К адифена, уютна и бурно море от емоции, вълнения и съмнения, Белослава поне още 22 години няма да намери пристан.
През тази година поставя ново начало, но и прави равносметка на изминатия път. Като жена, която знае как да държи юздите на живота и егото си, нейната максима е, че работата винаги трябва да се върши отговорно и сериозно, но не и човекът да се приема твърде важно. Той е само инструментът. В годините обаче често това я е карало да подценява онова, което е постигнала, да се чувства смутена от успеха и вниманието на медиите и публиката си. Книгата й пък ще бъде най-сантименталната част от празника, защото ще събере 20 години от живота й в снимков архив. Не само нейно дело, но и на фотографи, нейни почитатели, фотосесии, корици на списания, за да се превърне в документална фотокнига с разкази, които ще подкрепят фотосите.
22 години по-късно знае, че всяко усилие си е струвало и тя е на точното място с „Моята музика“. Това заглавие ще носи петият й албум, или поне докато не го промени. По празничния повод Белослава пише документална книга, която пък поне засега се нарича „Вътрешен човек“, и подготвя национално турне. „Когато беше кръгъл юбилей - 20 години, през 2020 г. - се случи пикът на пандемията. Бяхме затворени, нямаше как. Затова реших да отпразнувам 22-рата годишнина. А и четох, че тази година Раците, Рибите и Скорпионите ще са в подем. Самата аз съм зодия Рак", вярва в неслучайните знаци певицата.
Гласът й е толкова въздействащ, дори само когато говори, но преди повече от 25 години опитва да разкрие друга своя страст - фотографията. Учи и завършва рекламна фотография в Лос Анджелис. Но бързо се връща, след като осъзнава, че това няма да бъде нейната голяма любов. По онова време обаче тя е голямата любов за един мъж - актьорът Мариан Вълев. Срещат се, когато Куката е студент в НАТФИЗ, а Белослава тъкмо се е завърнала през лятото от Калифорния. В края на втората година от следването й той заминава при нея в Лос Анджелис. Живеят заедно няколко месеца. Мариан посещава различни кастинги, но не успява да се реализира. „Нямам дори спомен защо, толкова естествено се случиха нещата”, споделяла е Белослава за тази връзка.
Завръщайки се в България, решава, че това, с което най-много иска да се занимава, е музиката, но някак небрежно. Сформира своя група „Трип“, с която се изявява на софийските клубни сцени. Носи страха от провал още от първите си опити пред публика. С групата трябва да се явят на „Аполония“, а това я превръща в кълбо от емоции. Толкова се страхувала, че още помни плочките в банята на хотелската си стая. Въпреки всичките си терзания се явява в две поредни години на „Златния Орфей“ - през 1998 и 1999 г. И от двете фестивални участия си тръгва с награди. Но онова, което я превръща в победителка, е, че за първи път получава признание за гласа си. Наричат я „бялата негърка“ заради мекия и топъл вокал и стиловата й ориентация към соул и джаз музиката. Самата тя винаги си е представяла, че в следващия си живот ще бъде чернокожа и отново певица.
Преди 22 години тя е преди всичко майка на Божидара, но със същата любов, макар и плахо, вече отглежда и другото си дете - музиката. Завършва Музикалната академия, но не изпада в амбициозни планове как ще разбива класациите. През 2000 г. се ражда златното поколение на българския поп - Мария Илиева, „Каризма“, D2, “Остава“, Графа, Любо Киров и тя. Става част от онази паметна ера съвсем естествено. Генераторът на толкова много талант и възможности е телевизия ММ, която превръща всяка изява на всеобщите любимци в събитие. След толкова много знаци на съдбата Белослава вече е убедена, че музиката ще е нейният път. Тогава дръзва да издаде и дебютния си албум „Улици“. Едноименният й сингъл заема първите места в класациите. Получава куп награди - за албум, за сингъл, за певица на годината.
По първия си албум работи с легендарния за ъндърграунд сцената ни Петър Дундаков от „Тибетски сърца“. Най-накрая приема мисията си. И въпреки че 22 години по-късно изглежда да е натрупала достатъчно самоувереност, Белослава все още мисли, че може да я очаква и нещо друго. Когато съмненията й вземат връх, си припомня, че музиката е онази спътница, с която тя винаги е вървяла и приемала като най-добрата си приятелка, с каквото и друго да се е занимавала. Прави я пълноценна и смела, когато се изправи пред публиката си. И сега обаче, когато знае какво и как е важно да се случи, се опасява да не би да е скучна и да е изпяла и написала всичко. Веднага след тази мисъл започва да се успокоява, че никога не е правила компромис и е спазвала хигиена на личността. Дисциплинирана е и не следва модни капризи - било в музиката или в личния си стил, защото онова, което се случва зад кулисите, е истинският блясък на една знаменитост.
С тази осъзнатост опазва и семейството си. Не си позволява да замесва личния си свят с този на
работата. Дъщеря й Дара и съпругът й Евгени са винаги на първо място. Дори в годините, когато кариерата й е в разцвета си, първо приготвя вечерята, чете приказки на дъщеря си и изчаква търпеливо всички да заспят. Едва след това започва да пише, да слуша музика. Научила се е да бъде толкова всеотдайна жена, след като години наред е прекарала с майка си - актрисата Анета Сотирова, в театъра. И го мрази. Ограбил е твърде много от детството й, а за нейната „домашна порода“ това е твърде висока цена. Затова превръща тази болка във вдъхновение. Няма по-мощен творчески заряд от това да знаеш, че хората, които обичаш, спят близо до теб и ти имаш цялата свобода да твориш, убедена е Белослава.
Ако театърът се оказва арена на най-големите й разочарования, то кабинетът на баща й - психиатъра д-р Борислав Стоянов, е мястото, на което тя научава как да се справя. Именно от него разбира как човек трябва да възпитава тревогите си и че щастието е „яко бачкане“. Някъде там, в онзи кабинет, се ражда и една мечта, която все още не е реализирала, но пък толкова пъти е изпявала. Представя си собствено радиопредаване, в което тя е психотерапевт - звучи хубава музика, а хората й споделят тревогите, желанията, страховете си. Едва ли би имало по-добър изповедник от нея. А когато иска да разкрие собствената си женственост, има само едно утвърждение - „няма нищо по-съвършено от една чиста, гола и боса жена“ .
Записва идеите си на рецепти за лекарства
Винаги е писала сама текстовете си. Дори става посред нощ, обикновено се буди в 4 часа, за да запише фраза, мисъл, които са й хрумнали насън. До леглото си има тефтер, в който записва всичко, което въображението й ражда. Дори на рецептите си за лекарства изписва идеи. Сега обаче друг й отправя предизвикателство и тя го приема с радост за албума си „Моята музика“. И по този проект работи с професионалисти като Антони Рикев, с когото от три години създават аранжиментите и текстовете. За първи път в кариерата си създава албум, в който текстът и музиката са написани от друг - Бобо от Bobo and the Gang. Към проекта, който ще бъде готов до края на годината, се присъединяват и нейните приятели Живко Петров и Вълен Милчев.
Издава сборник с 410 рецепти, притежава над 120 кулинарни книги
Почти е готова и с новата си кулинарна книга. Събрала е над 410 авторски рецепти, а кулинарните си шедьоври е заснела сама, в квадратен формат, според алгоритъма на Инстаграм. Освен от собствените си рецепти се вдъхновява и от онези, събрани в над 120 кулинарни книги, които е купувала от целия свят. Въпреки почти академичните си познания в кулинарията предпочита да импровизира, и то с малко продукти. Почива си, когато готви. Прави го, защото я смирява и й действа като медитация.
Галина Попова
