- Как посрещате новата 2025 година, г-жо Христова?
- Здрава, вдъхновена и в усилена работа по завършване на том 3 от мемоарите ми "Изповед".
- Коледните празници как изкарахте?
- Както обикновено. Падна ми се паричката. Иначе беше много приятно, с най-близките ми хора, семейно. Аз много обичам Коледа на свещи. Направих 11 ястия за Бъдни вечер. С греяната ракийка започнахме. Беше много хубаво. 90 на 100 от нещата за трапезата аз ги правя. Много съм добра на содената питка. Толкова е хубаво, че за първи път от много време на Коледа има сняг. Години наред няма грам сняг. Дано поне устиска до 6 януари, Богоявление, поне да замръзне кръста в реката, че това е важно за здравето. И вода да има! Че може да има вода, но сега пък няма ток...
- Какви са вашите кулинарни тайни?
- Освен сармите - лозови и зелеви, както и чушките с боб и ориз, аз правя ошав. Но моят ошав е от сини сливи без костилки. Правя и нещо като разядка, което е много вкусно, с питката и постните неща. Чесън, орехи, малко сол - всичко това го счуквам заедно с компота от сини сливи, става страшно вкусно. Малко сладни, не е толкова люто и е приятно. Освен шарената сол за питката и това е много хубаво за преглъщане на тези постни неща. В зелевата чорба ситно нарязвам праз и една препечена люта червена чушка начуквам вътре - това също го харесвам за пиене. Като има чушки с боб, вече не правя супи. Зелевият сок става като студена супа. Баклава или тиквеник - според предпочитанията.
- На Нова година има ли нещо, което винаги правите?
- Не. Но питам моите хора дали искат нещо да им направя. Навремето правех всякакви месоядни неща - дали ще са пържоли, прасета, агнета, все тая. Аз предпочитам постните неща. Като има туршии, правя разядки. Обичам морските дарове и рибите. Не ми е основното в празниците храната. Според пиенето си избирам мезето. А най-важна е компанията - с кого ще споделиш празника.
- Посрещали ли сте по различен начин Нова година?
- На различни места съм била. В Куба на плажа си казваме "Наздраве" и си пожелаваме неща. В Щатите, естествено. В Индия съм била на Нова година. Различно е по принцип, но много шарено, аз обичам Индия. В Египет съм била много пъти и много обичам Кайро. Те умеят да празнуват, обичат семейните празници, събират се, държат на приятелите си. Умеят да се веселят. Там е многонационално, не са само араби, има и гърци, и арменци, италианци - има много християни, които са учили в Европа и са отворени към света. Но светът вече е като разграден двор и може да отидеш навсякъде и да се приобщиш към някоя от тези останали тук-там страни с традиции.
- Място, на което много ви се е искало да бъдете?
- Не съм била в Австралия. Ходи ми се. Иначе на всички останали континенти съм била. Но в България най-много ми харесва. Най-хубавото място на света е тук.
- 2024 г. беше добра година за вас - направихте няколко юбилейни концерта и най-после издадохте първите два тома от биографията си.
- Да, не мога да се оплача. От 30 г. я пиша. След първия концерт, който направих в НДК през 1995 г., я обещах на почитателите. Тогава се борехме за оцеляване и никой не го интересуваха концерти, но имах по морето, насам-натам, нови години, започнаха да ни канят да пеем. Аз имах репертоар и с Лос Хемелос - с тях беше прекрасно, можехме навсякъде да ходим, без някакъв допълнителен багаж и голямо озвучаване. Можехме да пеем и без апаратура, за по-малко хора. Като минаха 5 г. и ме питаха какво става с книгата, казах: не, събирам още спомени. На всичкото отгоре започнах и в чужбина да пътувам. Сестра ми замина, започнах да ходя в Щатите, в Канада, Куба, Мексико. Това отлагаше тоя момент, защото се оказа, че да пишеш автобиография е доста трудно. Особено когато не си си водил дневници. Говоря за много далечни години и добре, че помня много и имах разни тефтери, в които съм си записвала ангажименти. За щастие си ги пазя и те ми помогнаха за много неща, да не сбъркам някоя година. Трябваше да пресявам доста. Не мога да кажа, че съм писател - това са споделени спомени.
- Повечето ви колеги предпочитат да разкажат на някой друг живота си и той да го превърне в книга, докато вие сама лично сте писали всеки ред. Защо?
- Това вече не е автобиография. Когато обещах 1995 г., с Румен Леонидов отидохме на морето и малко понаписахме. Една седмица си говорихме и направихме план по точки, на които да се наблегне. После с Евгения Гешева седнахме да правим, защото и тя знае много неща и ме посъветва за доста работи. Те двамата са ми съветници и консултанти. Иван Георгиев е страхотен и помни всичко - много често му се обаждам да го питам за някоя песен или автор, за които не съм сигурна, и той веднага ми казва.
- Румен и Жени са приятелите ви от детинство и понеже първи том е посветен на детството ви, те са участници в разказа ви. Изненадахте ли ги с някой спомен?
- Те го прочетоха, преди Ивана да го изпрати за печат и го одобриха и аз се успокоих. Тях едва ли мога да ги изненадам, като знаят почти всичко и съм го споделяла с тях. Но Гешева много ме похвали за втората част. Разчитам на близките ми за отзиви и не я пускаму преди да чуя отзивите им.
- Много ли поправяхте?
- Махах имена, защото с много подробности разказвам. Много хора вече ги няма и изчистих доста. Особено втората част, прекалено много имена са. Но не мога да разказвам моята история, ако не споменавам хората, с които съм работила. Без тях нямаше да съм никоя. Те са допринесли за нещо по пътя в живота ми. Няма да разказвам само за себе си. Аз какво толкоз? Никога не съм била сама на сцената. Има много забавни неща, защото, като четат, ми казват, че са се смели, изненадали са се от едно, друго, трето. Има неща, които не са известни, и ги споделям.
- На компютър или на ръка пишете книгите?
- И на двете. Като се сетя нещо, имам до мен нещо за писане и нахвърлям разни неща. Много бавно пиша на компютъра. Иван го викам често, давам му ръкописи и той ги набира. Как ми разчита не знам, аз не си разчитам.
- За роднинството ви с Гунди разказвате ли?
- Майка ми е братовчедка с баща му на Гунди. Тя е от Левски, татко е от Славия. Сестра ми беше от Левски, аз, естествено, станах от ЦСКА, за да има екшън и причина да спорим и да се караме. Така са и децата ми - Гришата е от Левски, дъщеря ми от ЦСКА. С Анди Аспарухов и Изабела си пишем редовно. Много ги обичам, аз съм им пяла на сватбата. Като идват тук, се виждаме, като бях в Бостън, бяхме заедно. С жена му на Гунди не съм близка, но родителите на Изабела познавам много добре. Баща й също беше футболист, много голям. Още не съм гледала филма, защото навсякъде няма билети и явно ще изчакам. Много се радвам на успеха му - ето едно нещо, което да обединява хората, защото Гунди е прекрасен. Той беше приятел с Димитър Якимов, пък Якимов е от ЦСКА. Пък бяха заедно с Котков, а той не е от Левски. Навремето имаше приятелство между футболистите.
Синът Григор
- Както при вас певците?
- Всеки певец не е отделен отбор. Особено моето поколение, мечтаем да сме заедно и харесваме общите концерти. Липсва ни "Златният Орфей", "Мелодия на годината" - те ни събираха и беше приятно да сме заедно, за мен поне е било така. Навремето не беше такава конкуренция. Сега с този съвсем друг начин на работа започва да има състезание, което е тъпо според мен. Когато един певец има хубави песни - без тях няма кой да те гледа и слуша, започва да пълни зали. След ковида е пълно навсякъде, прекрасни концерти, тези дни гледах Мария Илиева, на Орлин Горанов, Графа, Любо Киров. Да не говорим за общите концерти "Обич и песен".
- За Лили Иванова пишете ли в книгата?
- Като прочетете, ще видите.
На маса с Лили Иванова
- Тази година за първи път тя публично във фейсбук страницата си ви честити рождения ден.
- Защото има Фейсбук. Благодаря й много, че се е сетила за мен. Както аз й честитя почти винаги.
- Има ли истории, които и в третата книга няма да напишете?
- Много интересни, пикантни, скандални, ако щеш, случки с мои колеги, на които съм свидетел, но не е моя работа. Аз пиша неща, свързани с мен, които са ме впечатлили, харесали. Не мога да пиша за личния живот на този или онзи. Шегувам се, че мога да направя един бестселър точно с такива клюки. И точно такъв ще стане, защото за нещастие всички обичат клюки, жълти, скандално нещо да е станало.
- Оборвате ли митовете за вас?
- В третата част ще разкажа доста неща за личния ми живот. Може би ще задоволя нечие любопитство донякъде. Много ми се ще, преди да тръгна за "Гудбай тур" в Щатите през март и април, да е готова. Ако не успея - за Великден. Прощалното турне започнах преди няколко години, но ковидът ми попречи да продължа. Направих концерти в Хавана, в Лондон и тъкмо щях да отида в САЩ и Канада, дойде пандемията. Сега ще направя в по-големите градове. Ако мога и в Европа да направя, тъй като има много българи в Испания, Германия, Белгия, Франция. През тези 3-4 години, които отлетяха покрай ковида, не ми се пътува на такива големи разстояния, а навремето бях царица - всяка година ходех надалече, но вече не ми се ще толкова. Живот и здраве, мир да има.
- Не спирате да записвате нови песни...
- Имам няколко нови песни, които мога да събера в албум. Разбрах, че вече и в България ще се възстановява грамофонната фабрика, което е прекрасно и искам да направя една плоча. В нея може да има и нещо ново и от най-доброто - една палитра от моите хубави песни.
- Какви други планове имате за 2025 г.?
- Ще си представям книгите на срещи-разговори из цялата страна, по малките градчета, по читалища.
Това е тя:
Родена е на 10 септември 1943 г.
Завършила е първия випуск в школата за естрадни певци при Милчо Левиев
Пее на 19 езика, издала е повече от 30 албума, а сред незабравимите й хитове са „Делфините”, „Песен моя, обич моя”, „Ще продължавам да пея”, „Тъмночервена роза”, „Няма тъжни дни”, „Не вярвай на сълзите”, „Като испанка”, „Халосия.
През 2024 г. издаде първите два тома от мемоарите си „Изповед“, посветени на детството и музикалния си път, а през новата година ще излезе и третият, за личния й живот
Лео Богдановски
