В нукът на големия български поет Любомир Левчев се ожени в Англия, облечен в българска носия, а на тържеството свири оркестър от българската общност в Англия.
Боян е избрал да е облечен в народна носия, която намира в Копривщица и в Пловдив. Момчето не тръгва по пътя на дядо си и баща си. Той завършва компютърна музика в Лондон, но в момента работи като компютърен инженер. Въпреки това не загърбва музиката. Тя му е хоби и се надява скоро да се завърне професионално към нея. На сватбата си пее, както и повечето от неговите приятели музиканти. Тържеството е в имение в югозападна Англия.
Боян и френската му съпруга Жули сключват брак по време на пандемията, но избират средата на август за сватбено тържество, което продължава три дни. Владимир Левчев поздравява сина си със стихотворение, което е написал преди 23 г.
Стихотворението е кръстено „Търпението на камъка“. Владимир Левчев споделя, че не е искал да изрича шалбонните думи на сватбата на сина си и затова е избрал да каже това стихотворение, което за него има емоционална стойност, а и то разказва цялата история на България. Според него само българите се изненадали, когато видели Боян с народна носия на сватбата си, а другите гости от Америка и Англия го приели за нещо съвсем нормално.
“Българите рядко обличат народни носии за сватби. Това го забелязах още когато бях в Америка. Българите, които живеят в чужбина, са по-големи патриоти.
Преподавах в българско неделно училище във Вашингтон и в началото децата говореха идеално български, след една година вече владееха по-добре английски. Сънародниците ни в чужбина изпитват патриотично чувство повече от тези, които живеят в България. По-естествено е. Първо, че са далеч от родината си, а второ, че това е визитната им картичка. Те по някакъв начин представят България по света”, разказва Левчев.
