Какво открихте като режисьор, но и като жена в интимните стихове на Иван Вазов в постановката „О, ти, която и да си“?
Това беше голяма изненада, защото разбрах колко чувствителен е Иван Вазов, колко внимателен е към жените. Обича ги по свой, неповторим начин, обгръща ги в тайнственост, запомня ги в думи, скрива ги в стихове, за да ги забрави. Знаете ли, той се е срамувал от личния си живот и с никого не го е споделял. Едва към края на живота си издава стихосбирката „ Люлякът ми замириса“. Голяма част от стиховете са посветени на Евгения Марс. Предложението да бъда режисьор на този спектакъл дойде от актрисите, четири великолепни жени – Биляна Петринска, Параскева Джукелова, Радина Боршош и Ева Тепавичарова. Непременно гледайте „О, ти, която и да си“! В началото бях много резервирана, но направихме едно нежно, красиво представление, в което разказваме за чувствителността на Вазов и за изключителните жени, с които е общувал. За него шедьовърът на природата е хубавата жена. Имал е наистина много жени, но е бил моногамен. За мен това беше пътуване в живота на Вазов. За себе си открих една истинска женственост, една търпеливост, една всеотдайност. Всяка жена има своя характер, своите грешки. Но аз като жена се интересувам от тези качества и съм ги засилила в представлението.
И в моноспектакъла ви „Пътят към Афродита” споделяте ваши лични преживявания? Какви са предизвикателствата в това да бъдеш жена сега, в епоха на съревнование и всекидневни битки?
Това е моето любимо представление, с което съм обиколила света и играя вече седма година. То е представление за радостта от живота въпреки всичко, изразява истинска любов към този дар от Бога. Как сами да се отгледаме и да бъдем по-женствени и хармонични. Много го обичам и каня хората да го гледат. Колкото е откровена Исабел Алиенде, толкова съм и аз. Тя ме провокира да кажа много лични и важни неща. И едно от тях е, че все още не съм достатъчно осъзната и имам да уча още толкова неща.
Коя от мечтите си загубихте, когато избрахте актьорската професия?
Исках да стана археолог, но то беше едно младежко желание. Обичах Египет, древните цивилизации, четях история и се интересувах от тези други светове. Но всъщност актьорската професия и режисьорската работа се оказаха абсолютна археология на душата. Изследвам емоциите, страстите, мислите, желанията, това е откривателска дейност. Така правя и ролите си – изследвам героините си и техните емоции. Да не говорим за режисурата. Затова уча и психология в Института за Неорайхианска аналитична психотерапия вече три години. Исках да науча повече за човека, за себе си.
Има ли роля, за която все още мечтаете?
Искам да се развивам в режисурата. Искам хубави класически текстове. Имам нещо предвид, но нека да се случи. Искам да играя на сцената, но режисурата е онова, което ме вълнува дори повече.
Какво научихте за себе си и какво все още „храни“ вдъхновението ви в тези смутни времена?
Влюбена съм в работата си. За мен театърът е като един вълшебен принц, в когото съм влюбена. Гледам да правя нещата така, че да стават въпреки всичко. Вдъхновявам се от съпруга си, от приятелите си, от живота. Никога не съм се обезсърчавала. Забравям и всички лоши неща. Те не са мои, те са проблемите на някого другиго, който ти е сторил нещо лошо. Трябва да се учим. Аз се уча.
Излъчвате някаква фаталност, дисциплинирана женственост, позволявате ли си изобщо понякога небрежност, давате ли си свобода?
Започнах да го правя. Защото съм имала ситуации, в които отивах на пазар с токчета и елегантна, за да пазарувам домати и чушки. Което, както и да го погледнеш отстрани, е смешно. Защото така съм възпитана - всеки ден е празник и някак дори пазаруването е такъв. Но няма нужда да си с токчета и риза от сатен. Ходила съм и с анцуг. Обърнала съм другата страна на монетата, дори излизам без грим. Това се едни упражнения, в които човек трябва да е по-истински и по-смел. Но ми трябваше време, докато го разбера. Занимавам се със себе си. Но ето, в един момент решаваш да излезеш на улицата без грим и е толкова хубаво слънцето да те грее... важно е да се усмихваш и да си благодарен за всеки миг.
Коя е историята в живота ви, която описва най-категорично същността ви? Кое преживяване?
Моят живот е като на Алиса в страната на чудесата. Имам чудеса в живота си – срещата с моя съпруг, родителите ми, сина ми. Дори когато не харесвам всичко в тях, те ме учат на толкова много неща. Това е чудно. Чудно е и че на тези години все още работя, развивам се. Това са чудеса. При Алиса нещата са с главата надолу, но те и при мен са били такива понякога. Тази неосъзнатост, за която ви казах, това е нещото - когато човек не е осъзнат, той прави своите грешки.
Кога сте се проваляли?
Много пъти съм се проваляла, но сега разбирам защо. Елизабет Първа казва в моя пиеса – „преди се страхувах от дълбоката вода, сега разбирам, че там няма нищо, там се оглеждаме само ние“. Не бива да се страхуваме от това, което ще видим там. Дълбоката вода и провалите са страшно полезни, но трябва да имаш сетива за тях, да ги усетиш, да ги разбереш. И никога повече да не ги допускаш. Можеш да правиш други грешки, но никога същите. Имала съм много провали и съм страшно благодарна. Сега, като правя грешки, те са нови и все по-малко.
Кога красотата ви е пречила?
Сигурно ми е пречило, но вече не се замислям за това и се старая да развивам вътрешния си свят. Отново ще цитирам една моя героиня - Мадам Рубинщайн - „няма грозни жени, има мързеливи“. Това не значи просто да се грижиш за външния си вид, а за вътрешния свят. Всяка жена е прекрасна, дори да няма изящни черти, тя носи вътрешна красота. Това е богатство. Мисля, че всеки човек има харизма и трябва да я отглежда. Това е огледалото, в което се оглеждаш. Да видиш слабостите си и да ги осъзнаеш. Това оформя човека.
Казвате, че изглеждате по един начин, а се държите по друг. Какво остава скрито, какво не разбират хората за вас?
Това е защита. За да може човек да оцелее, слага маски за различни ситуации. Маската на любовницата, на домакинята, на майката, на актрисата. Не е много добре. Защото истински мъдрите хора изглеждат така, както се чувстват и мислят. Няма разминаване, няма задкулисие. Трудно се постига, но много ми се иска да го направя. Понякога имаме нужда, но не трябва да сме прекалено задкулисни. Да, целият свят е сцена. И, да, в живота има много по-добри артисти, отколкото актьори на сцената.
Определяте се като актриса с почитатели, а не като популярна жена. Какво казвате с това?
Известни са тези, които непрекъснато се снимат. В нашата гилдия мъжете са онези, които са по-известни. Жените ги правят такива, те ги обожават. Мъжете са и по-суетни. Дамите водят на театър партньорите си, за да гледат мои прекрасни колеги. Не зная някой мъж да заведе жена си на театър, за да гледа Бойка Велкова. Това по-трудно ще се случи. Това е природа, която не бива да бъде следвана. Аз лично бих се радвала да знаят коя съм, за да дойдат в театъра и да им споделя моите спектакли. Театърът е отсъствие на омраза, той е диалог, споделяне. Искам да знаят коя съм, за да бъдат в театъра. Театърът може да те извиси, но и да те забавлява.
Кой е успехът, който ви е плашил и изисквал най-много от вас?
Всичко е бял лист, всяко нещо е трудно, докато се случи. Понякога не се получава. Опитвам се да изграждам всичко с радост и любов. Костваше ми дълги години, за да се науча. С голямо притеснение и вечно недоволство не можеш да постигнеш големи неща. Вече не се страхувам. Аз съм екипен играч.
Вече 30 години сте заедно с Теодосий Спасов. Толкова творческа енергия в един дом не натежава ли?
Изпитвам благодарност, че сме заедно и вървим напред. Всеки е в своя коловоз, в своето изкуство и всичко е прекрасно. Радвам се, че синът ми се занимава с дипломация. Уважавам личния му избор. В нашата професия е много трудно, трябва да искаш да станеш артист, за да бъдеш такъв.
ТОВА Е ТЯ:
*Бойка Велкова е родена на 16 юни
*Специализира в една от най-добрите театрални школи в света – „Ли Страсбърг“ в Ню Йорк
*Сред ролите в театъра са сценичните й превъплъщения като Агафя Тихоновна в „Женитба“ от Гогол, Елена Андреевна във „Вуйчо Ваньо“ от Чехов, Олга от „Три сестри“ от А. П. Чехов, Виола в „12-а нощ“ от Шекспир, Жана д`Арк в „Жана д`Арк“ от Минков, Мадам Тербуш в „Развратника“ от Шмит, Мис Робинсон в „Абсолвентът“ от Джонс, Марта в „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ от Олби, Мисис Чивли в „Идеалният мъж“ от Оскар Уайлд и много други
*В киното се снима в „Боянският майстор“, „Йо-хо-хо“, Птицата“, „Църква за вълци“, „Вуйчото“, „Леден сън, „Приятелите ме наричат чичо“
Галина Попова
