С ъздателят на световноизвестният хит „Казачок“ Борис Рубашкин издъхна на 12 май в дома си в Залцбург. След близо месец роденият на 17 юни в София Рубашкин трябваше да навърши 90 години. Артистът е издъхнал в съня си. В последно време той не бе в добро здраве, имаше проблем с краката след падане.
За последно репортер на „Телеграф“ разговаря с Рубашкин, преди 5 месеца, на 11 декември 2021 г. Тогава той сподели желанието си да дойде в родината си. Плануваше това да се случи около рождения му ден. Рубашкин успя да спаси апартамента си в София от лапите на имотната мафия. Преди 5 години композиторът стана жертва на измамници и без малко не загуби наследственото си жилище. След серия от публикации в любимия му вестник „Телеграф“ и съдебна битка правото възтържествува.
Измамници
През декември 2017 година измамници от имотната мафия виждат, че жилището в столицата се води на много възрастен човек, без роднини у нас и живеещ отдавна зад граница. Правят сделка от името на Рубашкин през столичен нотариус. Не се трогват, че възрастният човек живее в Австрия и е почетен гражданин на Залцбург, носител на множество награди и отличия от президентите на Австрия и на България. Година и три месеца след изповядването на сделката, на 27 февруари 2019 година, купувачите на апартамента на Рубашкин са изненадани от призовка от Благоевградския районен съд за искова молба, депозирана срещу тях и претенция за обявяване на сключената валидна и законосъобразна сделка за недействителна. Причината е, че имотните измамници обявяват Рубашкин за длъжник и апартаментът би следвало да се вземе от кредитора за обезпечение на кредита ведно с лихвите. Но това е неприятната част.
На снимката вдясно Рубашкин, който е записан под №13 в списъка на враговете на Съветския съюз като малък в Борисовата градина в София.
Историята
Историята на този възрастен мъж е прелюбопитна много повече извън имотните сделки. Син на руснак и българка, роденият в София Рубашкин емигрира от България в Австрия през 1962 г., а през пролетта на 1970 г. композира знаменития „Казачок“, превърнал се в тотален хит и емблема на руската емиграция по цял свят. "Казачок" е с над 10 милиона продадени плочи и за него световната преса пише: "Виена подари на света два танца - валса на Щраус и "Казачок" на Рубашкин". В творческата кариера на Рубашкин са отбелязани 328 концерта в Русия, актьорско участие в два филма, оперни режисури, ангажименти в най-престижните опери в света. Десетки биографични филми за музиканта са заснети у нас и в чужбина. Получил е шест златни плочи. Преди 2 години по повод 50-годишнината от създаването на „Казачок“ лично Рубашкин се обади в редакцията на любимия си вестник „Телеграф“, който редовно намираше начин да получи в Залцбург. „Моят световен хит "Казачок" има 50-годишен юбилей, много вестници в чужбина писаха по този повод и ще се радвам и най-четеният български вестник „Телеграф“ да отбележи юбилея“, каза тогава Рубашкин, който се свърза с вестника от дома си в Залцбург. За последно в края на годината артистът бе изключително радостен, че „Телеграф“ вече си има онлайн издание и редовно четеше публикациите ни през смартфона си.
На ски училище на Витоша.
Войната
„Откакто се помня, все нося две дини под една мишница. Първо внесох руските романси в България, след което прибавих към репертоара си баритонови партии от различни опери. Плочите ми се продаваха. После излезе и "Казачок", което мога да определя като връх в интерпретациите ми на руското изкуство“, обясни при последното си интервю за „Телеграф“ Рубашкин. „Очаквам коронавирусът да свърши вече, да дойдат по-хубави времена, но не ми харесва какво става в Русия. Аз съм враг на социализма, разграничавам се от болшевиките категорично, както и в днешно време от властта на Путин, това не е добър човек и може да направи някоя пакост“, коментира пред „Телеграф“ Рубашкин няма и три месеца преди реално да стане войната в Украйна, така сякаш я предусещаше. „Баща ми е донски казак, избягал от болшевиките. Брат ми е убит 1970 година“, споделя Рубашкин. Спомня си, че когато емигрирал в Австрия през Чехословакия, 8 години не са пускали майка му при него да се видят. Рубашкин няма право да се върне в България в продължение на 23 години. В архивите на Държавна сигурност фигурира под псевдонима Черния. Едва през 1986 г. получил от България позволение да се завърне, ако иска, но се оказва, че е само привидно. „През 1987 г. директорът на Националната опера Светозар Донев ме покани да пея в "Кармен", но ме спряха на границата. След което получих нова петгодишна забрана да посещавам България“, спомня си композиторът. Идва в София вече в годините на демокрацията, през 1992 г. изнася концерт в НДК. През март 2003 г. президентът Георги Първанов награди Борис Рубашкин с орден "Мадарски конник“ I степен. До последно Рубашкин казваше, че България много му липсва и копнее за родината всеки миг. Помнеше добре стара София, знаеше улиците, локалите и сцените, където се е изявявал.
Рубашкин с втората си съпруга и дъщеря си в Залцбург.
Баща му идва като бежанец в София
Бащата на Борис, Семьон Чернорубашкин, бяга от СССР през 1919 година. Преди това Червената армия опожарява къщата им. Фамилията им минава през Турция и се установяват в София. Тук белогвардеецът се жени за българката Теодора Липова. Ражда им се син, който кръщават в чест на цар Борис III. Фамилията Чернорубашкин е стара казашка. В България се подписва като Рубашкин. Фолклорен танцьор, класически балет танцьор. Учи пеене при проф. Мария Бранд във Виена, в Италия при Марио дел Монако. Танцува в България и Чехословакия, дипломира се в Прага като икономист. Когато в 1962 г. емигрира в Австрия, е общ работник, после танцува в Театър ан дер Вин и Фолксопер във Виена. Композитор и текст автор е на съвременния танц “Казачок”. Много композиции за издателство “Шнайдер” - Виена. Има издадени 15 плочи, от които 5 златни и около 5 сингъла.
Кариерата му започва в руския ресторант „Жар-птица“
Преди да емигрира в Австрия, Рубашкин е танцьор солист на ансамбъла на МВР в София. Във Виена работи в балетните ансамбли на Театер ан дер Вин и Фолксопер. Началото на певческата му кариера е в руския ресторант „Жар-птица“. От 1967 до 1974 е солист в залцбургската опера. Гостува в почти цяла Европа, както и в Южна и Северна Америка, Австралия. Репертоарът му включва 35 баритонови партии. В периода 1978-1986 г. работи като оперен режисьор в Южна Америка, а през 1992-1993 г. - в Русия. Руската и българската телевизия заснемат за него 6 телевизионни филма. Държавната музикална академия го удостоява със званието доктор хонорис кауза. Рубашкин е известен и с помощите за деца в неравностойно положение, както и с даренията си за Музикалната академия.
Захари Белчев
