П есен, чиято история се предполага, че започва от хуните и се превръща в най-оспорвания шлагер на Балканите, вдъхновява колаборацията на Fabrizio Parisi и Timas – The Ghosts Behind. Диджеят, чиято етно експанзия в глобален ефир стартира със Sunbeams, и магнетичният поп изпълнител включват в сингъла основния мотив от мелодията, известна у нас като „Черни очи имаш, моме“. С елегантната си меланхолия The Ghosts Behind кани на духовно пътешествие към себе си и вече е част от плейлистите на знакови за клубната култура имена като Пако Осуна, Пол Оукънфолд и Дон Диабло. Сингълът вече получи масирана подкрепа от радиостанции в САЩ, Великобритания, Мексико, Нидерландия и Гърция и е достъпен във всички дигитални платформи.
Всяка песен си има мисия, дори да не е афиширана публично от артиста. Каква е мисията на The Ghosts Behind?
Ф: Не бих казал, че съм тръгнал с идея за „мисия“, но още докато я композирах, усещах, че тази мелодия носи нещо много по-голямо. В нея има дух, който е минал през над 25 народи и култури. С Тимас решихме да не слагаме текст в основната тема – оставихме я чиста, за да може всеки да я припознае и „изпее“ посвоему. За мен The Ghosts Behind е нещо като мост между културите – музика, която свързва хората отвъд езика.
Т: Мисията й е да събира народи, култури, гласове от миналото и тишини от настоящето. Да напомни, че понякога една мелодия носи повече истини от цяла енциклопедия. The Ghosts Behind е мост – между поколения, между традиция и модерност, между това, което сме били, и това, което можем да бъдем. Благодарни сме на Национален фонд „Култура“ (НФК), че подкрепи реализацията на тази песен.
Разбрах, че Тимас е инициатор на проекта и идеята отлежава в главата му от поне три години. Кое ви привлече в мелодията, която у нас е позната като „Черни очи имаш, моме“ в изпълнение на „Мистерията на българските гласове“?
Ф: Да, всичко тръгна от Тимас – той отдавна носи тази идея в себе си. Когато ми прати темата, бях убеден, че съм я чувал... но не от балканска песен, а от една стара сардинска мелодия! После започнахме да ровим и открихме, че в България има поне две версии – „Черни очи имаш, моме“ и „Ясен месец веч изгрява“. А когато стигнахме до песен от Бангладеш със същата тема – просто нямаше как да не ни плени. За мен тази мелодия носи нещо древно, дълбоко... пренася те назад във времето още с първите ноти.
Какви са отзивите за песента в глобален мащаб до момента от медии и диджеи?
Ф: Още преди официалната премиера изпратихме The Ghosts Behind на доста диджеи и радиостанции по света. Реакциите бяха много топли – Don Diablo, Richie Hawtin, Paul Oakenfold ни писаха, че са я харесали, и това си беше силен момент! В момента песента вече звучи в радиа в Гърция, САЩ, Франция, Холандия, Индия... Започна да влиза и в ключови плейлисти в Spotify и Apple Music. А най-хубавото е, че всичко това се случва благодарение на музиката – без голям лейбъл зад нас, просто с енергията на една идея, която явно докосва хората.
Да се върнем към филма на Адела Пеева „Чия е тази песен“, който стига до безпрецедентната първа номинация на българска продукция за Европейска филмова академия. В основата му е комедийният конфликт на балканските народи, които вечно делят нещо. Какво показва вашият опит – с кой от нашите съседи намирате най-лесно общ език и защо?
Т: Нашият опит показва, че музиката говори по-добре от дипломацията. Балканите са като семейство – шумно, противоречиво, но свързано с невидими нишки. Най-лесно общуваме с онези, които са оставили егото си.
Ф: Честно казано – намирам общ език с всички! Може би защото самият аз съм смесица от няколко култури – в мен текат италианска, гръцка, македонска и българска кръв. Свирил съм почти навсякъде на Балканите и навсякъде съм срещал топли хора, с които сме ставали приятели. Живях и почти две години в Турция – влюбих се в атмосферата и в отношението на хората там, все едно съм си у дома. Балканите са ми като едно голямо семейство – шумно, пъстро и много истинско.
Споделете по една случка, която ви е доближила най-много до срещите с призраци. Нещо, което ви е шокирало или ви е изправило на екстремен ръб психически?
Ф: Преди години — 2011-а, катастрофирах с мотор близо до Венеция. Един пикап внезапно ми пресече пътя буквално на 5 метра и нямаше как да избегна удара. След сблъсъка се оказах затиснат в ламарините и помня как опитах да стана... но усетих как някаква жена легна върху мен и просто не ми даде. После се появиха още две, които буквално ми спасиха живота – защото травмата ми на черния дроб беше много тежка и ако бях се изправил, нямаше да издържа. След като изкарах шест месеца в болница, тръгнах да търся тези жени, за да им благодаря, но се оказа, че са били само две – никой не е виждал първата. И до днес не знам дали беше призрак, ангел или просто мозъкът ми играе игрички, но образът й е толкова жив в главата ми, че мога да го нарисувам. Това беше една от онези истории, които те карат да вярваш в нещо отвъд обичайното.
Т: Фабрицио ме отвя с тази история. За добро или лошо аз все още не съм имал подобно преживяване на ръба на свръхестественото.
Къде се пресякоха вашите пътища? Планирате ли още проекти заедно?
Ф: Познаваме се с Тимас от няколко години, работил съм по един негов сингъл.
Т: Ако трябва да сме точни, запознахме се с Фабрицио в едно радио. Беше гост в мое предаване. От първия разговор имахме усещането, че това няма да е еднократно сътрудничество.
Ф: Имаме още музикални идеи, в които и двамата вярваме, и мислим да ги развием и като лайв проект. Така че със сигурност ще има още съвместни сингли.
Нека всеки от вас изброи трите най-добри качества на другия.
Ф: Тимас е изключително талантлив, винаги възпитан и много търпелив – понякога дори твърде много (смее се).
Т: Фабрицио има жесток музикален инстинкт – усеща точния звук още преди да го е чул. Дисциплина – умее да поддържа визията дори в хаоса. И не на последно място – това, което го прави специален, е емпатията – разбира хората, без да се налага да му обясняват дълго.
Да завършим метафорично и с усмивка. Какво бихте казали на собствения си призрак, ако имате шанс да го срещнете в бъдещето?
Ф: Добре дошъл отново! Вземи най-после да помогнеш с мастеринга, че ми пищят ушите!
Т: Сигурно ще е нещо от сорта на „Благодаря, че ми показа какво трябва да оставя след себе си, за да не останеш ти на мое място.“ И после бих му пуснал новия трак, преди да е излязъл – да видим дали ще затанцува.
Екатерина Томова
