- Моноспектакълът ви „Хитът на сезона“ беше отличен за най-добър сред представените в рамките на деветото издание на фестивала „Соло акт“. Оценката на журито съвпадна с тази на публиката, а вие получихте още една награда – за женска роля. Честито!
- Благодаря ви! Аз наистина не очаквах тези награди. Независимите актьори, които са в театри извън държавни институции, по-рядко очакват и се надяват на награди. В България някак се разделя комерсиалният театър от художествения и този, който заслужава вниманието на критиката. За мен беше много важно, че това представление се видя от колеги и професионалисти, защото е хубаво да се гледаме едни други и да си сверяваме часовника, а често нямаме време и си поставяме работата в някакви клишета. Аз също поставих в клише и фестивала, и комисията, че е поредният фестивал, на който ходя, и някак с предубеденост подходих, че без да са гледали, вече са си набелязали кого ще наградят. Изненадата за мен беше огромна и мисля, че затова и тази награда е толкова важна.
- Не ви е приятно, че се получава едно неглижиране на част от комедийните представления, слагайки ги веднага в графа „комерсиални“?
- Много често колегите, с които работя, ми се чудят защо ги страдам тези награди и това признание от гилдията, при условие че имам публика. Ще ми се да имаме по-отворено съзнание и да не поставяме всичко под общ знаменател. Това, че правим независимо представление и то комедийно, не значи, че е комерсиално и ще задоволява само зрителския интерес.
- Знам, че сменяте много самоличности в спектакъла. Как решихте да съберете толкова образи и изобщо как се роди идеята за този моноспектакъл?
- Ще ти разкажа нещо, за което не говоря често. С Димо от П.И.Ф., мир на душата му, имахме общи проекти, смятам, че бяхме приятели. Помагахме си, чувахме се, със семейството му все още съм близка. Когато той си отиде, това беше голям шок за нас, хората около него. Тогава след смъртта му „Хитът на сезона“ се роди буквално за няколко седмици. Аз отдавна исках да събера откъси от най-любимите ми моноспектакли, писани за мъже и жени, и всъщност това, което дописах, втората част се случи след смъртта на Димо. Много се изненадах от невероятната реакция на смъртта му. Групата П.И.Ф преживяха едни периоди, в които бяха позабравени. Димо пишеше и много театрална музика. Никога не е губил нито кондиция, нито хъс за работа, но имам чувството, че нямаше усещането, че са много-много популярна и обичана група. И когато той си отиде и чувах неговия глас от балконите, ми стана толкова тъжно, че той не може да го види това.
- Често едва след смъртта на някого признаваме колко е велик. Това трябва да се промени.
- За жалост е така. Е, в постановката аз иронизирам себе си, в пиесата, като играя ролята на авторката, която трябва да напише хит за Върховния театър, най- добрия. Лъже директора, че сега ще го направи. Опитва отнякъде да намери вдъхновение. По телефона й звънят най-различни шантави хора и я молят за помощ. И същите тези шантави хора са 6 герои от 6 мои пиеси. И накрая всъщност обратът е този момент, в който публиката реагира много сладко. Излиза новина в медиите, според която моята героиня – писателката, е мъртва, а тя просто е казала, че напуска проекта и си тръгва. Но когато в пресата избухват заглавия: „Напусна ни Жива Каменарска“, всички решават, че тя е мъртва. Ето тук идва сатиричният момент, в който всички я убеждават, че трябва да остане мъртва, защото много й е тръгнало в кариерата. Да си мъртъв писател в България е страхотно - започват отново да ти се играят пиесите, награди почват посмъртно да ти се дават.
- Добре, че е сатирата, за да си кажем истината.
- Да, знаеш ли колко ми е хубаво да го играя това представление. Даже, като се случват някакви неща в работата ми, аз си ги добавям като импровизации. Например когато избухна цялата полемика за скъпите билети от 400 лв. за Джон Малкович, естествено нямаше как да не включа в пиесата част за това и да направя такава импровизация. Всичко актуално, което се случва, веднага го включвам.
- Спектакъла кога могат да го гледат нашите читатели тук в София?
- В София го играя в Нов театър НДК юни месец. Ще се радвам да се видим. НА 16 април ще го играя в Пловдив, на 17 в Сливен и на 18 в Ямбол.
- С какво друго е запълнено ежедневието ви в момента и подготвяте ли нещо ново?
- Докато давам интервюто в едната стая, в другата е Гергана Змийчарова с нейния мъж Петринел, защото репетираме с нея една пиеса и много се забавляваме. Петринел ще бъде режисьор. Готвим премиера за 24 септември в София. Все още не сме на 100% сигурни, че това ще е заглавието, но към момента сме се спрели на „Да избием рибата“ (смее се).
- Винаги сте казвала, че обичате смеха, иронията, но като всеки човек и вие имате вашите трудни моменти. Как се справяте с тях, пак ли с усмивка?
- Всъщност това е лекарството - усмивката. Аз съм много тих човек в ежедневието, могат да ме натъжат някакви неща, които не ме засягат толкова лично, и когато седна да напиша една смешна сцена по случка, която ми е била неприятна, ми олеква. Идеята ми е да направя по-поносим живота за хората и да го живеят с малко повече усмивки тоя живот, който и без това ни поднася достатъчно трудности.
- Това ли е съветът и урокът, който искаш да дадеш на своята дъщеря - че през трудностите се минава по- лесно с усмивка?
- Аз към нея съм с усещане, че трябва да я наблюдавам, защото тя е в период, в който изгражда личността си. Не знам дали тя няма да е човек, който ще е по-сериозен. Тя е много отговорна, много стриктна. Аз съм малко по-небрежен човек в ежедневието си и тази моя лека безпардонност и ирония ми помага в професията ми. Тя е по-различен характер. Ако продължава да е толкова вглъбена и перфекционист в малките си задачки сега, може да я подкрепя да стане един по-сериозен човек. Много я вълнуват теми като екология и защитнически каузи. Аз много й се възхищавам на тези интереси, както и на този тип хора, които правят света по-добър и по-смислен. Така че ако тя стане такъв човек, много ще се радвам. От нея зависи.
- Не сте от тези родители, които на всяка цена искат децата им да тръгнат по техния път?
- Тя много често казва, че много й се иска да е актриса, но, честно казано, да поемеш по един утъпкан път и да понесеш негативите на това да те сравняват с родителите ти не е най-леката съдба. Но ако тя има достатъчно сили и желание да го върви тоя път, защо пък не. Но, честно казано, интуицията ми като видна представителка на зодия Рак (смее се) смятам, че ще поеме по- различен от моя път.
- А синът ви накъде се е насочил професионално?
- Много обича музиката, има рок група, но това няма да му е професия, по-скоро важно хоби. Той учи програмиране и е изкуственият интелект вкъщи (смее се). Помага ми, като не мога да си оправя нещо по компютъра или да си сваля някоя апликация. Обучава ни вкъщи (смее се).
- Ще ви остане ли време това лято за почивка?
- Миналите лета беше разпокъсана почивката ни, защото аз много обичам летните сцени и настроението на хората тогава - да играеш под звездите, да те хапят комарите… и миналите години така я правихме програмата, че аз непрекъснато кръстосвах България. Тази година обаче успяхме да направим така нещата, че да си открадвам по-големи парченца време с децата.
- Подготвяте ли още нещо освен постановката с Гергана Змийчарова?
- Имам една много хубава нова пиеса и се надявам скоро да започне екипът да репетира. Ще издам само, че Богдана Трифонова ще е в една от главните роли и ще се казва „Любов в насрещното“. По принцип не пиша любовни пиеси аз и затова чакам да видя с голямо нетърпение крайния резултат. Тя е за мъжко-женски отношения. Много стихийно ме споходи идеята за нея и съм с много хубаво усещане за нея.
Това е тя:
- Родена е на 26 юни 1979 г. в София.
- Приета е през 1998 г. в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ при проф. Румен Рачев и завършва през 2002 година.
- През 2004 г. печели наградата „Икар“ за ролята си в „Карлсон и дребосъчето“.
- От септември 2022 г. има рубрика в предаването на Нова телевизия „На кафе“.
Елизабет Методиева
