- Вяра, пускате първата си кинопродукция „Черната овца“. Представете я на читателите на „Телеграф“.
- В първи филм, който заснех като продуцент и режисьор, пресъздавам отношенията си със своя баща, но в една идилична, фермерска обстановка, в която животът не може да спести на малко момиченце откъде и как се появява месото на семейната трапеза. Аз съм вегетарианка от години и смятам вегетарианството за своя мисия. От този образ в една ферма в Съндърланд се роди 22-минутният късометражен филм „Черната овца“. Историята е лично преживяна и биографична. Главната героиня е 8-годишно момиче, чийто живот е свързан с отглеждането на много видове животни, които то чувства като приятели.
- Как минаха снимките?
- Създаването на филма беше истинско приключение за мен. В него трябваше да приложа наученото за организацията и осъществяването на една кинотворба, което бях овладяла в университета. Направих филма с професионален екип, събран за кратко време, на доброволни начала, след тежки преговори със собствениците на център за отглеждане на животни, след премеждия с деца, родители и агресивни животински видове. Въпреки всички трудности заснехме този филм. Няма да забравя как една от помощничките дойде при мен, докато снимахме, и ми каза: „Идва възрастната лама и може да ви нападне. Вие си снимайте, но ако ви извикам „Бягайте!“, оставяте всичко и се втурвате към централната сграда!“. Шест месеца по-късно „Черната овца“ беше факт. И сега, когато филмът е готов за широката публика, искам да благодаря на всички, които ми помогнаха с финансирането му, чрез платформата Kick starters. Нямам търпение да покажа творбата си на международните филмови фестивали - Los Angeles Short Film Festival, в Америка, BFI London Film Festival в Европа и на нашия София филм фест, където планирам премиерата.
- Последните 5 г. ви нямаше в България. Какво правихте през това време?
- Пътувах из Европа. Бях поканена за водеща на предаване в Будапещa, в което представяхме скъпо струващи продукти, бижута и аксесоари. Тази работа ми даде увереност и финансовата свобода, да се реша да кандидатствам за стипендия във Великобритания и да запиша магистратура в Университета на град Съндърланд. Завърших специалността „Медийно продуцентство за кино и телевизия“. Там продуцирах, режисирах и монтирах първия си късометражен филм. Участвах в авторски проекти на колеги като актриса. Беше вълнуващо преживяване. Градът на викингите ме омагьоса със своите истории и традиции, макар да не бях впечатлена от това, че жителите му са най-запалените поддръжници на Брекзит.
- Какво си спомняте от първия си филм?
- Няма да забравя българо-финландската продукция „Правилата на ергенския живот“ с режисьор Томислав Христов. Точно ме бяха приели в специалност „Актьорско майсторство“. Бях започнала работа за през лятото в един бар на морето, когато съдбата изпрати екипа на филма при нас. Хората бяха много симпатични и комуникативни. Говорихме си дълго за техния филм, за сценария, за процеса на кинематографиране, а когато разбраха, че ще уча за актриса, веднага ме поканиха на снимки, още на следващия ден. За екипа беше една дълга разходка по плажа, а за мен първото ми участие във филмова продукция!
- А от театралния си дебют?
- За първи път излязох на сцената на кърджалийския театър „Димитър Димов“. Като дипломирана актриса си казах: „Господи, не съм си го представяла точно така!“. Постановката бе на режисьора Емил Атанасов - една абсурдна семейна комедия. Тя ме изправи пред истинско предизвикателство. Бях принудена да се явя на представлението със забит в ръката абокат, с ангина и абсцес, да пристигна на сцената директно от болницата, където трябваше да се върна веднага след премиерата.
- Как решихте да станете актриса?
- Когато бях на 8 години, гледах филма „Титаник”. Тогава се влюбих за първи път. Обект на моите чувства, разбира се, беше Леонардо ди Каприо. Помня, че плаках неутешимо, защото мислех, че той наистина умира в края на филма. Тогава майка ми обясни, че той не е умрял наистина, че това е магията на киното и резултатът от добрата актьорска игра. Бях толкова впечатлена! Да можеш да накараш публиката да повярва токова силно в нещо, че да го преживее и тя.
- Няколко години по-късно правите първата си успешна „роля“...
- На 12 години участвах в предаването „Треска за злато“ с водещ Иво Танев. Понеже бях още малка, нямах право да се боря за паричната награда във формата. Преправих гласа си и се представих за майка си. Какво беше удивлението ми, както и нейното, когато в семейния ни бюджет постъпиха цели 1300 лв., спечелени от мен. Тогава осъзнах, че харесвам да правя това, да играя!
- Ученичка сте на проф. Надежда Сейкова. Как попаднахте при нея?
- Баща ми почина, когато бях на 15 години, и още тогава бях принудена да започна да работя. Бях малка, но започнах да си задавам въпросите – „Коя съм аз?“ и „С какво искам да се занимавам?“. Там, където работех, срещнах колега, който ми помогна да се ориентирам към актьорската професия и ме насочи към преподавател по актьорско майсторство. Така се подготвих за изпитите в НАТФИЗ и за малко не станах част от класа на Стефан Данаилов. Всъщност, след като отпаднах в третия, последен кръг на кастинга, един приятел спомена за професор Сейкова, която току-що беше напуснала НАТФИЗ и щеше да води актьорския клас в Театрален колеж „Любен Гройс“. Така изборът беше направен и аз продължих своето образование там. Казаха ми, че Сейкова е дори по-добра от Стефан Данаилов. А аз наистина съм възхитена от преподавателските й качества, като искам да изразя благодарността си и признателността си за времето, което ни отдели и всичко, на което ни научи.
- Зрителите обаче ви познават най-вече от тв екрана – разписали сте се в някои от най-гледаните сериали...
- Аз обичам да общувам с хората, да обменям мисли. Неслучайно приех поканата на режисьора Виктор Божинов за участие в сериала „Стъклен дом“, където играя фризьорката, колежка на Ваня, главната героиня от сериала. Както знаете, фризьорските салони са най-вече място за общуване! Но ако наистина ми се случи да попадна на самотен остров, бих искала с мен да е моето куче, защото то е най-преданият ми и истински приятел.
Мълчаливата и несподелена любов не е за мен, така че никога не съм завиждала на персонажа на актьора Станимир Гъмов в сериала „Етажна собственост“, в който той е нещастно влюбен в едно момиче, което кара колело, т.е. в мен!
- Детска мечта ли бе да снимате с Тодор Колев?
- Бях по-скоро интровертно дете, обичах много да рисувам или пиша, докато слушам класическа музика. Мечтаех да имам брат или сестра, с които да си играя, чувствах се самотна, защото бях едно единствено дете. Обичах да гледам българските филми, като един от любимите ми актьори беше Тодор Колев. С него и дъщеря му, талантливата Албена Колева, се запознах, когато снимах първата си роля в сериал. Името му беше „Сутрешен блок“. Там срещнах и Маринела Ангелова, една от бъдещите ми конкурентки в легендарния актьорски, риалити формат „Стар Машийн“.
- С кой ваш идол бихте искали да сте заедно на сцена?
- От световните звезди бих избрала Леонардо ди Каприо, ако се намираме в настоящето, и Чарли Чаплин, ако сме в миналото. От българските звезди бих избрала Орлин Горанов, защото това е най-забавният човек, когото познавам! С този страхотен български певец и актьор се срещнах в постановката „Апокалипсис, кога?“. А тази критична 2012 г. ме срещна още с невероятните Мариян Бачев и Диана Любенова. Всеки ден в продукцията беше истинско забавление! Проектът на Борис Панкин и Мариян Бачев се реализираше благодарение на Министерството на културата. За сценарий имахме една наистина много забавна сатирична история. Автори бяха сценаристите на Слави Трифонов. Ще запомня тази постановка с вкуса на спагетите в чинията, в които трябваше да заспя по сценарий.
- А Орлин Горанов?
- Той не спираше да разказва смешки и забавни истории, когато аз едва се сдържах да не прихна, особено в един момент, в който ме изваждаха, уж предала богу дух, от хладилника. В края на представлението ме посветиха в рицарското звание „Дамата на Мелпомена“. Ритуалът беше извършен лично от Орлин Горанов. Той държеше истински средновековен меч на сцената, там, пред зрителите на постановката. Това се казваше премиера!
- Какво си пожелавате?
- Пожелавам си да открия времеви портал, да намеря еликсира на живота и да мога да ставам невидима, когато пожелая! От друга страна, в професионален план съм решена напълно да реализирам своя талант във филмовата и киноиндустрия. Искам да се реализирам не само като актриса, но и като режисьор и продуцент. Искам решенията да се взимат от мен и да осъществявам идеите си така, както ги виждам аз. Това е новата ми цел. Искам да разказвам истории.
Това е тя:
Родена е на 21 септември 1989 г.
Завършила Театралния колеж „Любен Гройс“ в класа на проф. Надежда Сейкова
Участвала е в някои от най-хитовите тв сериали - „Стъклен дом“, „Етажна собственост“, „Сутрешен блок“, както и в игралния филм „Правилата на ергенския живот“
След 5-годишно отсъствие тя се завърна у нас с първия си собствен кинопроект „Черната овца“
Лео Богдановски
