- Г-н Тодоров, честит празник на българското кино! Как НФЦ ще отбележи на 13 януари 108-ата година от първата кинопрожекция у нас?
- Тази година решихме да започнем годината с месец на българското кино, защото има няколко важни годишнини, една от които е 100 г. от рождението на Въло Радев. През януари предстоят и три дългоочаквани премиери във всички киносалони в страната. От 13 януари можем да гледаме „Майка“ на Зорница София. Следващата седмица пък ще бъде представен официално „Януари“ на Андрей Паунов, а в края на месеца ще излезе по екраните и една испанско-българска копродукция с участието на Иван Бърнев, която се казва „Васил“ и вече получи няколко международни награди от престижни фестивали. Киносалоните, в които ще се случва денят на българското кино, 13 януари, са в големите градове на България – София, Пловдив, Варна и Бургас.
- Къде се намира българското кино днес?
- Българското кино имаше две много тежки години. Едната причина е свързана с Covid пандемията, по време на която киносалоните бяха затворени и екипите не можеха да снимат нови филми, за да не се събират много хора на едно място. Втората причина – не беше подновено в срок уведомяването на Европейската комисия относно държавните помощи за кино и реално имахме нулева година за българското кино, което направи предишната 2022 година много интензивна откъм очаквания на хората да заработи отново целият процес. Киното е една голяма индустрия. От една страна, e производството на филми, от друга – показът в киносалоните, от трета страна, фестивалите и културните прояви, от четвърта страна – разпространението на вече готовите филми, от пета – участието им на международни фестивали. Всичко това трябва да работи и да бъде финансирано едновременно, за да върви процесът в правилната посока. Ако един от тези сегменти не работи, тогава и самата индустрия няма да работи. В момента бих казал, че излизаме от този тежък период.
2022 беше и годината, в която бяха администрирани най-много средства, откакто тази агенция съществува.
- За каква сума говорим?
- Малко над 17 млн. лв. Бяха подкрепени общо 424 проекта. Общият брой зрители на български филми през 2022 г. е 644 238 зрители. В топ 10 на най-гледаните филми за 2022 г. в България има 2 български филма: на 6-о място е „В сърцето на машината“ със 121 010 зрители и на 10-о място е „Петя на моята Петя“ с 95 620 зрители. Българското кино не е по-различно от всяко едно европейско кино. Смятам, че се развива добре, поне от това, което аз виждам. Макар и с трудностите, които са неизменна част от процеса, разбира се.
- В началото на 2023 година сме – какви са целите, които сте си поставили?
- Тази година има няколко административни проблема, които трябва да решим. Те са свързани с Устройствения правилник на агенцията, регламентиращ броя на служителите, за да бъде той адекватен на бюджета, който администрираме. Очакваме няколко промени в правилника към Закона за българското кино, които ще ни помогнат по-лесно да вършим работата си. Ще направим нов сайт на агенцията, който ще бъде по-удобен за всички, които ще кандидатстват. Работим и по електронно подаване на документи, което смятам, че ще бъде голям скок в развитието на агенцията. Естествено, ще работим по всички текущи неща, които са свързани с фестивалите в Берлин, Кан и Венеция. В първите два традиционно Филмовата агенция има щанд, който представлява българското кино. Надявам се да имаме и селекция на тези големи фестивали, за да можем да бъдем още по-горди с това, което правим.
- Колко пари ще има за българско кино през 2023 г?
- Това, което имаме като уверение от Министерството на културата, е, че бюджетът ще бъде като през 2022 г. - 26 млн. лева за българско производство и 18 млн. лева за български сериали и по схемата за възстановяване на разходи, което сумарно прави 44 млн. лева. Все още държавата няма приет бюджет за 2023 година, така че всички чакаме. Обявили сме само датите на конкурсните сесии, за да могат всички, които смятат да кандидатстват, да се подготвят. Когато дойде държавният бюджет и законът за него, ще може да обявим и самите сесии с финансови стимули към тях.
- Последната филмова сесия, както и предпоследните две обаче бяха спрени заради подадени жалби в съда. Колко точно обжалвания има и щом има такива – това не значи ли, че има някакъв проблем?
- Така е, да. Има проблем. Той идва от разминаване на това как се чете правилникът. Смятам, че с няколко бързи поправки би могло да се промени това. Обжалванията са три общо и касаят големите сесии с бюджет над 600 000 лв., в които са големите филми. Едната от жалбите е в късометражното кино. Всички са свързани с начина на формиране на крайната оценка, която в началото на 2022 г. е изчислявана по един начин според мен неправилен. От средата на 2022 г. ние започнахме да изчисляваме по начин, който смятаме за правилен, а именно, че опитът на режисьора и продуцента трябва да носят някаква тежест в класирането. Истината е, че жалбите са леко противоречащи, една срещу друга. Но това са фактите – има три големи сесии, които са в съда в момента. От решението по първото дело ще зависят много неща и как ще се извършва класирането за в бъдеще.
- Колко са неусвоените средства за изминалата година?
- За 2022 г. за българско филмопроизводство сме върнали малко по-малко от 9 млн. лв. Надявам се тази година да не е така.
- Защо се получава така – хем пари има, и то повече, хем ги връщаме на държавата?
- Да, на практика така се получава. Накрая на годината държавата си взима средствата, които не са администрирани, и ги разпределя за друго. А една от основните причини те да не са администрирани, е съдебните жалби относно класирането. Ситуацията е много неприятна, тъй като самото заснемане на филм е дълъг процес, в който се ангажират много хора и екипи. Когато видиш, че има заповед, в която пише, че печелиш, и започваш да правиш организацията по целия този процес. В следващия момент обаче се получава жалба и цялата процедура се спира и тогава се налага да кажеш на всички ангажирани с работата около филма, че работата не може да започне, което е много неприятно.
Наистина се надявам, че ние като общност можем да се смирим и да излезем от тази криза, която се случва с големите филми, за да може да се снимат тези филми и да излизат по екраните. Но пак казвам, само от нас зависи и от тези промени в правилника, които предстоят през тази година.
- Защо считате, че сегашната процедура е по-добра, след като редица кинаджии споделят и пишат в писма, че служебната оценка не работи?
- Аз считам, че е по-добра. Дори съм убеден, че е такава. Както вие самата казахте, парите за кино са повече. Самата служебна оценка се декларира от този, който участва в самата процедура. Тя съответно минава през проверка от наши служители, които съответно я поправят, ако тя не е написана правилно. Много хора смятат, че тя не е коректна. Но аз мога да ви уверя, че държавата има механизми, по които да проверява тези декларации на въпросните участници в процедурата. Служебната оценка дава предимство на хора, които са успели и които имат успешни проекти зад гърба си. Те са работили добре с държавата. Получили са награди от международни фестивали или са имали много зрители от българските киносалони. Според мен единственият дисбаланс идва от това, че реално фестивалните успехи са много повече от зрителите в киносалоните като тежест в служебната оценка. Ако постигнем някакъв баланс между тези два фактора, смятам, че всички биха били доволни от това.
- Филмите не се ли правят, за да достигнат по-голяма аудитория? Имало ли е предложения да се направи отделна сесия за арт хаус киното?
- В Дания има разделение на арт хаус и зрителско кино. Вариант е и при нас да мислим за нещо такова, въпреки че аз съм убеден, че и арт хаус киното може да бъде зрителско, както и зрителското кино може да има успехи на фестивалите, било то международни или локални. Много е трудно да се измери успехът на един филм. Той може да не дойде веднага. Много е важно филмите да стигат до зрителите, иначе няма смисъл да бъдат правени. Аз смятам, че няма режисьор, който да не иска филмът му да достигне до зрителите. Мисля, че вървим в правилната посока!
- Има ли задкулисие в българското кино и възможно ли е кинаджиите да се обединят?
- Аз силно се надявам, че обединение е възможно да се случи. Това е процес и няма да стане веднага за съжаление. Ще отнеме известно време. Методът, който беше въведен с новия Закон за филмовата индустрия, членовете на художествените комисии да се определят чрез жребий по напълно случаен принцип на база регистрите на експерти, които са регистрирани тук във филмовия център, смятам, че доста ограничи възможностите за договорки и т.нар. задкулисие. Мисля, че е стъпка в правилната посока. Хубаво би било всеки, освен собствения си проект, да вижда и цялата картина, в която участва. И да си помисли, че може би в тази сесия има проекти, които са по-добри от неговия, но на следващата сесия ще преработи своя проект и ще се върне отново и ще спечели. Смятам, че предстоят тези времена. За съжаление не мога да кажа колко време ще отнеме. Надявам се да е по-скоро, за да може всички да правим това, което всъщност трябва да правим – творците - филми, а ние да администрираме тези проекти и те да стигат до зрителите в киносалоните.
- Във вашия отчет за периода на управление съобщавате, че в агенцията са необходими още между 5 и 8 щатни бройки държавни служители, за да можете да поемете обема от работа и администрирането на процеса, при който годишно разглеждате около 500 проекта. Докъде върви набирането на кадри?
- За съжаление все още не сме ги намерили. Все още чакаме новия устройствен правилник, който ще ни отпусне 4 нови щатни бройки, което е една гигантска стъпка в правилната посока. Опитваме се с извънредни усилия да движим нещата и да се случват процесите.
- Доколко е важна финансовата помощ от държавата в кинопроизводството? Казвам го по повод дебатите, които се водят за филма „Ботев“ на Максим Генчев, направен изцяло с частни средства.
- Българското кино, както и европейското има нужда от финансиране, то не може да оцелее на пазарен принцип. То не може да се конкурира с американското и с Холивуд, където се изливат огромни бюджети, реклами, разпространение в цял свят. Европейските кинематографии са много малки, много често се случват само на местата, на които са произведени, и това е най-големият проблем на Европейския съюз, че над 95% от филмите се случват само на територията, на която са произведени. Затова и киното се нуждае от субсидии. Кинокритиката също е неотменна част от филмовата индустрия, тя задава вкусовете и може да каже кое е добро, и кое лошо. Вкусът у зрителите трябва да бъде формиран и възпитан.
Убеден съм, че с произвеждането на повече филми, ще правим и по-добри филми. Това е пътят. Всичко да заработи в синхрон.
- Какво бихте казали на хората, които твърдят, че НФЦ не работи по начина, по който трябва да работи?
- Аз смятам, че агенцията работи. Със сигурност има и мнения, че тя може да работи и по-добре, вероятно е така. Необходимо е просто малко повече време. В НФЦ влязоха нови хора, които трябва да придобият опит. С опита ще дойдат и още по-добрите решения за цялата индустрия. Много разчитаме на хората от кинообщността – да дават предложения как нещо би могло да бъде по-добро. Моята цел през 2022 година беше да докажа, че една държавна агенция може да бъде гъвкава, да има чуваемост на тези, които участват в нейните процедури, и смятам така да продължа и за напред.
- Кой е последният български филм, който сте гледали?
- Преди седмица бях на премиера на сериала „Войната на буквите“. Доста впечатляващо. Филмовият център не участва в неговото финансиране, но много ми хареса работата на сценаристите. Екипите, които участват в тези сериали, са същите, които кандидатстват и при нас. Това са хора, които ще дойдат и с игрални филми тук. Предишният сериал на БНТ „Вина“ също го гледах. Много добра работа на целия екип, който стои зад него. Надявам се да кандидатстват и тук с добри проекти, включително и за сериали.
- Колко сериала са направени досега?
- За момента все още нито един. Във всяка една категория имаме по два одобрени сериала, общо 6. Тепърва ще започне тяхното производство. Надявам се през 2023 година да имаме готови продукции. Един от тях е голяма международна копродукция между България, Хърватия и Сърбия. Нарича се „Операция сабя“. Режисьорът е от сръбска страна, а от българска участва компанията АГИТПРОП на Мартичка Божилова. В сериалите има голямо бъдеще, защото те работят много добре и за дигиталните платформи, и за телевизиите.
Другото нещо, което искам през 2023 година да стартирам, е така бленуваният от цялата кинообщност фонд „Българско кино“, който да се финансира от отчисления от дигиталните онлайн платформи, които показват съдържание в България. И този фонд да помага на български проекти за тяхното дофинансиране и постпродукция. Да бъде алтернативен източник на средства както са БНТ, фонд „Култура“ и големите общини като София, Пловдив, Варна и Бургас.
- Оптимист ли сте за развитието на българското кино?
- Категорично да!
- Какво пожелавате на читателите на „Телеграф“?
- Бих пожелал на читателите на „Телеграф“ да гледат българско кино, защото то не е по-различно от всяко едно европейско кино. Новите поколения имат нови идоли сред актьорите, нови модели за подражание. Нормално е всяка една държава да подпомага филмовата си индустрия, като ходи на кино!
Това е той:
Роден е на 4 ноември 1977 г. в гр. София
Завършил е Философския факултет на СУ със специалност „Политология“
Магистър по европеистика със специалност "Е-Европа" в СУ
Има специализации и в областта на управлението на независими киносалони в Италия и Франция
Има над 23 години опит във филмовата индустрия - производство, разпространение, промоция и показ на филми, както и в организация на международни кинофестивали
Екатерина Томова
