Ще играя с Мария Сапунджиева, Кирил Ефремов, Аня Пенчева, Драгомир Драганов, Фики Стораро, Мариус Куркински, Александър Кадиев и много други. Всички творим в различни жанрове и ще бъде интересно. Вече репетираме, сюжетът ни си има гръбнак и сценарий. Публиката ще види както индивидуални скечове, така и изяви по двойки. Лесно се сработихме, защото се познаваме от години. С повечето от тях сме си партнирали редица пъти. Съществуваше спойка, до момента не сме изпитвали затруднения. Такива спектакли правихме още лятото, обикаляхме страната - пробвано е, знаем, че върви и хората го харесват. А сега те имат нужда от точно това.
- Какъв е вашият герой?
- Аз имам скечове и фокуси - и смешни, и по-сериозни. Нека бъде изненада.
- Ще има ли друга дата за представлението?
- На 18 и 22 декември концертите са празнични. Ние имаме подобно представление, което се казва „Направихте ме на луд“ - едно от най-успешните представления, което пътува в кризата. В него отново играя с Мария Сапунджиева, Кирил Ефремов и Руслан Мъйнов. Сменят се изпълнителите. Може би след Нова година ще продължим да го представяме. Планирали сме посещения в Германия и Англия.
- Част сте от видеопоредицата "Чувство за хумор", реализирана от Музея на хумора и сатирата. Каква е ролята ви в проекта?
- Замесен е Габровският театър и моят приятел Даниел Ненчев, който ме покани. Събират се популярни хора, които разказват смешни истории, обвързани с Дома на хумора и сатирата. Имах удоволствието да разкажа интересни случки и се получи страхотно филмче.
- Отскоро представяте различни магически предмети онлайн, как се роди идеята?
- Отскоро го правя в социалните мрежи. Разбира се, това е базирано на моята стара идея и голяма мечта да направя Музей на илюзионното изкуство у нас. Той е почти готов, подкрепен е от Министерството на културата и ако имаме късмет, скоро ще отвори врати. Ще бъде в с. Момчиловци, откъдето съм аз. Имаме сградата, финансирането е на път. От 30 г. събирам реквизит от нашите големи илюзионисти, не само че ги събирам, а към момента притежавам най-богатата колекция в България.
- За коя сграда става дума?
- Общината в Смолян я дари още миналото лято. Представлява бивш плетачен цех, много голяма сграда точно в центъра на селото. Отдавна не функционираше. Движа проекта от дълго време, с помощта на управляващите ще се реализира. Има готов проект, направен е от възможно най-добрите специалисти, вещи в представянето на колекциите. Голяма част от реквизита вече е там, останалото е при мен. Цяло лято имаше хора, туристи, които искат да го видят... Така ми хрумна да показвам някои от магическите предмети онлайн. Това са ценни неща - на Мистър Сенко, на Орфи, на Факира Мити... Говорим за най-големите имена. Сред любопитните е електрическият стол на Сенко, изработен още през 1930 г., това е уникално. В света няма подобна колекция. Единствената, която е известна за мен, е на Дейвид Копърфийлд в Лас Веган, но тя е частна. Там се допускат малко хора, тя е от голям мащаб на световно ниво, а моята ще е българска.
- Автор сте на първата българска книга за фокуси, успя ли изданието на провокира очаквания интерес?
- Огромен интерес! Направих я преди пандемията, не знаех какъв тираж да пусна и реших да заложа на 5000 бр. Мислех си, че няма да се продаде. След една седмица от Книгомания се свързаха с мен, за да ми съобщят, че всичко е изчерпано. Направих още един тираж. В страната ни има преводни книги, но подобно българско луксозно издание се среща за първи път на пазара. Подготвях я дълги години, стана хубава и се харесва. Има 50 различни фокуса и 3 подаръка, включена е автобиография, в която разказвам интересни случки и срещи с големи личности.
- Един от тях е Мистър Сенко. Кои са останалите ключови срещи?
- Щастлив съм за посещението в дома на Мистър Сенко. Животът ме е срещал с големи хора, които са ми помагали и подкрепяли. Така се е стекъл и съм благодарен на Господ. Имам много спомени, моите неща не се случиха по лесния път - израснах в малко село, в години, в които трудно се излизаше. Записах Медицински колеж в София, само и само да изчистя диалекта и да отида във ВИТИЗ. В рода ми нямаше артисти, нямаше кой да ме подготви... Кандидатствах в период, в който за 10 места се бореха над 3000 души. Бончо Урумов ме подготви. Бях приет в класа на един мой любим човек - Стефан Данаилов. Той често казваше, че сме любимият му випуск. Нямаше политически ангажименти и беше с нас от сутрин до вечер. Учех с Башар Рахал, Стефани Колева, Иван Бърнев, Асен Блатечки - силен випуск, който досега работи в театъра и киното. Вече 25-30 години сме реализирани. „Спукано гърне“, „Комиците“, „Столичани в повече“ - всички тези проекти са ме срещали с ключови фигури. Радост е, че бяха и близки приятели.
- Върнахме лентата към студентските ви години, как се забавлявахте по онова време?
- Младите вече не се събират като нас... Ние бяхме денонощно заедно, това бяха едни от най-хубавите ми години. Имахме страхотна компания, размотавахме се със самочувствие, защото ни учеше най-големият все пак. Стефан Данаилов прекарваше много време с нас. Той ни създаде, водеше ни навсякъде с него - играехме, снимахме се във филми. Водеше ни често у тях, а и ние всяка вечер се събирахме в някоя къща. Не е било нещо претенциозно, не мислехме с какво сме облечени, ние бяхме бедни, но си изкарвахме хубаво. Бяхме по клубовете, къщите, квартирите - страхотни години, в които бяхме заедно.
- Освен на обичта на хората се радвате на здраво и сплотено семейство - каква е рецептата за щастлив живот?
- Късмет е! Попаднал съм на свястна жена, която е артистка. И това не ни е попречило. Тя се грижи много добре за мен и детето. Сходствата ни събраха, никога не сме имали проблеми или противоречия. Тя се е отдала на сина ни, работи в Младежкия театър. Живеем кротко, с добрина и смирение.
- Преди време синът ви искаше да става актьор, режисьор... А сега?
- Той е на 16 г. Много добър и възпитан е, не че ми е дете. Радва ме и ме топли. По никакъв начин не проявил пубертет, който да ме тревожи. Иска да е актьор, а какво ще се случи - не знам. Тегли го, наблюдавам го и му се удава. Дано му провърви, защото тази професия е абсолютен шанс и късмет. Трябва труд, талант и доза късмет, важно е къде и при кого ще попаднеш. Аз имах късмет и затова така се разви животът ми.
- Учим се да живеем по време на COVID-19, как ви се отрази пандемията?
- Аз съм за ваксините и зелените сертификати, това е единственият начин да се справим. Бях сред първите ваксинирани, когато все още имаше само един вид ваксина. Сега съм с трета игла. Това ще ни отърве. Трябва да вземем пример от света, за да се спасим.
- Предстоят едни от най-светлите празници, имате ли план и каква е равносметката за изминалите месеци?
- Ще бъда на работа, така както всяка година. Такава е професията (смее се). Тази година беше трудна, нашето изкуство пострада най-много, отрази се, но не се отчаях. Имаше достатъчно работа. За мен е важно, че се случи една мечта - „Догодина по същото време“ с Александра Сърчаджиева и режисьор Ивайло Христов. Ако съм имал детска мечта - това е. Играем го с голяма любов в Пловдив. Премиерата в София ще е догодина, пожелавам си пълни зали, защото виждам с каква обич ни обгръща публиката - пълен салон, с изправени и разплакани хора. Излизам отстрани и виждам екипа, който го е гледал толкова пъти, а също плаче. Това няма как да не ти достави удоволствие и радост. Темата е човешка, истински класически театър, който трябва да се види - смешно, тъжно и вълнуващо. В края на март догодина ще излезе моето представление с фокуси във Военния театър. След две години ще успея да направя премиерата. Ще бъде през април. Ще се случи по същото време. Един голям илюзионен спектакъл, който, живот и здраве, ще покажа!
Роден е на 3 май 1972 г. в с. Момчиловци
Учи за кратко в медицинския колеж в София, преди да се ориентира към актьорското майсторство
От 1992 г. до 1996 г. учи в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” в класа на професор Стефан Данаилов
От 1997 г. е актьор в групата на Театъра на Българската армия.
Става известен в края на 90-те години с участието си в предаването "Спукано гърне"
Пренася се в комедийното шоу "Комиците"
Взел е занаята от българския илюзионист Мистер Сенко
Известните филми, в които играе, са „Изневяра“ и „Столичани в повече“
Стефани Тонева
