- Здравейте, Албена. На 17 септември ви предстои 50-ото юбилейно представление на „Неведение“. По този повод спектакълът за една вечер ще се играе на Голяма сцена на Народния театър „Иван Вазов“. Как се чувствате дни преди това важно събитие?
- Специално за това 50-о представление ще се кача на Голяма сцена, иначе ще продължа да си го играя на прекрасната сцена „Апостол Карамитев“. Юбилейното представление го посвещавам на всички хора, които са зад кулисите.
Измислила съм няколко много малки, секундни неща, които са специално и само за тази вечер. Каня всички да дойдат. Спектакълът е и много смешен, и много тъжен. Човешка история.
- Това е голям жест към тези хора. Те винаги остават в сянка за публиката.
- Жестът е всъщност това осъзнаване, че ние без тези хора не можем. Те работят с огромна любов за спектаклите. Някой път, ако човекът е по-възрастен, ни разказва истории за постановки, в които по-рано са работили, и всяка дума е любов към театъра. Аз искам да изкажа огромна благодарност към всички тях. Представете си колко много хора стоят в основата на един спектакъл – има шивачи, тапицери, гримьори, осветители, озвучители, административен екип, реклама, дизайнер на плакат, салонен персонал, помощник-режисьори, хора, които след представлението прибират декора, и такива, които перат и гладят костюмите. Те винаги са в сянката, а под светлината на прожектора е актьорът, който на финала ще се поклони и ще получи аплодисментите. Аз искам този път аплодисментите да са за всички, без които театърът не би могъл да съществува.
- Любов към театъра – това ли е тайната съставка за успеха?
- Само тогава има смисъл. Все едно какво работи човек, когато го прави с любов, то се получава. Някой път човек може да даде цялата си любов и да не се получи, но знаеш, че си опитал. Важен е пътят и да не се загубва смисълът.
- Да ви върна 50 представления назад. Вие сте и автор, и режисьор, и сценограф на постановката. Когато създадохте „Неведение“, вярвахте ли, че ще успеете да докоснете толкова човешки души? Как се роди идеята на това представление?
- Когато работихме с режисьора Диана Добрева в „Народът на Вазов“, тя хареса един текст, който написах за една жена – бежанка, и всъщност тогава се роди идеята за героинята в „Неведение“. Аз не можах да спра да пиша, докато не напиша цялата история. Аз не съм се замисляла дали ще успея да докосна хората, дали ще има успех, но нямах търпение да я покажа на приятелите си, на публиката. Беше неистово желание тази история да бъде чута от повече хора и да ги накара да се докоснат до героинята. Моето усещане е, че героинята, Гичка Кукуто, ни прави по-добри… и мен самата също. Тя вярва в доброто.
- В днешно време не забравихме ли да сме добри?
- Не сме забравили. Всеки си има неговите проблеми и понякога хората сме по-тъжни, по-отчаяни или се загубваме, наранявани сме, ние също сме наранявали, защото няма безгрешни. Аз вярвам, че всичките хора си оставаме деца и някъде пазим тази чистота на детството, когато всичко е възможно, и от една пръчка си правиш конче.
- Когато имате проблеми, какво ви помага, дава ви нови сили, кара ви да се усмихнете и да продължите напред?
- Когато съм много тъжна, обикновено се затварям и гледам да не натоварвам приятелите си. С годините все по-трудно се измъквам от тъгата. Когато си говоря с дъщеря ми, с приятелите ми, когато слушам музика и си поливам цветята. Това са моите малки моменти и начини да изляза от тъгата.
- Докато създавахте „Неведение“, имали ли сте съмнения дали да включите една или друга част?
- Истината е, че аз съм написала много повече истории за героинята, но прецених, че ще бъде много дълго за представление. Това ми беше и най-трудното – някои от историите, които много харесвам, да премахна и да се лиша от тях в името на конструкцията на театъра и да бъде завършено представлението. С лекота писах, а самото подреждане дойде от само себе си. Държах да няма нищо излишно, защото една история може да е много хубава, но ако не води към финала, към който води цялото представление, няма смисъл от нея. Аз имах големия късмет да покажа постановката на Явор Гърдев, с когото не съм работила никога, а само съм му гледала спектаклите. И той застана с името си зад моя спектакъл.
Това е изключително благородство и само един изключителен човек и творец може да го направи. След това директорът на Народния – г-н Васил Василев, взе спектакъла в афиша на театъра и съм изключително благодарна, защото така повече хора могат да го видят.
Спектакълът няма претенции и затова докосва зрителя без значение на колко години е или какво работи. Радва ме и фактът, че много колеги също го харесват.
- Вашата енергия изцяло е съсредоточена в „Неведение“ или обмисляте и нещо ново?
- Подготвям един нов спектакъл, на който, ако му е писано, ще види бял свят, ако не, здраве да е. При мен не всичко е на всяка цена. Ако стане хубаво, аз самата ще го почувствам. Истината е, че аз много обичам да пиша. Ако имам вдъхновение, вечер предимно пиша. Чакам с нетърпение да видя и новите спектакли и на другите театри, започна новият сезон и ще ми е интересно.
- Успяхте ли да си починете това лято?
- Бях си вкъщи, не съм ходила никъде. Така си почивам.
- Какво е вашето пожелание към читателите на „Телеграф“?
- Да бъдат здрави и да вярват в чудеса. Може да прозвучи много наивно, но е така. И нека си помагаме.
Това е тя:
*Родена е на 16 май 1968 г.
*Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1980 г. в класа на проф. Николай Люцканов
*Работила е в Драматичен театър – Смолян, в театър „Възраждане“, Драматичен театър – Плевен, Театър 199 и Малък градски театър „Зад канала“
*От 2010 г. е в трупата на Народния театър „Иван Вазов“
*Номинация за награда ИКАР 2023 за главна женска роля за спектакъла „Неведение“
*Носителка е на Специалната награда на община Шумен за спектакъла „Неведение“, Награда от Международния театрален фестивал на комедийния и сатиричен спектакъл за женска роля в спектакъла „Неведение“, Награда от Националния фестивал на малките театрални форми във Враца за женска роля в спектакъла „Неведение“ и Награда АСКЕЕР 2023 за моноспектакъл за постановката „Неведение“
*През този сезон на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ можете да гледате Албена Ставрева в спектаклите „Моби Дик“, „Калигула“, „Народът на Вазов“, „Големанов“, „Частици жена“, както и в авторския ѝ моноспектакъл „Неведение“
Елизабет Методиева
