Борис бе истински лидер в племето на Шампионите. Атлетът - каскадьор влизаше винаги пръв в битките и даваше кураж и пример на останалите със смелостта си. Юрисконсултът и тежкоатлет, той донесе промяната в племето и го обедини. Върна Шампионите в правия път. Начело с него, племето започна отново да печели битките на Арената. Борис е шампион в чупенето на рекорди и има защитени два рекорда за Гинес. Изключително силов играч, определян от водещите за истински Супермен, който приемаше загубите с достойнство. Какви са емоциите, през които преминава и какви изводи и равносметки си прави след края на предаването, Борис разказа в ефира на Нова ТВ.
За приключението „Игри на волята: България“
„За участие в „Игри на волята: България“ е необходима физическа подготовка, но както виждаме има и много играчи, които се справят добре и напредват в играта, без да са физически подготвени. Затова според мен тя е от значение, но по-важна е психическата устойчивост. Как комуникираш с хората и как се справяш в социалния аспект на играта. На кастингите ходят много физически силни кандидати, но нещо им липсва, за да достигнат до самата игра. Затова бих казал, че социалния аспект е по-важен“, коментира въпроса какви качества са необходими за участие в риалитито.
Причините да се запише за „Игри на волята: България“
„В живота си се занимавам със спорт и се опитвам да е на професионално ниво. Не ми липсва състезателния дух в живота, но ми беше интересно да се пробвам на такъв тип игри, в които случаен човек може да е наравно с мен или дори по-добър. Главната причина е, че съм такъв тип човек, на който когато нещо му стане интересно, бих искал да го опитам. Това беше мотива ми да се запиша въобще, а вторият бе моята приятелка, която е изключителен фен на „Игрите“. Планът беше да се запишем заедно двамата. Щеше да е интересно за самото предаване, но аз не съм по драматургията и предпочетохме да си го спестим. Затова аз влязох като тест пилот. Разказал съм й всичко и тя е подала документите си за кастинг. Сега очакваме да видим дали ще успее да премине напред, но със сигурност ще бъде добре подготвена“, разказва в студиото на „На кафе“ атлетът.
За подготовката, която планира за приятелката си
„Тя е изключителен атлет. Но няма как да се подготвиш психически. Или си психически устойчив или не си. Цял живот работиш в тази посока и ако се решил да станеш по-стабилен психически, физически и емоционално, това зависи от теб. Тя е много темпераментна, взривоопасна и е огнен човек. От тази гледна точка, мисля, че за нея най-важното ще е да е търпелива с останалите и с определен тип несправедливости. Тя е изключително честолюбива и много ще се напряга“, разсъждава Борис.
За заразителния му смях в предаването
„Честно казано не се бях смял така от години. Когато бях дете около мен всички си мислеха, че се насилвам, когато се засмея по този начин. Истината е, че това е финалната ми фаза когато почвам като магаре да издавам някакви нечленоразделни звуци. Веселото е, че повлича крак и създава лавинообразен ефект. Всеки път когато съм се засмял по такъв начин, обикновено около 30-40 минути продължават всички да се смеят. В „Игри на волята“ ми се случи няколко пъти да се смея толкова много и в племето на Шампионите, и при Приключенците. Това беше положителната страна, че често имаше такива моменти, като не всички от тях са достигнали до екран. Аз лично съм си изкарал много добре в „Игрите“, заобиколен от хубави хора“, разкрива каскадьорът.
Как приема загубите?
„Загубата тежи на спортиста или на треньора в мен, защото и трасето беше малко по-тежко отколкото трябваше да бъде за мен лично, заради позиционирането на веригата. Няма значение, аз трябваше да се справя, но споменът е положителен при всички положения и си остава за цял живот. С няколко човека със сигурност мога да се нарека приятел. Разбирам се с всички, но с някои не комуникирам толкова много, колкото с други“, признава Борис.
„Когато излязох бях емоционално на много високи нива. Излизаш от стерилна среда и попадаш рязко във външния свят. Ядох може би след двайсет часа след като излязох. Сядах, мислих, почивах си, чух се с близките, организирах си прибирането…“, коментира въпроса относно глада и дали е бил от голямо значение за него.
За интереса от страна на фенове
„Почти няма ден навън, в който да не ме спрат няколко пъти случайни минувачи на улицата и 100% при тези срещи си тръгвам с усмивка. Хората са изключително позитивни, споделят хубави неща и искат да им разказвам. Аз съм си 100% такъв какъвто съм вътре и навън. Мразя да се карат около мен, опитвам се да сплотявам хората и да дам повече от себе си. Една от лошите случки беше именно с храната, която беше вкарана. За тези две седмици на Реката, аз олекнах с почти 14 кг. Заслужено си понесохме наказанието. Всички от близките ми хора ме подкрепяха и съм получил само опора от тях.“
За дейностите свързани с благотворителност
„Едно от първите неща, които направих след „Игрите“ бе подготовката ми за това предизвикателство. Нарекохме го 24 часа Crossfit предизвикателство „Мърф“. Кръстена е на един лейтенант и самата тренировка включва 1600 м бягане, 100 набирания, 200 лицеви опори, 300 клека и 1600 м бягане още, с жилетка с тежести от 9 кг. Целта беше 4 души да се редуваме на всеки час и да направим тренировката по 6 пъти на човек в рамките на 24 часа. Успяхме и тя беше с цел да привлечем интерес, който иска да пробва. Бяхме оставили кутия за дарения, събирайки пари за училище в квартала, където се намира залата ни. Целта ни бе да закупим нови съоръжения и екипировки. Това не е първата инициатива и често правим такива, като искаме да направим нещо добро“, разказва за инициативите, които организира и се включва спортистът.
