- Г-н Донков, на 7 юли ще играете последно за този сезон вашия моноспектакъл „Камбаната“ в Народен театър „Иван Вазов“. На тази сцена постановката имаше премиера през юни. Каква беше емоцията?
- Емоцията беше много силна. Салонът беше пълен и хората бяха благодарни. Колеги от театъра дойдоха разплакани в гримьорната ми след представлението, за да ме поздравят. Много ме зарадва всичко това, защото моята цел е да извървя дългия и мъчителен път до човешкото сърце. Явно съм успял.
- Да повдигнем леко завесата за нашите читатели, които не са го гледали и искат да дойдат, какво да очакват?
- Ще видят нещо, което по-скоро не са очаквали. Бих казал, че визията е нещо, което ще ги впечатли. Нека не идват с готови очаквания или както се казва с „пълна кошница“. Да дойдат изпразнени от съдържание и да бъдат готови да си тръгнат със смисъл.
- Често, говорейки за „Камбаната“, се споменава думата „катарзис“. Вие самият помните ли най-големия такъв във вашия живот и как ви промени той?
- Моята среща с професор Крикор Азарян беше най-големият ми катарзис. Аз не съм негов студент, затова приятелството ми с него ми даде вярата и пътя, който да следвам. Всяко следващо представление, което правя, ме кара да не мисля толкова за себе си, а да се старая да преживявам своеобразен катарзис.
В този ред на мисли „Камбаната“, бидейки моноспектакъл, който представлява 2 часа, наситени с емоции, ме накара да предприема едно сериозно пътуване. За мен този спектакъл е мисия. Не искам да изненадам хората с актьорско майсторство, а по-скоро да ги вкарам в атмосфера, в която досега не са били. Искам да излязат променени и да виждат повече светлина.
- Как се спряхте на текста на Недялко Славов - романа „Камбаната“?
- Романът ми беше препоръчан от Александър Секулов, докато правехме спектакъла „Калигула“ с Диана Добрева. Даже се чудехме дали да не напишем сценарий и да го направим на филм. Аз го прочетох и много ме грабна. Историите в книгата са истински и разказват за действителни хора. Недялко е променил хронологията и е подредил случките по един поетичен и впечатляващ начин.
- В спектакъла участва и акордеонистът Нено Илиев, доколко такова живо изпълнение променя атмосферата?
- Нено Илиев е изключителен музикант и самият акордеон по уникален начин дописва историята. Живата музика въздейства много по-различно от конвенционалната звукова среда или музикално оформление. В този спектакъл музиката също говори. Освен това тя има и друга функция – уплътнява душата на персонажа ми. Докато играя, чувствам, че музиката излиза от мен и достига публиката. Визията, която се променя пред очите на зрителите, пресъздава мислите и спомените на героя ми, а музиката – неговите чувства.
- Наскоро казахте, че целта ви е да пропътувате дългия и мъчителен път до човешкото сърце. Успяхте ли през тези години да намерите тайната, да бръкнете в душата на зрителя или за всеки спектакъл пътят е различен?
- Естествено, че с всеки спектакъл пътят е различен. Винаги се стремя да достигна до сърцето и душата на хората, но с „Камбаната“ искам да повдигна и техния дух.
- В последната година в Народния театър бе поставен и спектакълът „Орфей“, в който отново сте в главна роля. Там почти през цялото време сте безмълвен, но изразявате толкова много емоция, че човек настръхва, докато ви гледа. Кое беше за вас най-голямото предизвикателство по време на подготовката за спектакъла?
- Предизвикателството се появи още когато разбрах, че режисьорът Йерней Лоренци е избрал именно мен за ролята на Орфей. Включих се малко по-късно в репетициите, а когато осъзнах колко ще бъде сериозен този спектакъл, имаше и известно напрежение. Второто предизвикателство беше, когато режисьорът ми каза, че няма да имам текст. Това провокира актьорската ми природа. Рядко срещам човек, с когото да сме на една честота, а тук случаят беше такъв. За мен „Орфей“ не е пореден спектакъл, в който участвам. Това е изживян катарзис, правейки препратка към предишен ваш въпрос.
- В кои представления могат да ви гледат нашите читатели през следващия театрален сезон? Ще има ли изненади?
- Всеки нов сезон идва с нови изненади. Спектаклите, в които участвам в момента, ще продължат да се играят. Имам и някои идеи, които нямам търпение да осъществя. Планирам да направя спектакъл в Плевенския театър като режисьор. Следва продължение!
- За всеки актьор ролите му са като негови деца. Има ли обаче роля, която, връщайки се назад, не искате да играете отново? Или такава, която никога не бихте изиграл?
С трите си деца
- Няма роли, които не искам да изиграя. Има такива, на които вече им е отминало времето. Спестявам си по-екстремните неща. Не искам да се връщам към тези, които съм играл и с които съм дал на публиката максимума от себе си и от ролята. Тези роли са оставили хубаво чувство в мен, променили са ме и са ми дали това, което е трябвало. В момента гледам напред.
- Завърнаха ли се младите хора в театралния салон? Какви са вашите наблюдения?
- Завърнаха се, да. Хората имат нужда от духовна храна и се радвам, че можем да им я даваме.
- Вие сте баща на 3 момчета, кои са най-важните и ценни неща, на които ги учите?
- Уча ги преди всичко да са търпеливи и да не лъжат. Опитвам се да формирам у тях ценности, които да направят пътя им по-светъл.
- Те са на различна възраст, малкият е едва на две годинки, но усещате ли някой от батковците да има интерес да тръгне по вашия път?
- Христо, средният ми син, е много влюбен в изобразителното изкуство. Той рисува от малък, дядо му е художник, аз също съм рисувал, както и Радина. Много е вероятно той да тръгне по този път. Но няма да имам против, ако той или някой от другите реши да се пробва като актьор или се захване с някакво сценично изкуство. Аз мисля, че освен със спорт всяко дете трябва да се занимава и с някакъв вид изкуство.
Това му дава възможност да изразява чувствата и вълненията си. Преди всичко изкуството дава чувство за свобода у човека и това не трябва да се пренебрегва, да се слага в рамки. Всеки трябва да бъде свободен, а какво по-хубаво от това да бъдеш артист и да се занимаваш с нещо, което те изразява.
- С вашата половинка Радина сте партньори и на сцената на Народния, и у дома. По-лесно ли е, когато човекът до теб има същата професия и разбира творческите ти вълнения?
С жена си Радина Кърджилова
- В известен смисъл това е голям плюс. Ние имаме две представления, в които играем само двамата – „Любовникът“ и „Нирвана“. Това уплътнява и заздравява връзката ни. Заедно изпитваме емоции на сцената.
- Освен на театрална сцена вие сте звезда и на големия екран. Предстои ли нещо ново в киното?
- Очаквам един-два игрални филма, които предстоят да излязат. В момента снимам в един сериал, но съм в самото начало. Като цяло предстоят нови неща.
- За какво мечтае един от най-успешните ни актьори, създал и прекрасно семейство?
- Мечтая за мир. Мечтая за любов и хората наистина да бъдат по-толерантни и загрижени един за друг. Мечтая за слънчеви дни и радостни мигове. Да се чувствам щастлив и да правя това, което обичам.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е в град Видин през 1974 г.
- През 1997 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Енчо Халачев и Снежина Танковска Магистратурата си завършва при професор Крикор Азарян
- Част от трупата на Народен театър "Иван Вазов"
- Има трима синове - Деян-младши, Христо и Йоан
- Има по няколко театрални награди „Аскеер“ и „Икар“, а също и киноприза „Златна роза“
Елизабет Методиева
