„Театърът винаги ще продължава да съществува, докато ни има нас“, казва Хелън Мирър. Същото е и с любовта. А артистичното семейство на Иван и Златина Джамбазови е доказателство, че няма нищо по-ценно от истинските чувства към най-близкия човек и към сцената. Именно театърът среща Иван и Златина преди около 70 г. и върви ръка за ръка с тях през 65-годишния им щастлив семеен живот.
Среща
Иван Джамбазов се влюбва от пръв поглед в Златина Дончева по време на кандидатстудентските изпити в тогавашното Държавно висше театрално училище, днес НАТФИЗ. „Джамби имаше един много добър приятел актьор – Сава Георгиев. Двамата били в залата, когато аз съм излязла на сцената да рецитирам едно много хубаво стихотворение на Блага Димитрова. Като съм свършила да говоря пред комисията, в която бяха Боян Дановски и Стефан Сърчаджиев, Иван се обърнал към Сава и му казал - „Ей тая жена ще ми е за цял живот“, разказва пред „Телеграф“ Златина. И той се оказва прав. В началото тя се дърпала да бъдат заедно, но след 4 години ухажване разбрала, че той е човекът. „Бяхме заедно в класа на проф. Дановски. Иван беше много буен по това време и аз не го исках. Обаче той се оказа много упорит“, спомня си Златина и допълва, че се оженили едно лято по време на театрална ваканция. „След като завършихме, ни разпределиха в Сливен. По време на ваканцията си бяхме в София и на „Раковска“ ни срещна Стефан Сърчаджиев, беше четвъртък, и ни попита - „Вие оженихте ли се?“. Ние казахме, че не сме и той каза, че в събота ще ни жени“, спомня си Златина, а Иван добавя, че сложили подписите си в гражданското в „Красно село“, където той живеел. Кумували им именно Стефан Сърчаджиев и неговата съпруга Леда Тасева. Златина споделя, че тогава са били бедни години и е облякла каквото има. „Сърчо и Леда ми подариха един букет, отидохме в гражданското и чиновничката ни записва. Каза да си дадем паспортите. А аз съм забравила моя в Сливен и тя каза, че сватбата не може да се състои. Сърчо й вика – „Едвам съм ги докарал тука, ето моя паспорт, тя ще го донесе нейния“. Слава Богу Джамбазов се оказа добър съпруг. Аз съм добра домакиня и майка. Вече сме 65 г. заедно“, споделя Златина и допълва: „Въпреки че Джамби вече едвам ходи, ходи и пазарува, купува ми, носи ми да ям, помага колкото може. Оправяме се. Вчера беше бившата снаха вкъщи, помогна ми, изчисти с прахосмукачка. Нашият внук Иван също идва да помага, пазарува. Понякога седи по една седмица при нас“. Голямата мъка на актьорите е загубата на техния син – Ивайло Джамбазов, снимал се във филмите „С деца на море“, „Моби Дик“, „Войната на таралежите“ и др.
Приказка
Любовната им приказка не е минавала и без препятствия, докато Джамби гонел и ухажвал Златина, тя излизала с голямата звезда на Народния театър – Андрей Чапразов. Запознали се в трупата след едно представление на „Ромео и Жулиета“, което Сърчаджиев поставял. Тъй като Златина учела много бързо текст, един ден Сърчо й казал да дойде в 6 и в 7 да се качи на сцената, за да изиграе ролята на момиче от народа. „Гардеробиерките ми дадоха много хубава рокля от епохата. Имах дълга хубава коса. Застанах на един портал в Народния театър, без репетиция“, спомня си Златина и с въздишка споделя как гледала влюбено Чапразов, докато казвал монолога си в ролята на Меркуцио. „И аз съм вперила поглед в него и той свършва монолога и трябва да изляза. А аз не мога да се откъсна от чувството, с което го гледам. Получих един удар в гърба, помощник-режисьорката ме удари с все сила и аз се намерих на сцената, където той ми хвърли розата, аз си я сложих в косата и получих въздушна целувка“. След представлението, докато се преобличала, в гримьорната дошъл личният гардеробиер на Чапразов и я поканил в неговата гримьорна. „Поговорихме и ме покани на вечеря. Майко мила, никога не бях ходила в ресторант. Знаех, че в дясната ръка се държи ножът, в лявата вилицата... След това започва една любов. Взимаше такси, ходехме на Панчарево. Цялата академия започнаха момичетата да ми завиждат, че аз съм гадже на такъв голям актьор. Това е, разбира се, се случи в студентските години“, разказва с трепет Златина, а Иван й апострофира, че по това време и той е имал друго гадже – великата Райна Кабаиванска. След като Златина избира пътя на любовта с Иван Джамбазов, Чапразов дълго ходел да я гледа на сцената на Сатиричния театър.
Роли
Златина и Иван Джамбазови са изиграли много роли. „През 1957 г. беше открит Сатиричният театър с първата пиеса „Баня“. Ние с моя мъж Джамбазов бяхме разпределени в Сливенския театър. Аз научих, че има конкурс в Сатирата, след като излезе премиерата на „Баня“. Пристигнах в София, много се вълнувах дали ще ме приемат. За мои партньори на кастинга дойдоха двама актьори – големият Иван Андонов, който беше в Сливенския театър, и Илия Пенев. В комисията бяха професорите Сърчаджиев и Дановски, актьорите Калоянчев и Нейчо Попов“, спомня си Златина. „Веднага ме назначиха, а заедно с мен и Иван Андонов и Илия Пенев. Сърчаджиев знаеше, че уча много бързо текст и един ден, когато актрисата в „Баня“ Мария Попова се разболя, той ме извика на прима виста и ми каза да я заместя. Бях в ролята на просителка. И така играх в първата пиеса на театъра“, споделя актрисата. След това започват и главните роли в постановки на Методи Андонов, който много я харесва като актриса - „Кандидати на славата“, „Чичовци“, „Краят на началото“, Мачово бърдо“, „Кавказкият тебеширен кръг“, „Мистерия Буф“. Участва и в постановките „Балът на манекените“, „Главата на другите“, „Тайни“, „Има ли духове“, „12-те стола“, „Сините ризи“, „Служебен роман“, „Час пик“. Златина споделя, че една от най-хубавите й роли е в „Четвъртият прешлен“ с Никола Анастасов. Друга любима й е в „Тартюф“, където играе главната роля на Алмира. Сред любимите й сценични партньори е Георги Калоянчев, с когото много са пътували и имат много забавни спомени. Сред любимите й приятелки и актриси пък е Невена Коканова. За свой най-голям успех на сцената посочва представлението „Служебен роман“, където си партнира с Калоянчев.
Обида
„Едно време, когато някой спектакъл е много хубав, а в Сатирата имаше много хубави, пред вратите се търсеха билети. Така беше. Сега няма такова нещо. През 70-те всички ходеха официално облечени на театър. Правиха си фризури. Идваха с дълги рокли. Сега ходят с маратонки. Знаете ли, един от първите художници на Сатирата е испанец. Казва се Хосе Санча. Той нарисува първата емблема на Сатирата – едно кукерче с камшик. На нас актьорите направи портрет. Аз бях много смешна, защото ходех с опашка. Имах хубава коса. Най-интересното е, че от 25 години съм пенсионер. Сатиричният театър в лицето на директора би трябвало да ми честитят рождения ден. Аз много го уважавам. Той е един от успешните директори. Ходих да видя салона на театъра, когато го ремонтира. Играла съм много главни роли и съм донесла много пари на театъра. Как не ми честитиха рождения ден. Това е голяма обида. Би трябвало Сатирата да ме чества, да ми честити. Няма такова нещо“, споделя мислите си с капка горчивина в гласа Златина Дончева. Точно преди месец Иван и Златина навършиха достолепните 90 г. - той на 7 септември, тя на 13 септември. Празника посрещнали вкъщи скромно, с най-близките си хора, които не спират да ги подкрепят. Сред тях са големият режисьор Илиян Джевелеков, големият певец Васил Петров, бизнесменът Томас Лафчис и най-големият им приятел Апостол. „Отсреща имаме едно кафене – Ваня, собственичката, много ни помага, а най-интересното е, че имаме една хлебарница, където вадят хубав топъл хляб. Собственикът гледал Джамби във филми, много му симпатизира и казал на продавачката – когато дойде актьорът Иван Джамбазов, ще му давате хляб без пари. И на Великден – козунак. Много ни са малки пенсиите“.
Дончева предложила Лили Иванова за роля в „Моята прекрасна лейди“
Златина Донева споделя, че преди години на едно участие се запознала с голямата българска певица Лили Иванова.
„Разговорихме се и си допаднахме. Тя ми даде телефона си и понеже почива до обяд - следобед си разговаряхме много пъти. Тя ме питаше за театъра, ролите ми, разказваше ми къде пътува по време на турнетата си. По това време по телевизията даваха мюзикъла „Моята прекрасна лейди“ с Одри Хепбърн. Не знам защо, но се обадих на секретарката на директора на Музикалния театър Светлозар Донев, който ми беше гадже като студенти. Той веднага ме прие, разказах му, че имам идея Лили Иванова да играе в мюзикъла „Моята прекрасна лейди“. Тя няма да има проблем с пеенето и ще бъде много интересно. Ще има много публика. Той каза, че това е интересна идея, но има 5-6 артистки, които ще се борят със зъби и нокти да играят тази роля. И понеже нищо не стана, не съм го разказвала на Лили Иванова. Интересно е тя да го научи, защото съм убедена до ден днешен, че тя щеше да е прекрасна в „Моята прекрасна лейди“.
Рекордьори по бързо учене на текст
Златина Дончева и Иван Джамбазов са рекордьори по бързо учене на текст.
Редица режисьори често са ги викали да играят на големите ни театрални сцени заради големия им талант и с това им качество неведнъж са спасявали представления да не падат от афиша. „Моят съпруг Джамбазов направи нещо невероятно, което никой актьор не е правил. Бяхме разпределени в Сливенския театър. Аз играех в една много хубава пиеса на Шекспир – „Комедия от грешки“. А Джамбазов, влюбен в мен, не беше в тази пиеса. Отиваме на гастрол в Ямбол. И той помоли в рейса да го вземат, за да е с мен. Идваше на всяко представление да ме гледа. Добре, ама на другия ден са разпределени три спектакъла – сутринта за войници, следобед за ученици, а вечер за тежката публика. Иван Андонов играе главната роля, но гласът му падна. А трите представления са продадени. Директорът Никола Савов казва на Джамби – „Ти учиш текст бързо, през нощта ще учиш текст“. А ролята е много сложна, защото са двама близнаци. Текстът е в стихове. А Джамбазов няма време да репетира. В хотела сме, той ме остави да спя, отиде в клозета, пусна капака и започна да учи двойна роля в стихове. И сутринта неспал каза, че е готов“, разказва Златина, а Иван добавя, че най-трудно му е било кого от двамата трябва да играе. „Две гардеробиерки седяха на двата портала отстрани и му слагат ту шапка, ту пелерина, за да различава близнаците. Огромен текст. Изигра три представления, без да е спал. Директорът би трябвало да излезе да му благодари, но нищо... Иван Андонов оздравя и си игра ролята“.
В кинобиографията си Иван Джамбазов има над 50 филма: “На малкия остров”, “Най-дългата нощ”, “Краят на песента”, “Матриархат”, “Игрек 17”, “24 часа дъжд”, “Петък вечер", както и в тв сериалите “На всеки километър”, “Капитан Петко войвода”, "Дом за нашите деца”, “Столичани в повече”.
Танцувала танго с Тодор Живков
Актрисата Златина Дончева е имала привилегията да се срещне с Тодор Живков и дори е танцувала танго с него.
„През 1959 г. бях поканена от режисьора Енчо Халачев за главна роля в пиесата на Островски „Лес“ заедно с големия актьор Стефан Гецов. На едно от представленията дойде Тодор Живков да гледа. След като свърши, имаше банкет и ме поканиха да седна при Живков. В пиесата аз играя леля на Стефан Гецов и Тодор Живков непрекъснато се смееше и казваше на ген. Кашев - „Ех, да имам такава леля“. Казаха ми, че трябва да го поканя на танго, защото другарят Живков играе само танго. Поканих го и той ми каза - „Златина, кажете, имате ли някакъв проблем и веднага ще го реша“. Не знам какво ми стана, не бях подготвена. Въпреки че нямах нито звание, нито квартира, живеехме в една стая под наем, аз казах, че нямам проблем. Обаче другарят Живков не се отказа. Като седнахме, ме покани да му отида на гости. Каза ми: „Златина, ще ви изпратя кола, ще дойдете при мен на гости в резиденцията. Имам голям салон с убити животни, които са озвучени според животното“. Не знам защо му казах, че не мога да гледам и слушам как сърничките плачат, когато ги стрелят. Другарят Живков се ядоса, стана да си ходят, изиграхме по едно хоро и когато го изпращаха на другия ден със самолета, пак казал: „Ех, да имам такава леля!“, спомня си Златина.
Екатерина Томова
