- Ивана, разбудихте духовете в шоубизнеса с новата си песен "Жена за милиони", чак колежка ви наплю за нея. Как ще го коментирате?
- Коя е тя? Ооо, толкова ми е притеснително - как може... Това си е неин проблем. Тази песен няма нужда от представяне. Тя не е като първата песен, която пуснах преди рождения ми ден "Този цирк". В "Този цирк" има драма, там мога да ти говоря с часове как е съпреживяна по един или друг начин, как за всяка думичка сме се борили в текста и с Росен Димитров, и с Мариета Ангелова, за да изразим една емоция, една драма, когато си във връзка и тя е нестандартна - забранена или непозволена. Има една реплика, която си е моя - че мъжете винаги се връщат при по-слабите жени. Това може да ни отвори една дълга тема защо и как го мисля. Но в "Жена за милиони" няма какво толкова да разкажа за нея, освен че чисто като музикант много си харесвах това парче.
- На кого е?
- То е на Мануел, който сега пее с мен. Преди няколко години тя беше излязла в негова версия и се казва "Хип-хоп талава". Отдавна исках да го направя и когато му се обадих, каза, че иска и той да участва в песента. Отвърнах му - чудесно! Защото аз през годините не съм правила чак толкова много дуети. Той е много добър изпълнител, яко пее. В тая песен е провокацията, има и малко самоирония, но явно не са усетили, щом казват: "Ти пееш "За какво са ни всичките тези пари", в следващия момент да искаш диаманти“. Абе, чакайте. Дайте да си говорим - защо жените да не сме взискателни. Не по този начин, диаманти все пак е метафора. Ние казваме - нещо мъничко, от сърце. Добре де, хайде сега да е нещо големичко. Като е любов, защо да не съм обгрижвана по най-добрия начин. В тази песен има усмивка. Не мога да разказвам дълбоки неща, защото се усмихваш и казваш: "И аз съм жена за милиони, и аз съм твоята жена, и като съм твоята жена, значи заслужавам да имам най-доброто от теб, защото аз ти давам най-доброто". Толкова.
- Може би приемат текста буквално?
- Вероятно, да. За мен е радващо, че песните ми имат коментар. Това означава, че по някакъв начин си развълнувал хората - дали за добро или не толкова, но не са останали безучастни, което ми е важно. Когато имаш обратна връзка, диалог, тогава ми е забавно да отговарям на въпроси или упреци, които са зададени интелигентно. Много ми е важно да е правилно написано, а не с граматически и правописни грешки и в следващия момент някой да ме осъжда какво и как.
- Пеете ли я вече по няколко пъти на вечер?
- Абсолютно. Тя ми върви много като бийт с "Ще ти взема всичките пари, ще те разведа за 2-3 дни". Ние и така сме си я мислели - няма случайни неща, като халосен патрон. Ако чуеш първата фраза, излиза, че аз едва ли не ще го направя, но после се разбира в текста, че така говорят за мен, аз не съм такава. Това са от забавните неща. Не може всичко да е само драма, не може да има само "Последна чаша", "Аз съм с теб", "Кажи едно "Обичам те". Аз имам много такива песни. Но в момента вибрацията, на която съм, е една такава лека, свежа, сега ми се правят такива парчета, не ми се прави тежка музика.
- Може би защото идва лято?
- Не е от лятото. То е емоционалност. Артистите правим музиката и издаваме, когато изживяваме някаква емоция. В момента се чувствам така и искам това да излезе. Ако не бях го направила, нямаше да се чувствам готино. Щях да се упреквам: "Защо сега не я пуснах, закъде я държа", да натоварвам единствено и само себе си.
- Значи за лятото да очакваме нещо ново?
- Да, разбира се. Много от песните ги задържам прекалено дълго време, защото или текстът не е достатъчно добър, или друго не ми е окей, или моментът да я изпея не е подходящ. След това тя остава, минава доста време, някой вади нещо подобно и си казвам: "Ми то вече има такова парче". Доста песни не са видели бял свят. Затова сега съм си казала - дойде ли ми идеята, музата, на момента се пуска. Защото после започват едни разколебавания, особено ако я пусна на близки хора. Започва се: "Ама защо е толкова тъжно, няма ли нещо весело". Ако направиш нещо забавно, казват - искаме си старата Ивана. Всичките коментари, които чета, са само такива - "Старата Преслава", "Старата Галена", "Старата Ивана". Ти си творец, всеки момент ти се прави различна музика. Онзи ден си говорихме с Деси Слава. Тя каза: "Ако знаеш какви песни ми се правят, обаче май ще си ги слушам само аз и ти". Деси Слава е изумителна певица, не мисля, че някой може да я надмине - тя може да изпее извънземни неща, но казва: "Гледам да правя комерсиални", както и аз съответно, за да си в тренда или във времето.
- "Жена за милиони" ли е Ивана?
- Да! Така като ме гледаш? За милиони, за милиарди... Вече започнах да се оценявам. Ако преди бях прекалено скромна - аз и сега няма да ме чуеш да кажа такива неща за себе си, но сега съм много по-уверена от преди, много повече се съобразявам със себе си, отколкото това какво ми казват. Ако ще и да е от най-близките до мен, защото имаме различни възприятия за музиката. Ние спорим и със Стояна, и с Румен, когато правим парчета, има много разминаване. Той, Румбата, е минорен тип и на него винаги ще му хареса "Този цирк" - негова музика е, виждаш неговата душа. Затова казвам в много случаи: "Аз искам тази песен", и без това аз я плащам, аз я продуцирам, тогава ще бъде така, както аз искам. Сега се харесвам повече. По-смела съм.
- Какво се случи за тази промяна?
- Нищо конкретно, но всъщност много неща. Това, че порастваш по един или друг начин, надграждаш себе си, започваш да си правиш преценки кои са истинските ти приятели, кои са хората, които са с теб и в трудните моменти, и в хубавите. Даже понякога и недобрите събития, като загубата на близък човек - говоря ти за баща ми, светла му памет, това много неща промени в мен. Минаваш през различни състояния - на тъга, на отричане, след което се вдигаш, продължаваш и прецизираш и казваш: "Не трябва да се ядосвам толкова". Излишно хабене на нерви - дали е станало толкова добре или не чак. Да бъдеш перфекционист, за мен вече не е добре - това граничи с лудост да искаш да бъдеш перфектен. Ако преди години аз съм искала всичко да е перфектно, не ми е донесло нищо друго, освен негативи за самата мен, главоболия, притеснения. Защото после интерпретацията на външния свят е много различна, само за мен остават болката, безсънните нощи, тревогите. Затова си казвам - ще живея лежерно, така както ми го дава днес денят, без да правя дългосрочни планове за след година, за след месец напред. Това не означава, че нямаш цел. Напротив - цели имам, но те са реалистични. И ако не успея, си казвам - значи не му е редът сега, ще дойде в друг момент. Обръщаш се малко навътре в себе си на тишина, не толкова в хаоса, и намираш едни по-важни неща, заради които си струва да си отвориш очите сутринта и да се радваш на живота. Че си здрав, че близките ти са добре, че имаш храна, светлина, че се движиш, че чуваш. В един момент си казваш - майната му, кой каквото иска, да си говори. На моменти ми става тъжно за хората, които пишат негативни коментари по различни сайтове, без даже да обявяват имената си. Казвам си - Господи, нямат ли какво да правят тези хора с този красив живот, няма ли какво да намерят, което да изпълни със смисъл техния живот, а се занимават с живота на хората, живеят чужди животи. Дали не ги изчерпва, когато пишат и говорят негативни неща. Защото всяка дума има вибрация - като кажеш нещо лошо, то ти се връща като бумеранг.
- Вече поприключиха абитуриентските балове. Имате една песен, която звучи на всеки бал - "Добра среща, приятели". Как я направихте?
- Няма история. Исках да направя песен за баловете. В началото беше много лесно да се правят песни. Сега много ми казват - преди какви песни правехте. Да, но те са направени и изпети, направени са по определени поводи. Знаех, че няма песен, която да си изпеят абитуриентите на бала си. Тогава тя беше търсена. Както беше търсена и песента "Дъжд от рози", която е правена за красиви събития като първи сватбен танц. "Празник всеки ден" пък е направена за всеки ден, когато решиш, че ти е специален. Първо се роди мелодията, след това текстът от Свобода Даскалова. Още я пея - искат я, пеят и крещят и са много щастливи. И сълзите в очите им виждам. То е еуфория, няма време за разговори, попиваш цялата емоция и усещанията на абитуриентите и си припомняш твоите.
- Какво си спомняте от вашия бал?
- Ужасно беше, защото си подстригах косата предния ден. А съм с къдрава руса коса, с каквато сега е дъщеря ми, и като ми се накъдри, то беше рев. Няма изправяне, тогава нямаше преси като сега. Спомням си, че майка ми имаше една маша и тя се ползваше за изправяне. Измих я в последната секунда, отвън ме чакаше кавалерът ми, вкъщи беше лудница от хора. Затова сега се кефя, че не ги правят в един и същи ден изпращането и гостите вкъщи. Всеки влиза по стаите и не мога да си намеря място, в което да си оправя косата. Ние минавахме през целия град, излизаха всички да ни гледат кой как е облечен. Основното, как празнуваме, не се помнеше. Цялата емоция бе да тичаш да се приготвиш. Нямаше платове, та ходихме до една фабрика в Сливен да купим точно тая коприна, пък да я ушият, за да е различно. В соца имаше два големи магазина и нямаше какво да се купи. Ето виж какви са спомените - не толкова добри. Тогава най-страшно беше да ни видят със цигари и се криехме по тоалетните, защото на нашите балове бяха абсолютно всички учители, не само класните ръководители. Момчетата се опитваха да пият, да се правят на мъже. Винаги целта е била кой ще се прибере най-късно. Който се прибере на сутринта, значи че неговият бал е бил най-хубав. Това беше надпреварата между двете гимназии в Айтос.
- Вие в колко се прибрахте?
- В ранните часове, но си останахме с нашата компания в градската градина. Балът ни беше в ресторант "Айтос", най-престижното място. Стояхме си в градината и пушехме цигари. Голяма работа беше. А имаше и любовни трепети. Тогава започнаха да се появяват и при мен. Сега с насмешка гледам на цигарите - де да е можело въобще да не ги почваме. Но всъщност се оказа, че това ни е бил най-големият порок, в сравнение с това, което виждам днес.
- По-скорошните ви спомени са от бала на дъщеря ви Теодора. Какво беше различното?
- Не мисля, че на Теди й беше най-щастливият ден, защото пак беше показно, с много хора, с камери, телевизии, хора, които бях поканила, но тя не ги познаваше. Милата, гледаше само колко е часът, за да се изнесе. И нейният бал беше в един и същи ден с гости и изпращане. Не знам дали децата искат цялата рода да се изсипе у тях. Дано да са по-разумни и да го правят в по-семпъл и разумен кръг. Защото нашите бяха като сватба. Колкото пари се изсипват за тоалети и приготвелия! Дайте им ги на децата да ходят някъде на екскурзия, да видят свят, да се забавляват, отколкото да се правят партита. Но нека да ги има, де.
- Вълнувате ли се от политиката и това, което се случва в момента?
- Да, като гражданин. Чакаме най-после правителство. Това, което се случва от два месеца, е едно дълго протакане. Имам чувството, че търпението на хората започва да се изчерпва. Мисля, че трябва да има правителство, защото няма бюджет и не могат да се вземат парите от Плана за възстановяване и развитие. Има наболели проблеми, които са кардинални и хората ги вълнуват, а ние не се движим. Втора година нищо не се случва. Едни избори през юли за мен са пагубни. Абсолютно ниска избирателна активност ще бъде. Ако на предните избори сме имали 25%, не знам през юли кой ще го накараш да отиде да гласува, като повечето не са и в България, пътуват по морета, щрака се с пръсти, вечерта е бил на дискотека до 6 и е осъмнал, а ти го караш да стане и да иде да гласува. Ние не сме като в Турция 100% изборна активност. Уморихме се вече от това, че нищо не се променя. Надявам се да се случи и да има вече правителство, независимо как и по какъв начин ще го оформят. Да има Министерски съвет, да има Народно събрание, което да приема закони, да има комисии, които са важни.
- Заглавието на предишната ви песен е много подходящо за последните години - "Този цирк". Макар че Драго Драганов винаги се сърди, че думата цирк се използва в негативен смисъл, а тя е точно обратното.
- Абсолютно. Лошото е, че всички ние се превърнахме в едни наблюдатели, гледаме само този цирк и си казваме - "българска работа". Тъжно ми е, че хората не излизат и не гласуват. Да, някои ще кажат - ама аз няма за кой да гласувам. Винаги имаш възможност да упражниш правото си на глас. Трябва малко да си грамотен. Не мога да приема приказки като "Аз от новини не се интересувам". Тези отговори ми стоят неадекватно в една 23-та година и въобще в 21-ви век. Не може да нямаш отношение. Може мнението да не е правилно, защото то се сформира от наблюденията, които имаш, или опита, но може да направиш избор, макар и да не е правилен, но да си го направил. Това ми е малко тъжно, че не го виждам. Като гледах за изборите в Турция 90% избирателна активност, смятай за какво говорим. А са на 200 км разстояние. Сега вниманието е насочено към кметските избори, защото там е важно кои ще бъдат кметовете. Смея да твърдя, че на такива събития съм изпълнител, който е предпочитан, защото събирам аудитория, която е в най-широк възрастов диапазон. Аз обичам концертите на открито. На тях виждам как им се отварят душите на хората, особено като се направи едно голямо хубаво хоро, връщат се българщината, желанието, духът, който се е свил в душичките на хората и изведнъж избухва на площада. Особено след последните две години.
- Мислили ли сте да се захванете с политика? Представяте ли си да станете кмет на Айтос?
- Не, не, не. Вълнуват ме нещата, интересувам се, имам мнение, но не бих искала да го споделям, защото това не би ми донесло позитиви. Всеки има право да мисли каквото иска и правото да избира. Аз съм много справедлив човек, имам болезнено чувство за справедливост и няма да мога да оцелея в такава среда.
- Плановете за лятото?
- Така трябва да си планирам нещата, че да има време за всичко. А не да е като преди – работа, по 30 участия на месец, нямаш време да дишаш. Напротив - спокойно, леко, лежерно, тогава нещата сякаш си вървят и Господ те благославя с лекота да вървят. Това го пожелавам и на всички читатели на "Телеграф" - бъдете здрави и живейте живота с лекота.
ТОВА Е ТЯ
Родена е на 31 януари 1969 г. в Айтос
Завършила е финанси в Стопанската академия - Свищов, но не е работила нито един ден по специалността си
Започва да пее по кръчмите с баща си – акордеониста Тодор Калудов, а през 1999 г. подписва договор с „Пайнер“
Обявена е за Певица на годината през 2001, 2003, 2004, 2005, а през 2006 и за Мегазвезда на телевизия „Планета“
Има издадени 15 албума, а сред хитовете й са „Шампанско и сълзи“, „Нещо нетипично“ - позната като „Квартална кръчма“, „100 патрона“, „Празник всеки ден“, „Ах, тези пари“, „Грешна нощ“ и много други
Лео Богдановски
